Интервю с д-р Петър Ефтимов: За приликите между клетката и Вселената

Автор: Цветомира Бекриева, бакалавър по Стопанско управление в СУ и студент от магистратурата по Астрономия и популяризация на астрономията към Физическия факултет на СУ.

Светът на науката обхваща близкото и далечното, малкото и голямото, познатото и непознатото. Ако човек реши да поеме по някой от разнопосочните ѝ клонове, трябва да е наясно, че колкото повече знания добива, толкова повече въпросителни ще възникват в главата му. Както самият Нийл ДеГрас Тайсън обяснява, знанието е като един кръг – колкото повече се разширява, толкова по-голяма става границата му с неизвестното.

Днес ще Ви представя един човек, който не се страхува от неизвестното и дори го търси – молекулярния биолог д-р Петър Ефтимов. Д-р Ефтимов е главен асистент в катедрата по Цитология, Хистология и Ембриология в Биологическия факултет към СУ „Свети Климент Охридски“. 

Научната кариера на д-р Ефтимов датира още от 2007 г., когато завършва магистратура по Ветеринарна медицина в Лесотехническия университет в София. Практикува в продължение на 6 години в една от най-натоварените и модерни ветеринарни клиники в София. Впоследствие се насочва към молекулярната биология, като през 2013 г. завършва бакалавърска степен, а през 2017 г. докторска степен по молекулярна биология. През 2016 г. започва преподавателската си дейност като асистент в катедра Цитология, хистология и ембриология, а през 2018 г. става и главен асистент в същата катедра. Освен с преподавателска, той се занимава и с изследователска дейност, като фокуса на дейността му е върху регенеративната медицина и еволюционната биология на развитието.


На въпроса кое го вдъхновява първоначално да започне да се занимава с молекулярна биология, той споделя, че винаги е имал интерес към този клон на науката:


РЕКЛАМА:

***

„Въпросът за това как са организирани живите същества, как растат и как се вписват в околната си среда винаги ме е вълнувал. До степен на примъкване у дома и наблюдение на всевъзможни животинки, поощрявано от родителите ми… в известни граници. След като завърших ветеринарна медицина и започнах да практикувам, си дадох сметка, че понякога в желанието да помогнеш на едно конкретно живо същество, забравяш за по-голямата картина, за фундаменталните въпроси, които всички ние в един или друг момент си задаваме… Кои сме ние? Защо изглеждаме точно така? Колко още ни остава? Е, молекулярната биология дава възможност да е опитаме да отговорим на тези въпроси.”

Ако мислите, че изследователската дейност не е най-вълнуващата и забавна част от науката, грешите. Д-р Ефтимов оборва това, като споделя, че част от предстоящите му занимания са свързани с отглеждане на сухоземни охлюви в условия на микрогравитация. Не успях да измъкна повече подробности, но определено чакам с нетърпение резултата. И снимките!
Освен с дейностите си в сферата на биологията д-р Ефтимов има интерес към плуване, четене и… към нощното небе!

Явно той има интерес към гледането през стъкла – както през микроскопа, така и през телескопа. Тази му страст към звездите го подтиква в ранна възраст да се снабди с телескоп. Това обаче не му е достатъчно и през 2018 г. се записва да изучава специалност Астрономия и популяризация на астрономията във Физическия факултет. Това е задочна магистърска програма, чрез която хора от всички специалности имат възможността да се гмурнат в света на астрономията.
На въпроса кое го запалва да се занимава с астрономия, той споделя:

„Съзнанието, че сме част от една невъобразимо голяма картина, в която единствено невероятните и безумни предположения (като това че фотоните не стареят, например) се доближават до истината, както и спокойствието от наблюдението на нюансите на нощния звезден пейзаж. Това са част от причините. Предполагам, че детското ми увлечение по научната фантастика също играе роля. И най-вече дълбокото човешко желание, да се идентифицираш с нещо огромно, непреходно (в мащабите на нашия, сравнително кратък живот) и безкрайно, като Вселената.”

Ако трябва да определи точен момент, в който се увлича от астрономията, то това е моментът, в който пръв път вижда с просто око „едно малко, бледо петънце” и осъзнава, че всъщност гледа галактиката Андромеда, която е на цели 2,5 милиона светлинни години от нас и е най-отдалечения обект, видим с просто око.
Според него съществува голяма връзка между молекулярната биология и астрономията – дори чисто визуална. Д-р Ефтимов споделя, че „ако сравним схемата на едромащабната структура на Вселената със схемата на някой от комплексните сигнални пътища в клетката, ще видим доста подобна картина.”
И това ако не е вдъхновяващо!
На тези, които искат да се занимават с наука, но все още не са предприели стъпка в тази насока, д-р Ефтимов казва, че никога не е късно да се захванат – единствените изисквания са желание, готовност да поемат рискове и любов към знанието.


Европейска нощ на учените 2022 г.: