Направи дарение на училище!

Проф. Валя Василева работи в Институт по физиология на растенията и генетика (ИФРГ) – БАН. Придобила e магистърска степен по биология в Биологическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. Защитава дисертация за присъждане на научна и образователна степен “доктор” на тема „Фактори, определящи оптималното функциониране на симбиотичната система Galega spp. – Rhizobium galegae”. Нейните научни интереси са в областта на молекулярната биология и епигенетика, включвайки изследвания върху механизмите на регулация на генната експресия, метилирането на ДНК, миграцията на клетъчното ядро, асиметричните клетъчни деления, ауксиновата сигнализация и клетъчния цитоскелет. Автор е на над 70 публикации в специализирани научни издания. Осъществява дългосрочни специализации в групата по епигенетика на Университета в Лийдс, Великобритания; в Центъра по растителна системна биология на Университета в Гент/Фламандския институт по биотехнология, Белгия; в Интернационалния християнски университет (ICU) в Токио, Япония; в Университета в Берн, Швейцария. Член е на Съюза на учените в България; Федерацията на Европейските дружества по растителна биология (FESPB); Японската асоциация по растително-микробни взаимодействия (JSPMI) и Общото събрание на БАН. Ръководи лаборатория „Регулация на генната експресия” към научно направление „Молекулярна биология и генетика” в ИФРГ-БАН.

Проф. Василева, как решихте да работите в областта на растителната биология и по-специално на епигенетиката?

Растителните организми са изключително ценен обект на изследване, тъй като предоставят възможност за проучване на редица биологични процеси и механизми, част от които са универсални за всички организми, и не е необходимо да се извършват експерименти с животни. Много подходящи изследователски обекти са моделните растения (Arabidopsis thaliana, Lotus japonicus и др.), които имат редица предимства при експерименталната работа: кратък жизнен цикъл, секвениран геном, висока плътност на гените, достъпност за генетични манипулации.

Eпигенетиката е сравнително нова и интересна наука, изучаваща измененията в активността на гените без промяна в молекулата на ДНК. Въпреки че в световен мащаб това е една от най-интензивно развиващите сe научни области, този тип изследвания са все още много слабо застъпени в България, особено в областта на растителните науки. По тази причина е важно да се пренесат световният научен опит и знания в нашата страна. От друга страна, много често животинските организми с мутации в епигенетичните системи не могат да оживеят и да дадат поколение, което силно затруднява изследванията. Затова се търсят алтернативни експериментални системи. Интересен е фактът, че епигенетичните механизми в бозайниците са много сходни с тези в растенията. За разлика от бозайниците обаче, растенията са толерантни към епигенетични промени, което ги прави чудесна експериментална система за проучване на епигенетичните механизми при бозайниците и човека.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Как виждате ролята на лаборатория „Регулация на генната експресия” към ИФРГ-БАН?

Почти всички изследователи от Лабораторията са специализирали във водещи европейски и световни лаборатории. След завръщането си в ИФРГ, придобитите експертиза и знания се предават на други колеги, което позволява въвеждането и използването на нови подходи и техники. Освен това, учените от Лабораторията поддържат контакт с групите, в които са специализирали, в резултат на което се пишат съвместни проекти и се поддържат активни международни сътрудничества. По такъв начин, изследователите от Лабораторията съществено допринасят за популяризирането и внедряването на световния опит и модернизирането на българската наука.

По какви проекти работите през последните години и какво е тяхното практическо приложение?

През последните години работата ми е насочена към проучване на промените в генната експресия, предизвикани от епигенетични промени, по-специално от атипичното метилиране на ДНК. Тези промени често водят до сериозни нарушения в развитието на различни организми. Освен това, метилирането на ДНК е от съществено значение и за запазване и предаване на адаптивни изменения в поколенията, чрез което може да се подобри устойчивостта на организмите към неблагоприятни условия.

В момента ръководя и проект, свързан с проучване на еволюционно консервативни гени, кодиращи нискомолекулни белтъци с важна роля в развитието на организмите и толерантността към стрес. Тези протеини присъстват във всички еукариоти, включително и в човека. Променената им експресия предизвиква редица летални заболявания при човека (напр. тумори и мозъчни аномалии), което прави възможно използването им като потенциална терапевтична мишена. Идентифицирането на ключови молекули, допринасящи за оцеляването в екстремни условия, както и използването им като диагностични маркери за стрес, е важна предпоставка за успешното преодоляване на последиците от глобалните климатични промени. От друга страна, разработването на алтернативни моделни системи (в случая растителния модел A. thaliana) за изучаване на гени и протеини, свързани с летални заболявания, би могло да подпомогне профилактиката, диагностиката и терапията на тези заболявания.

Кои добри практики от академичните институции, в които сте специализирали, бихте препоръчали да бъдат приложени в България?

В повечето европейски страни съществуват тесни взаимодействия между обучителните институции и научноизследователските звена, което дава на студентите възможност за запознаване със спецификите на академичната кариера, както и благоприятства създаването на практически умения.

Има ли млади хора, които искат да се занимават с наука във Вашата област?

Напоследък, младите хора, желаещи да се занимават с наука, са доста намалели, което е свързано с ниското заплащане и липсата на средства за оперативна наука. Но въпреки това, към нашите изследвания има значителен интерес както от страна на студентите, така и от страна на дипломирани млади хора, желаещи да развиват научна кариера в областта на регулацията на генната експресия.

Какъв съвет бихте дали на младите учени?

Да ги води преди всичко научното им любопитство, да имат много търпение, да правят нещата добре и да си поставят трудни, но реалистични задачи. И най-важното – никога да не се отказват, когато се сблъскат с трудна задача, както и да преценят още в началото дали биха искали да се занимават цял живот с наука.

Кои са учените, на които се възхищавате?

Възхищавам се на Мария Кюри – първата жена, спечелила Нобелова награда за изследванията ѝ върху феномените на радиацията. Възхищавам се и от Стивън Хокинг, който е доказателство за абсолютната власт на духа над материята, както и за невероятните възможности на човешката сила и воля.

Кои са публикациите, оказали най-силно влияние върху Вас като учен, и кои бихте препоръчали?

В хода на изследователската си дейност почти всеки учен публикува статии, чието изработване отнема години и значителни усилия, както и друг тип статии, които трябва да излязат от печат по-бързо във връзка с кариерното развитие на изследователя или отчитане на научноизследователски проекти. Най-ценни за мен са първия тип публикации, които предоставят наистина ценна информация и могат да бъдат ползвани като опорни точки и надеждна база за надграждане. Експерименталната работа в растителните науки, в частност епигенетичните изследвания, отнемат значително повече време и усилия, и за една добра публикация е необходимо търпение и много усилия.

Кои са дългосрочните предизвикателства пред епигенетиката?

Засега повечето от научните постижения в тази област имат фундаментално значение, но в дългосрочен план имат потенциал за важно приложно значение. Епигенетиката осигурява връзката между генетичната природа, отглеждането и възпитанието, тъй като епигенетичните изменения се предизвикват от външни фактори като хранене, стрес, хормони. Климатът и начинът ни на живот също препрограмират човешкото здраве на епигенетично ниво, като водят до химични модификации, чрез които се включват или изключват определени гени. При редица сериозни заболявания като Алцхаймер, тумори, диабет, множествена склероза и депресии, някои гени са в състояние на активност, обратно на нормалното. Очакваме, че в бъдеще, чрез картиране на ефекта на всяко изменение в активността на даден ген в комбинация с други гени, могат да бъдат елиминирани „неблагоприятните” състояния на гена.

С какво бихте се занимавали, ако не бяхте избрали научното поприще и кои са Вашите хобита?

Интересен въпрос… Считам, че съм щастлив човек, защото мога да кажа: „Обожавам работата си”. Но в друга ситуация… може би щях да пиша криминални романи или да имам школа за танци.

Иначе в свободното си време съм вело-ентусиаст. Обичам разходките с колело, а и велоалеите в София стават все повече, което дава възможност за безопасно каране. Харесвам и фотографията, защото тя ме кара да обръщам внимание на красивото и интересното около мен. Чрез нея запаметявам места, хора, мигове, настроения, както и малките неща, които в забързаното ежедневие пропускаме и забравяме.

Интервюто взе: Ивелина Мончева

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!