Интервю с д-р Радка Братанова от Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей, БАН

Кратка информация за изследователя: име, степен, звание, месторабота

Гл. ас., д-р Радка Петрова Братанова, Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей, БАН.

С какво се занимавате на работното си място? (Ежедневието на един учен) – проекти, изследвания, …

Работя по проекти, свързани с културното наследство – Програмата КИННПОР (културно-историческо наследство, наука и обществено развитие), Работен пакет „Политиката на държавата спрямо КИН. Освен това съм член на Националния експертен съвет за нематериално културно наследство, който е важна част от провежданата от страна на Министерството на културата на Р. България програма „Живи човешки съкровища, България“, свързана с политиката на държавата за опазване на културно-историческото наследство. Работя по монография, която е посветена но традиционна фолклорна музика в Родопите  – „Стил и орнаментика на родопската фолклорна музика“.

Какви са научните ви постижения (приноси) и каква е тяхната полза за обществото и икономиката?


РЕКЛАМА:

***

Научните ми постижения и приноси са свързани с изучаването на традиционната фолклорна музика и нейното съвременно битуване. Ползата за обществото от тези занимания е преди всичко в издирването и така да се каже, „визуализацията“ на стари, непубликувани досега факти и явления в областта на традиционната (фолклорна) музика и нейното влияние върху развитието на музикалната култура в България.

Какво ви мотивира да изберете професията на изследовател?

Аз съм потомка на певици и музиканти (професионалисти и любители от рода Кушлеви) от Родопите и това, заедно с образованието ми (МА „Панчо Владигеров“, специалност „Музикална фолклористика“) ме мотивира да проникна по-дълбоко в областта на фолклорната музика.

Какво допринесе за развитието ви като изследовател? (обучение, ръководител, работа в индустрията, стипендия в чужбина, екип, …)

Най-голямо влияние за моето развитие като изследовател имаше дългогодишното общуване с колегите етномузиколози в Института. Имах щастието да работя с такива големи имена като акад. Николай Кауфман, проф. д.изк. Ана Илиева, проф. д.изк. Тодор Джиджев, проф. д-р Димитрина Кауфман, доц. д-р Наталия Рашкова, доц. д-р Анна Щърбанова и др.

Какви проблеми срещат учените във вашата област (за професионалното си развитие и в работата си)?

Проблемите, които сме принудени да преодоляваме ежедневно са, за съжаление, от материално и морално естество – ниско заплащане на труда на учения, в много случаи затруднения при реализацията на научните продукти като публикации и научни срещи, подценяване на хуманитарните науки отстрана на другите учени, а също и отстрана на обществото като цяло.

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Аз отговорих отчасти в предишния въпрос: в България отношението на хората към науката е подценяващо и недостойно пренебрегващо. Това се дължи на неразбиране на стойността на труда на учения, а не по-малка вина за това има консуматорската нагласа на съвременния човек, който иска да види всичко „конкретно, тук и сега“, т. е. няма визия за приноса на учените за бъдещето. Има и някои конкретни негативни оценки за Българската академия на науките отстрана на бивши политици, които изказвания „жигосаха“ българските учени и това ще остави, за съжаление, дълго време позорен печат върху нашата наука.

Трябва ли да се говори за наука и защо?

Трябва да се говори ежедневно в медиите и публичните събития за наука и за нейното особено важно значение за съвременния живот. Така единствено може да се преодолеят предразсъдъците, за които говорих по-горе и да се намери най-добрия баланс между науката и живота на обществото.


Европейска нощ на учените 2022 г.: