Интервю с проф. Тодорка Костадинова от Медицински университет – Варна

Кратка информация за изследователя: име, степен, звание, месторабота

ТОДОРКА ИГНАТОВА КОСТАДИНОВА, доктор по икономика и професор към Катедра по икономика и управление на здравеопазването, Факултет по обществено здраве в Медицинския университет – Варна.

Директор на Дирекция „Международно сътрудничество, акредитация и качество“.

С какво се занимавате на работното си място? (Ежедневието на един учен) – проекти, изследвания, …

През годините съм работила по различни национални и международни проекти в областта на планиране и прогнозиране на човешките ресурси в здравеопазването, превенция на заболяванията и качеството на живота, екосистеми за интегрирани грижи за хронично болни и възрастни хора, икономически модели за оценка на потребителските плащания в здравеопазването, изграждане и развитие на екипи, управление на процесите на промяната в новите икономически условия, мобилност на здравните професионалисти и анализ на здравната система в България.

Ценното от участието в такива изследователски проекти е, че предлагат широк поглед върху наличните европейски и световни модели на приложение, очертават необходимостта от въвеждането на иновативни решения за България (на национално, регионално и организационно ниво) и представят модели и алгоритми за прилагане в практиката.

Вълнуващи моменти в изследователския процес предоставя работата ми с младите хора, посветени на науката, а това са предимно докторантите. Те предлагат различен поглед и допринасят за разширяване на хоризонта на изследователската работа с новите технологични и дигитални решения. Работя с 18 докторанти, включително и такива от Германия.

В ежедневието си комбинирам задачите от научноизследователската си област, по които може да разсъждаваш денонощно, с преподавателската работа, бакалавърските и магистърските програми на МУ – Варна и позицията ми като част от ръководството на университета. Това понякога прилича на висш пилотаж, но затова съм благодарна на моите учители от България и от цял свят и на хората, с които работя, и се уча от тях ежедневно.

Какви са научните ви постижения (приноси) и каква е тяхната полза за обществото и икономиката?

Научните ми постижения са резултат от 20-годишната ми работа в областта на организацията и управление в здравеопазването, обучението на млади хора и експерти за работа в социалната и здравната система, като те са предимно в интердисциплинарни екипи. Например изследване на потребителските плащания в здравеопазването на седем европейски страни, включително и България; изследване и разработване на модели за планиране и прогнозиране на човешките ресурси в Европа; изследване на мобилността в 27 европейски страни, Канада, Южна Африка и САЩ; изследване и развитие на модели за академично преподаване.

Едно високо постижение от последните две години е поканата от колеги от Ню Йорк да участвам в екип с колеги от Клиниката по кардиохирургия в УМБАЛ „Св Марина“ – Варна – проф. Пламен Панайотов и д-р Даниела Панайотова, в един изследователски проект за дизайн на екоситеми по интегрирани грижи. Резултатите бяха публикувани в международна монография на издателство Springer. Това е висока оценка за нас.

В последните години съм вдъхновена от идеята за научно структуриране и изследване на въздействието на природните ресурси (минерална вода, билки, здравословна храна и др.) върху здравето на човека и качеството на живот. Тази тема е мащабна и ще я разработваме в международни екипи заедно с колегите от МУ – Варна, факултeтите по Фармация, Дентална медицина, Обществено здраве, партньорите ни от бизнеса – Българския съюз по балнеология и спа туризъм, Европейската спа асоциация и академични екипи от други европейски университети. Акцентът ще бъде върху превенцията и запазването на доброто здраве, усилване на имунната система, от една страна, и от друга – запазване на добро здраве при наличие на хронични заболявания или следоперативни лечения (например в кардиохирургия, неврохирургия). Това е особено ценно в новите условия на живот и предизвикателствата, пред които ни изправи пандемията, свързана с COVID-19.

Какво ви мотивира да изберете професията на изследовател?

Още в ученическите си години обичах да чета книги за велики изследователи, участвах в кръжок по микробиология и харесвах нашите изследователски срещи по астрономия. Явно вътрешната ми нагласа е свързана с изследователския свят, света на науката и законите на живота. А в живота едно от най-ценните неща е здравето и днес имам благословията да работя в областта на здравеопазването и по-доброто здраве на хората. Нещо повече – вече повече от 25 години работя в един от най-престижните университети в България и Европа – Медицинския университет – Варна. В него има подкрепа и условия, които дават възможност за развитие и разгръщане на идеите и таланта на всеки изследовател. И тук е мястото да благодаря на всички ръководни екипи на университета до днес, начело с ректорите: проф. Димитър Камбуров, проф. Темелко Темелков, проф. Анелия Клисарова, проф. Красимир Иванов и проф. Валентин Игнатов. Това е важно да се каже, защото освен изследователското вдъхновение, таланта, волята и издържливостта, всеки изследовател има нужда от подходяща и подкрепяща среда. Тя се изгражда и развива от лидерите на всяка научноизследователска организация.

Какво допринесе за развитието ви като изследовател? (обучение, ръководител, работа в индустрията, стипендия в чужбина, екип, …)

На първо място, това са моите родители, с които много пътувах, още от малка, и се срещах с невероятни природни чудеса и прекрасни хора. Наред с тях, това са моите  учители, за които вече по-рано казах – преподавателите от Немската гимназия в град Добрич, и по-късно – преподавателите ми в Икономически университет – Варна. По време на работата си върху докторската си дисертация в София научих много от моите научни ръководители – проф. д-р Евгения Делчева и проф. д-р Димитър Камбуров, с подкрепата на моите ментори – проф. Мирослав Попов, проф. Пано Лулански, проф. Юлия Узунова, проф. Ангел Мирчев, проф. Георги Димитров, доц. Лиляна Хавезова и проф. Невяна Фесчиева. Изключителен принос за моето развитие като изследовател и преподавател има невероятната отдаденост и последователност в работата ни с доц. Емануела Мутафова и колегите ми от Катедрата по икономика и управление на здравеопазването в МУ – Варна. Много знания, умения и компетентности придобих в обученията си по международни програми в България и чужбина – в университета Джорж Вашингтон, Бъркли, Маастрихт, Цюрих, Берн и Виена. От участието ми там получих безценна помощ от мои учители и ментори, като проф. Ричард Шефлер, проф. Даниел Хофман, д-р Петер Саладин, проф. Ингрид Мур, д-р Сюзън Цииглер, проф. Тео Каан, проф. Ханс Маарс. Имената са много повече и те остават завинаги в сърцето ми.

Какви проблеми срещат учените във вашата област (за професионалното си развитие и в работата си)?

Предпочитам да говоря за възможностите и предизвикателствата, които среща по пътя си един изследовател. Те могат да бъдат обобщени с няколко думи: проблеми с подкрепата на институцията, в която работят; финансирането; недостатъчната инфраструктура за наука и обучение в методологията на научните изследвания. Когато търсят среда за научно развитие, те трябва предварително да се запитат дали са налични тези пет условия.

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Смятам, че промяната трябва да бъде стратегическа и да започне на макрониво – промяна в нормативната уредба, узаконяване на позициите постдокторант, изследовател и други. На второ място, е необходимо да бъдат направени инвестиции за инфраструктура за наука (лаборатории, научни комплекси), а не само за комбинации за обучение и наука. На трето място, е необходимо да бъде приета национална програма за обучение в методология на научноизследователската работа, която да бъде преподавана във всички университети. Това ще допринесе за достигане на критична маса от академично подготвени млади изследователи от различни области на науката, които могат да формират интердисциплинарни екипи и да постигат високи научни резултати. В допълнение към тази трета точка е необходимо обучение на настоящите и бъдещи изследователи в областта на защитаване и регистриране на патенти, научни открития и полезни модели, както и взаимодействието им с различни заинтересовани страни относно приложението им в практиката и комерсиализация на научните открития. На четвърто място, е необходимо да бъдат разработени съвременни модели за финансиране на научните екипи и индивидуални изследователи. Полезно би било да се въведат предмети и дисциплини, въвеждащи в науката и научните изследвания от най-ранно детско развитие през училищното и университетското образование. Добър пример за това е образователната система в Нидерландия, в която обучението става с по-малко преподаване и много повече участие в изследователски занимания.

Трябва ли да се говори за наука и защо?

Категорично – да, защото науката е част от живота и самата тя ни открива все повече истини за Вселената, човека, природата и света, в който живеем. Моят нестандартен поглед към развитието на науката е свързан с изследване на научните и алтернативните закони на развитие на проявленията на живота и социално-икономическите закони в обществото. Това предполага да използваме древните знания и традиции в съчетание с най-съвременните технологични и научни постижения. Добрата комуникация между хората и институциите ще допринесе за възприемане на науката като достъпна възможност за всеки, който има таланта, желанието и издържливостта да работи в името на науката.  Университетите, училищата и медиите могат да играят ролята на основни мотиватори за привличане на младите хора към науката и научните изследвания. В този смисъл проектът за провеждане на Европейска нощ на учените е прекрасен пример за вдъхновено и устойчиво разкриване на фантастичните постижения на талантливи личности, наречени „учени“.