Интервю с д-р Радослав Рашков от Физически факултет на СУ “Св Кл. Охридски”

1. Кратка информация за изследователя: име, степен, звание, месторабота

Казвам се Радослав Христов Рашков, доктор на физическите науки, професор във Физически факултет на Софийския Университет “Св Кл. Охридски”, external faculty of Institute for Theoretical Physics, Vienna University of Technology.
През 1986 завърших Физически ф-т на СУ, спец. Физика на ядрото и елеменарните частици”, а 1986-87 – специализант кат. Теоретична физика на СУ.
Като докторант имах щастието да бъда ученик на знаменитата школа на Ландау: 1987-91 бях аспирант/докторант в Института по теоретична физика “Л.Д. Ландау” – Русия, където защитих дисертация по проблеми от теория на струните.
Научен ръководител ми беше Алексадър Поляков (от 1990 в Принстън) – един от бащите на струнната теория. Това в голяма степен предопредели научния ми път.
През 2008 защитих голяма докторска дисертация, а по-късно бях избран за професор във Физически Фскултет на Софийския университет и external faculty of Institute for Theoretical Physics, Vienna University of Technology.

2. С какво се занимавате на работното си място? (Ежедневието на един учен) – проекти, изследвания, …

Ежедневието на всеки учен и университетски преподавател е много различно. Спецификата на отделните направления дори и в една научна област е определящо. Денят ми започва с чаша кафе и преглед на излезлите предишния ден статии в моята област. Следва организиране на деня – лекции, административни задължения, обсъждания с докторанти и работни срещи на групата по теория на струните, която ръководя. След лекциите, административните задължения и дискусиите почти 2/3 от работният ден е преминал и започвам научно-изследователската си работа. За един теоретик работно място е относително понятие – понякога това е и градският транспорт. Още по-относително е “работното време”. Като се включат и дискусиите с колаборатори и колеги (от 3 континента), нерядко научната работа приключва късно вечерта – 12, 1, 2 часа.


РЕКЛАМА:

***

3. Какви са научните ви постижения (приноси) и каква е тяхната полза за обществото и икономиката?

Едва ли ще е интересно да изброявам всичките си научни постижения – хората с дълга научна биография обикновено имат също толкова дълъг списък с постижения. Тъй като трябва да отговоря, ще изброя само няколко.
– Съвмесно с колабоатори от САЩ и Канада открихме механизъм на генериране на холографски хирален кондензат. В последствие този механизъм беше използван в сотици работи за изследване на свойствата на квантово-полеви теории при силна константа на връзката.
– С колега от БАН пресметнахме три-точкови коралационни функции в суперсиметрична полева теория на Лиувил. Последната има много важно място в струнната теория.
– В серия от работи на групата по струни намерихме за пръв път решения от тип гиганстки магнони, шиповидни и пулсиращи струни в холографски модели и техните дисперсионни съотношения.
– В друга серия от работи намерихме аномални размерности на квантово-полеви оператори при силна константа на връзката посредством холографската дуалност.
– В няколко работи пресметнахме триточковите корелационни функции на специфични квантово-полеви оператори при силна константа на връзката посредством холографска дуалност
– Интегрируемите системи и йерархии играят важна роля във физиката. В няколко работи намерих интегрируеми структури в холографски модели, а също така пресметнах холографска ентропия на сплитане за съответните теории.
– С международен екип създадохме и използвахме нов механизъм за kонстриране на ниско-размерни теории с висши спинове. За пръв път бяха конструирани теории с висши спинове с дробни W алгебри.
– Квантовите информационни пространства съдържат огромна информация за теориите които изследваме. В работи на групата по струни намерихме на метриката на Фишер на информационни пространства, кодиращи информацията на холографски модели и тяхната комплексност.
За експертите тази мозайка от резултати лесно се подрежда в парчета от пъзела на холографската Вселена.

Когато става върос за теоретична фундаментална област отговорът на въпроса за ползата за обществото и икономиката е много труден. Трудно е да се оцени ползата от знанието! Ще дам само един пример. Теорията, на която е базиран графена се появява в средата на 80-те години в термини на двумерни квантово-полеви теории в работи на Гордън Семеноф (UBC, Ванкувър). През 2010 Андре Гейм и Константин Новоселов получават Нобелова премия за експерименталното откритие на графена. Ако бяхте попитали през 80-те Гордън каква ще е ползата за обществото, едва ли бихте получили адекватен за днешното време отговор. В теоретичната и математична физика ползите за обществото и икономиката идват по-късно, понякога след десетилетия. Често пъти това става чрез други научно-приложни области. Спомня ли си някой за Максуел (1831-1879), когато се прибира вечер и си светва лампата?

4. Какво ви мотивира да изберете професията на изследовател?

На този въпрос е трудно да се отговори, но бих разсъждавал така. Едни искат да станат банкери – тяхната мотивация е ясна, други искат да станат юристи с ясна мотивация и т.н. За да стане човек изследовател трябва да има вътрешна потребност от знание. Някои започват като изследователи мотивирани от интересни явления/личности, а след това сменят жизненото си поприще. Професията на изследователя изисква твърде много жертви, които не всеки е готов да направи. За истинският изследовател няма еднозначен отговор на този въпрос. Така е и с мен.

5. В момента работя върху ……., което ще …….

Има няколко проекта, които са във фокуса на научните ми усилия и те са свързани с теория на суперструните.
За последните няколко десетилетия теорията на струните се явява един от най-обещаващите кандидати за теория, обединяваща всички познати фундаментални взаимодействия – силно, слабо, електромагнитно и гравитационно. Изключителен интерес свързан със суперструните представлява холографското съответствие и концепцията за холографската Вселена. Тъй като областта не е широко обществено популярна, а и за да не използвам непонятна за неспециалисти терминология, бих искал да каже няколко думи за нея.
Откриването на дуалността между суперструни и квантово-полеви теории (чийто най-виден пример е холографското съответствието) породи силен тласък в нашето разбиране, не само за дуалните теории в частност, но и за фундаменталните закони на природата и квантовите особености на самото пространство-време. Наскоро идеята за възникващо (emergent) пространство-време се появи под светлината на прожекторите, намирайки стабилни основи в контекста на холографското съответствие и обединявайки на пръв поглед несвързани концепции.
Проектите върху които работя са свързани с различни аспекти, физични и математични, на холографското съответствие. Понастоящем два основни подхода са подложени на интензивно изследване:
– Дедуктивен подход – съсредоточен както върху описанието на локалните особености на силно взаимодействащи квантови полета (например аномални размерности, корелатори и т.н.), но и на някои глобални такива, например ентропия на сплитане и термодинамични характеристики при крайни температури;
– Индуктивен подход – който включва реконструкция на обемащото пространство и глобални физически характеристики от двете страни на холографската дуалност. Реконструкцията на гравитационната теория поставя основен въпрос, който надхвърля сегашните парадигми, например концепцията за възникваща гравитация.
За щастие, нашите (групата по теория на струните) изследвания намират много добър международен отзвук, което дава възможност да обсъждаме конструкцията и изследване на свойствата на нашите холографки модели с учени от най-добрите университети и групи в света.
Резултатите от изследванията се очаква да разкрият нови фундаментални свойства на микро- и макро-света, най-вече в квантов аспект. В частност, вече имаме значителен напредък в разбирането си на силно взаимодействащи си квантови обекти чиито свойства бяха недостъпни доскоро. Друг аспект е разбирането ни за свойствата на пространство-времето, на неговата текстура, както и на свързаните с това квантови информационни пространства.

6. Какви проблеми срещат учените във вашата област (за професионалното си развитие и в работата си)?

Проблемите в областта са много както в България, така и в международен план. Такива са както недостатъчното финансиране, така и механизмите за реализацията на средствата за наука. Например, канят ви на работна среща след седмица в тесен кръг с най-добрите специалисти в света. Ако искате да отидете, вземате си отпуска и с лични средства си плащате самолетни билети и хотел (е, понякога домакините ви ги изплащат/осигуряват частичноили напълно). В последно време има напредък в това отношение, но все още има много да се желае.
Един от големите проблеми, и не само в България, е че областта е изключително трудна, изисква много усилия и време. Това не е атрактивно за младите хора и в редица случаи критериите се занижават значително. Липсват убедителни аргументи за привличане на повече млади хора.
Научните общности в дадена област в България са твърде малки и учените са свързани по един или друг начин. При конкурси, било за академично израстване или проекти, това съдава голямо напрежение и неудобство. Въпреки, че законово е регламентирано, използването на международни експерти е по-скоро рядкост отколкото практика. Как е по света? Например, аз (а и много български колеги) участвам като рецензент на няколко научни фонда в Европа, участвал съм в журита за защити и академични длъжности в университети на три континента. Липсата на такава “интернационализация” представлява проблем, и то съществен.

7. Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Проблемите описани в предходния въпрос подсказват какво би трябвало да се промени. Както казах, научните общности в дадена област в България са твърде малки и учените са свързани по един или друг начин. Използването на международни експерти в конкурси на всяко ниво е все по-наложително. Това изисква много и координирани усилия както на отделните изследователски центрове, така и на национално ниво. Струва си да отбележа, че това би способствало за по-дълбока интеграция и сътрудничество с научни общности по света. И още, конкурсите и защитите ще преминат на едно друго ниво.
В последните години обществените нагласи към науката, особено фундаменталната, не изглеждат много положителни и това трябва да се промени. Всички искат да видят резултатите от науката още днес! Но те достигат до обществото чрез технологиите, т.е. пътят им до обществото не е директен. Това предполага и друг проблем – поставяне на знак за равенство (най-вече от политиците) между наука и технологии и иновации. Огромната част от вниманието на институциите (не само в България) се пада на технологиите и иновациите, като науката върху която те се базират често се пренебрегва. Е, как ще построите къща без основи, т.е. технологии без силна наука? Основна роля за преодоляването на тези проблеми се пада на популяризаторите на науката.

8. Знаете ли че: (малко известен и интересен факт за специалността)

– теория на суперструните обединява четирите фундаментални взаимодействия: гравитационно, електромагнитно, слабо и силно?
– теория на суперструните “живее” в 10-мерно пространство (11 за М-теорията), а нашият наблюдаем 4-мерен свят е част от това голямо пространство?
– холографският принцип е базиран на квантовата механика и съгласно него вие “живеете” едновременно и в реалния свят и на холограмата? Всъщност, в момента на наблюдение вие избирате кое е холограма и кое – реален свят! Това е квантовият свят!

9. В свободното си време обичам да: (хоби, спорт)

За съжаление, напоследък все по-трудно намирам време дори за елементарен фитнес. В свободното си време (и не само) обичам да слушам класическа музика и джаз, като не забравям и за добрия стар рок.


Европейска нощ на учените 2022 г.: