Направи дарение на училище!

Кратка информация за изследователя: име, степен, звание, месторабота

Сийка Чавдарова – Костова, професор, доктор на педагогическите науки, Факултет по педагогика, СУ „Св. Климент Охридски“.

С какво се занимавате на работното си място? (Ежедневието на един учен) – проекти, изследвания, …

Като преподавател във висше училище, аз съм много ангажирана с преподавателска дейност на студенти от ОКС „Бакалавър“, ОКС „Магистър“, както и с докторанти от ОНС „Доктор“. Водя лекции в няколко факултета на СУ „Св. Климент Охридски“ – Факултет по педагогика, Философски факултет, Богословски факултет, Факултет по класически и нови филологии. Основно преподавам часове, свързани с подготовката на учители и други педагогически специалисти – Педагогика, Теория на възпитанието, Семейна педагогика, Приобщаващо образование, Интеркултурно възпитание и др. Преподаването изисква голяма отдаденост, не само като работа в часовете, но и при подготовката на необходимата учебна документация – учебните програми по отделните дисциплини, които периодично се актуализират, в т.ч. поради промяна на учебни планове на съответните специалности, както и публикации, подпомагащи подготовката на студентите – учебници и учебни помагала, монографии, студии и статии. През последните няколко години към това се добавя и времето, необходимо за подготовка на онлайн курсовете в платформата Мудъл, както и голямата натовареност, изисквана от обучението в онлайн среда.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Научен ръководител съм на дипломанти и докторанти по тематика, свързана с преподавани от мен дисциплини, в области, свързани с интеркултурната проблематика – в сферата на образованието и социалната работа, образователна интеграция и социално включване  на малцинства и бежанци, теорията на възпитанието, семейната педагогика и др. Имам 9 успешно защитили докторанти, в момента работя с двама.

Инициатор съм на създаването и ръководител на единствената в България магистърска програма „Социална работа с бежанци и мигранти“, което изисква сериозна ангажираност не само с проблематиката, но и с организиране на дейности, свързани с нейното популяризиране, изследване и обучението на студенти.

Успоредно с преподавателската дейност, работя по различни проекти – вътрешноуниверситетски, с национален обхват, международни. Била съм ръководител на проекти, свързани прилагане на компетентностния подход в училищна среда, възпитателни приоритети и проблеми в българското училище, педагогическа подготовка на студентите за работа с деца от етнически малцинства, педагогически проблеми в училища с увеличаващ се брой деца от етнически малцинства, социално включване и приобщаващо образование на търсещи убежище и бежанци, училищни и извънучилищни педагогически дейности с бежанци в България. Била съм член на екипи на проекти, свързани с подготовката на учители за преподаване на социокултурното разнообразие, интеркултурна компетентност в обучението на учителите, оценяване в електронна среда, развитие на умения за електронно дистанционно обучение, прилагане на общностен подход при демократичното управление на училищата, формиране на европейска идентичност в образователна среда, интеграция на деца със специални образователни потребности в общоучилищна среда, интеграция на деца от етнически малцинства в мултикултурна среда, преодоляване на отпадането от училище и др.

Била съм няколко пъти лектор по програма „Еразъм“ в университети в Полша, Литва, Австрия, Чехия, Испания, Япония, както и гост-лектор в Казахстан. 

Какви са научните ви постижения (приноси) и каква е тяхната полза за обществото и икономиката?

Естествен резултат от моята изследователската дейност са публикациите ми – имам 7 монографии, 1 самостоятелен университетски учебник, няколко монографии и учебници в съавторство, 14 студии, над 50 статии в списания и над 100 статии в сборници на български, английски и руски език. Научните ми постижения са свързани с педагогическата и социалната работа в мултикултурна среда /етнически малцинства, бежанци и мигранти/, приобщаващото образование, теорията на възпитанието, семейната педагогика, подготовката на учители и др. Прилагам пряко резултатите от изследователската ми работа в преподаването – работа със студенти и практикуващи учители в рамките на обучения за повишаване на квалификацията.

Самостоятелните ми монографии и учебник са:

– (2021)  Възпитанието в демократичното общество – същност, проявления, перспективи. УИ „Св. Климент Охридски”, С., 135 с.

– (2019) Приобщаващо образование. УИ „Св. Климент Охридски”, С., 247 с. – учебник

– (2017) Възпитанието в структурата на семейните отношения. УИ „Св. Климент Охридски”, С. 190 с. 

– (2012) Алтруизъм и възпитание. Изд. „Образование”, С., 191 с. 

– (2011). Идеята „Равен достъп до образованието” (политически и концептуални основания). Изд. „Образование”. С., 160 с. 

– (2010). Съвременни предизвикателства пред интеркултурното възпитание. Изд. „Образование”. С., 240 с.

–  (2001) Интеркултурно възпитание. Изд. „Веда Словена – ЖГ”, С., 229 с. 

–  (2001) Интелект и възпитание. Изд. „Веда Словена – ЖГ”, С., 353 с.

Имам над 450 забелязани цитирания на монографии, текстове в учебници, студии и статии.

Награди:

• 2005 – Почетен плакет за постижения в академичното обучение по бежански проблеми от Представителството на Върховния комисар за бежанците към ООН в България;
• 2002 – Грамота за високи научни постижения за млад учен в областта на хуманитарните науки (категория до 39 години) за 2002 г. – Съюз на учените в България;   
• 2001 –  Млад учен на СУ “Св. Кл. Охридски” за 2001 г. – категория до 35 години.
  
  Какво ви мотивира да изберете професията на изследовател?

Мисля, че все още поне част от преподавателите във висшите училища в България, започвайки своята академична кариера като асистенти, нямат пълното усещане, че това е и кариера на изследователи. Независимо че продължаването на академичната кариера от асистент към главен асистент изисква задължително разработването на дисертация за ОНС „Доктор“, самият избор е свързан с определен брой преподавателски часове, на базата на които се обявява конкурсът. Поради тази причина преподавателската дейност сякаш доминира над изследователската като усещане за приоритетност. Аз съм минала по този път и виждам, че и днес едва ли има някаква промяна у младите колеги, които са в началото на академичната си кариера. Самият факт, че основната ти заплата е базирана върху преподавателската ти дейност, вече е фактор, който няма как да не окаже влияние върху активността в областта на изследванията.

Казано с други думи, мотивацията да бъдеш изследовател, заемайки академична длъжност във висше училище, по-скоро има други корени и може да бъде захранвана по различни пътища извън пряката преподавателска дейност. При мен лично един от водещите мотиви бе любопитството, интересът към новото, непознатото, недостатъчно известното. Чета още от предучилищна възраст, винаги съм обичала да чета, като ученичка бях изчела книгите от детския отдел в градската ни библиотека и даже бях награждавана като активен читател. Потребността да четеш е базова за достигането на нова, непозната информация и непрекъснато провокиране на любопитството. Така например, когато бях асистентка, открих случайно една книга на италиански автор, преведена на български език, която разглеждаше проблемите на междукултурното образование в края на 20.век /основно в контекста на имигрантите/. Това беше толкова ново и интересно за мен, че провокира изследователския ми интерес и през 2001 г. вече бях написала втората ми книга „Интеркултурно възпитание“, като започнах целенасочено да се интересувам от тези въпроси, парадоксално преоткривайки аналозите им в контекста на образованието на традиционните малцинства в България. И така, публикация след публикация, проект след проект, национални и международни, обучение след обучение на професионалисти от сферата на образованието и социалната работа…

Първата ми дисертация бе свързана с групата на децата с надареност и мотивирането им за интелектуални постижения. Може да изглежда случаен избор, но дали е така наистина? Веднага след завършване на висшето ми образование ми като педагог, започнах работа в училище, в което се обучаваха деца, показали по-високи стойности на надареност, бях класен ръководител на паралелка в първи клас. Изследователският интерес няма как да не е бил повлиян и от този факт, макар и ориентиран към групата на учениците в гимназиалните класове. Само 3-4 години след защитата на дисертацията аз вече бях написала първата ми книга, в която освен тази група деца включих децата с проблеми в интелектуалното развитие. Така изследователският ми интерес обхвана тези две основни групи деца с крайности в интелектуалното развитие. Успоредно с това работих активно по проблемите на интеграцията на децата от етническите малцинства и бежанци/мигранти. И някак естествено, през 2019 г. излезе първият университетски учебник по Приобщаващо образование, в който синтезирах 20-годишният ми опит като изследовател на проблемите на образованието и социалното включване на разнообразието от групи деца.

Казано накратко, мотивирането на изследователската дейност е свързано с дълбоки чувства, свързани с любопитството и интереса, свързани с потребността да четеш и търсиш новото, непознатото. Разбира се, това трябва да бъде подкрепяно от хората, с които съжителстваш и работиш. От голямо значение е помощта и насърчаването за активна работа от научния ръководител или хабилитирания преподавател, на който си асистент. Аз имах щастието да попадна на такъв научен ръководител, който силно вярваше в моите изследователски възможности, а после бях и негова асистентка – проф. дпн Любен Димитров, чл.-кор., както и на хабилитирани преподаватели от катедрата, които бяха готови на съдействие при необходимост – напр. проф. дпн Емилия Рангелова. Значение има и административната 

подкрепа от страна на деканското ръководство и тук няма как да не благодаря на проф. д-р Емилия Василева, на чиято подкрепа в качеството й на декан аз съм могла да разчитам. Всеки млад изследовател има нужда от такава подкрепа, защото ефективността на изследователската работа зависи и от условията, които са създадени за комфорта на изследователя.

В момента работя върху ……., което ще …….

В момента работя върху публикация с методологически характер, имаща за цел да отрази най-актуални аспекти в развитието на педагогическата наука в България в началото на 21. век в контекста на световните и европейските приоритети.

Какви проблеми срещат учените във вашата област (за професионалното си развитие и в работата си)?

Част от по-възрастните преподаватели все още не са достатъчно ориентирани относно изискванията за публикации в различни по престижност списания и сборници. Смятам, че те също имат нужда от консултиране и обучения, каквито се правят с докторантите и младите преподаватели. Прави ми впечатление, че все още част от по-възрастните изследователи по-трудно се ориентират дори в характера на конференции /международни и национални/, за които получават информация, и тяхната степен на престижност, в т.ч. стойност на сборниците, които се издават.

Мисля, че днес вече има много възможности за информиране относно начини на финансиране и проектна дейност и в областта на педагогиката и социалните дейности. Въпрос на инициативност и активност е възползването от тези възможности от страна на преподавателите – изследователи. Едно добро администриране на ниво университет и факултет по отношение на научноизследователската работа е необходимата предпоставка за намаляване на проблеми, изпитвани в хода на изследователската дейност. Много е важно начело на управлението на факултетите и катедрите да бъдат изключително компетентни хора именно в областта на изследователската и проектната дейност, за да могат да бъдат в помощ и подкрепа на членовете на факултетната/катедрената общност. В противен случай може да се стигне до неоползотворяване на реални възможности, по-слаба активност от преподавателския състав и по-ниски научни резултати, както и по-слаба разпознаваемост на конкретните изследователи извън своя университет. Това влече след себе си друг тип проблеми в развитието на науката – регионализиране, неразпространяване на резултати на национално и международно ниво от изследователска дейност, което всъщност дава отпечатък и върху развитието на науката на национално ниво, която сякаш остава парцелирана в отделни свои направления.

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Все още част от преподавателите във висшите училища нямат необходимото самочувствие на изследователи, тъй като са прекалено натоварени с преподавателска дейност и не остава достатъчно време за изследователска. За да се развива науката, трябва да има достатъчно време както за изследвания и проектна дейност, така и за оформяне на резултатите и тяхното публикуване, както и докладване на конференции – национални и международни. Всичко това изисква отдаденост, както и спокойствие на изследователя, че разполага с достатъчно ресурси и време. Трябва да бъде направено необходимото преподавателите във висшите училища да могат да се ангажират с изследователска дейност, без това да бъде изпитвано като допълнително и голямо натоварване над преподавателската дейност. 

В свободното си време обичам да: (хоби, спорт)

Обичам да се разхождам сред зеленина, особено в големи, добре поддържани, градски паркове, с красиво оформени зелени тревни и цветни площи и високи дървета, широколистни или иглолистни.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!