Направи дарение на училище!

Автори: Теодора Савова и Антоний Танков

Антоний Танков – роден в недалечната 1976 г. в северозападното село Смоляновци, обл. Монтана. Завършил е образованието си в Медицинския университет в гр. Плевен през 2010 г. с профил хуманитарна медицина.
Днес неговото призвание е грижата за човешкия живот.

Къде работите в момента и с какво по-конкретно се занимавате?

В момента работя в спешния център на университетската болница в гр. Плевен. Приемам и диагностицирам болни и ги насочвам за болнично лечение.

Какво Ви мотивира да се занимавате с медицина?

Разбери повече за БГ Наука:

***

Мотивиран съм изцяло по вътрешни потребности. Виждам разнообразни случаи и се уча. Възнаграждението в никакъв случай не може да бъде стимул за който и да е лекар, предвид огромния стрес и отговорности.

Как оценявате работата на колегите си?

Удоволствие е да се работи с истински професионалисти, а на мястото на което съм, е пълно с такива. Виждал съм как колега буквално върна пациент от мъртвите. Тези неща обаче често остават скрити за обществото.

Има ли и други млади хора, истински мотивирани, че това е тяхната професия и призвание?

Има много колеги студенти, които наистина се интересуват и идват при нас на стаж, помагат активно и се учат. Аз обичам да дискутираме казуси с тях, защото когато завършат, искам да съм сигурен, да мога да им се доверя, че ще действат адекватно.

Какво бихте казали на тези, които се двоумят, след завършване на образованието си, да поемат по пътя на медицината?

Аз никого не уча какво да прави с живота си. Ако искат – да работят като лекари, ако искат – да бъдат в администрацията. Не е за всеки работата с болни. Искат се определени качества, но и самата професия те култивира допълнително.

Трябва ли нещо да се промени в българската система за здравеопазване? Ако да, какво е то?

Здравеопазването е проблем във всяка една страна. Което означава, че решението му не е лесно. Първо – то е доста скъпа услуга. Някой трябва да плати. Дали това ще бъде бизнесът с по-високи данъци или гражданите чрез осигуровките, решават компетентните лица. Българите масово не се осигуряват, защото се успокояват: „На мен това не може да се случи“. Първо трябва разяснителна кампания сред населението. Друго важно нещо е средствата за здраве да се разпределят рационално. Това значи здравна реформа, закриване на малките неефективни болници и модернизиране на големите областни центрове. Голям проблем е и отношението на държавата към медицинския работник. За тях ние сме като крепостни. Държат ни на възможно най-ниски заплати, мачкат ни на работното място, за да си мълчим. Лекарите специализанти са подложени на изключителен финансов натиск и унизителни договори, куп формалности, заради които предпочитат да напуснат България и да се развиват на друго място. Зад това положение, аз съм убеден, се крие злостна мафия. Темата е много обширна и не искам да навлизам в нея, защото лично си изпатих от тези хора.

Автор сте на 4 книги. Разкажете ни за тях. Какво Ви запали по писането?

Всъщност подготвям няколко книги, като 4 от тях вече са отпечатани в печатница „Нима“ – Плевен. Най-големият ми труд е „Широка планина. Природни и исторически забележителности“. Това е енциклопедична книга за една много дива планина, криеща непознат и много красив дял на Белоградчишките скали. Съдържа много снимки, карти и схеми на пещери и крепости в района. Другите ми книги са забавни и сатирични разкази от Северозапада, разказващи за местните зевзеци и техните остроумни майтапи.

Трудно ли Ви е да съчетавате практикуването на професията си с писателската дейност?

Работата не ми пречи на писането. Пиша само, когато имам какво да разкажа и пишейки си почивам, разтоварвам напрежението натрупано в живота. Разказите ми са един бунт срещу простотията, срещу дребната тарикатщина, срещу мошениците и мижитурките на високи постове, които пречат на по-силните и добрите от тях да се развиват.

Занимавате ли се с още нещо? Ако Ви остава свободно време, то по какъв начин обичате да го запълвате?

Занимавам се с много неща, освен писането. Изобретих интересна иновация. Това е опростен жестомимичен език за глухонеми. Той е и много повече от това, защото е нещо всеобхватно, но трябва първо да запозная хората с него. Останалото време съм посветил на семейството си…

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!