Направи дарение на училище!

• Кратка информация за изследователя: име, степен, звание, месторабота

Станислав Христов Иванов (http://stanislavivanov.com) 

• професор, доктор по икономика, заместник-ректор по научноизследователска дейност на Висше училище по мениджмънт, Варна (https://www.vum.bg) 
• съучредител и председател на Изследователски институт „Зангадор“ (https://www.zangador.institute) 
• основател и главен редактор на единственото българско научно списание в областта на туризма – European Journal of Tourism Research (https://ejtr.vumk.eu), индексирано в Scopus и Web of Science
• основател и главен редактор на първото научно списание в областта на робономиката (автоматизираната икономика) – ROBONOMICS: the Journal of the Automated Economy (https://journal.robonomics.science)
  
• С какво се занимавате на работното си място? (Ежедневието на един учен) – проекти, изследвания, …

През учебната година преподавам на студенти, имам и административни задължения. Но най-голямо време отделям на изследователските си проекти и двете списания, които редактирам. Всяка седмица получавам десетки статии, които преглеждам, назначавам рецензенти, разпределям на отговорните редактори, водя кореспонденция с авторите – всичко това отнема много време и признавам, че го правя и далеч отвъд пределите на обичайното „работно време“.

Изключително активно работя по проучвания, които в последствие стават научни статии и книги. Поддържам връзки с множество учени от цял свят и ежедневно мейлът ми е препълнен – проекти, уебинари, участия в конференции, публикации. Съавторите и партньорите ми са буквално от целия свят – запознаваме се на събития, конференции, посещения на университети, но най-честно се намираме чрез специализирани и социални мрежи заради общи научни интереси и теми. Членувам в бордовете на над 30 списания и професионални общности, които също ми помагат да се свържа със съмишленици и колеги.

Разбери повече за БГ Наука:

***

• Какви са научните ви постижения (приноси) и каква е тяхната полза за обществото и икономиката?

Започнах научната си кариера в областта на туризма, след като вече бях понатрупал известен практически опит. Като най-големи постижения в тази област ще посоча изследванията си по управление на приходите (Revenue Management), което е висшия пилотаж в маркетинга на авиокомпании, хотели и компании за услуги. Разработих математическа методика за дублажи на стаи, като систематизирах всичко специално за управлението на приходите в хотелиерството в книгата Hotel Revenue Management: From theory to practice (http://zangador.eu/?page_id=174). Моя крайна цел винаги е била това, което съм проучвал и анализирал, да има стойност за бизнеса, да е в помощ на фирмите и на публичните власти. В тази връзка със съпругата ми, която е и мой бизнес партньор, организираме кратки учебни курсове за професионалисти, в които се опитваме да предадем по разбираем и практичен начин нещата, които се пишат в „дебелите книги“, но имат значение за бизнеса.

От няколко години съм посветил времето и усилията си в една съвършено нова област на науката – робономиката (автоматизираната икономика). Това е направление, което свързва технологиите и тяхното влияние върху обществото в икономически, социален, правен, политически и етичен план. Основната идея е да се преценят и анализират нововъзникналите казуси в обществото, в което човешкият труд е минимизиран, но се разчита изключително на изкуствен интелект. Въпросите са много и доста разнородни – кой взима решения, кой носи отговорност, особено при автономните фабрики, транспортни средства, ферми; може ли самите машини да се считат за „клиенти“ и „потребители“, след като те решават въз основа на изкуствения интелект какво и колко трябва да се закупи; какво се случва с образованието на хората, с ежедневните им дейности, трябва ли да се „ходи на работа“ и ако не – какво следва; как и под каква форма трябва да навлезе автоматизацията и роботите и много други. Трябва изрично да отбележа, че тук съвсем не става дума за някакви антиутопични сценарии, в които машините владеят света и т.н. Нещата са в съвсем непосредствен оперативен план – на прага сме на следващата индустриална революция, и както навремето е имало недоверие и дори противопоставяне на машините (например срещу трактори, срещу електрифициране и т.н.), така и сега следва коренна промяна в отношението и начина ни на мислене. До преди тридесетина години мобилните телефони бяха по-скоро екзотика, а сега са неизменна част от ежедневието ни. Навлизането на изкуствения интелект и високите технологии ще се случи по подобен начин. Но ние трябва да сме готови да се справим с наглед „малките“ казуси, които възникват по този път. Ето с това ще се занимава робономиката.

Първоначално разработих влиянията и последствията за туристическата индустрия при интегрирането на роботи, изкуствен интелект и автоматизация – с помощта на голям международен екип издадохме книгата Robots, Artificial Intelligence, and Service Automation in Travel, Tourism and Hospitality (Editors Ivanov, St. and Webster, C. – https://www.emerald.com/insight/publication/doi/10.1108/9781787566873). В момента вече разглеждам тези влияния в много по-широк обхват, в който влизат всички браншове и индустрии, както и всички държави по света. Още сме в началото, но ни чака доста работа.

• Какво ви мотивира да изберете професията на изследовател?

Трудно ми е да отговоря еднозначно на този въпрос. Харесва ми предизвикателството да намирам отговори на икономически и социални проблеми, да тествам теории, да развенчавам митове и да откривам потенциала на идеи, които да послужат на бизнеса и обществото. Много обичам да се задълбоча в дадена тема, да проуча всичко, писано по темата, и да открия онези важни неотговорени въпроси, да им отговоря и така да допринеса дори и с малко за развитието на науката в тази област. Особено много ме предизвикват скептицизмът и съмненията на колеги и приятели за дадена тема. Така се случи и с робономиката. Когато преди 8 години забелязах как острата демографска криза ще постави основите на нова технологична революция, при която фирмите ще са принудени да автоматизират процеси не защото искат, а защото няма достатъчно хора на трудовия пазар, срещнах недоверие, защото мантрата на икономистите и политиците в България бе и все още е минимизиране на безработицата. Но дойде 2020 година с Ковид-кризата и изведнъж нещата придобиха съвсем различен вид – всички заговориха как технологиите навлизат рязко в домовете ни и ще променят ежедневието ни. Едва пандемичната ситуация позволи на хората да си представят свят, в който технологиите имат наистина съществена роля в живота им и ги изместват от трудовия пазар. Но всички ние трябва да сме подготвени за този „прекрасен нов свят“ – по отношение на социални контакти, вземане на решения, отговорности, стопански сделки, и т.н. – ето в тази посока работя в последните години. 

• В момента работя върху ……., което ще …….

В момента работя върху разработването и популяризирането на Робономиката като научно направление, като се концентрирам и на списанието, което редактирам. Успоредно с това подготвям книга по робономика, в която ще се разгледат много от въпросите, които автоматизацията постава. 

Отделно, работя над доста статии, повечето отново свързани с роботи и технологии, в които си сътруднича с колеги от САЩ, Испания, Турция, и др.

• Какви проблеми срещат учените във вашата област (за професионалното си развитие и в работата си)?

По отношение на робономиката за мен в момента е най-трудно да убедя хората в полезността на тази тема. Специално в България срещам редица бюрократични пречки, които спъват развитието на идеите, просто защото в институциите нещата, за съжаление, са застинали в 1983 година. Как да обяснявам за роботи и изкуствен интелект, след като в редица институции все още нямат нормални е-мейл адреси, не желаят да кореспондират по електронен път, държат на хартиен носител и физическо присъствие, дори за дребни административни процедури? По тази причина понякога твърде напредничави идеи не могат да бъдат разбрани и съответно са спирани по чисто административни причини, от което губим, и аз, и колегите ми, а и науката в България като цяло.

• Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Преди всичко етичните стандарти и стандартите за качество. Боя се, че твърде много станаха случаите на заимстване/преписване/превеждане и т.н. на нечии чужди публикации в стремежа за лесно постигане на публикации и съответно израстване в кариерен план. Отношението към интелектуалния труд и интелектуалната собственост от страна на учените и на част от обществото трябва да бъде преосмислено. 

Освен това, смятам, че към науката трябва да се подхожда по-скоро идеалистично – да има стремеж към наистина научни постижения, които биха били полезни и за обществото, а не просто трупане на публикации, които служат за стимулиране на личното его и отчитане на научна продукция при атестиране и акредитация, но с никаква реална полза за обществото. В този смисъл често се захващам с непопулярни теми, които обаче не са разработени и си струва да се поработи по тях без значение дали ще привлекат много цитирания или ще бъдат приети в списания с висок импакт фактор. Ученият следва да се стреми към качеството на научната продукция, а не към количеството. 

• Знаете ли че: (малко известен и интересен факт за специалността)

България е една от първите страни от ЕС, която въведе роботи и автоматизация в хотелите си. Един хотел от София внедри робот за рум сервиз, който обикаля самостоятелно целия хотел и разнася поръчките. Други хотели въведоха дигитални рецепционисти на интернет страниците си, които предоставят информация в реално време. А във Варна дори оперира хостел без нито един служител – всичко е изцяло автоматизирано. Така се оказва, че слуховете за ниското технологично равнище на българските хотели са силно преувеличени. 

• В свободното си време обичам да: (хоби, спорт)

Много обичам да карам велосипед и често го правя – и като хоби, и като тренировка, и като начин да остана насаме със себе си и да премисля нещата на спокойствие. Освен това обичам да чета, да се разхождам, да плувам. Морето е моята душа – никога през живота си (аз съм родом от Бургас) не съм живял на повече от 3 км от морето. То ме зарежда, отпуска, носи ми настроение. Затова винаги, когато мога, обичам да се разхождам по морския бряг, или, както казваме по морето – „да сляза до плажа“.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!