Направи дарение на училище!

Бихте ли се представили на нашите читатели?

Аз се казвам Венера Цолова Цолова. По образование съм инженер химик и доктор по почвознание, а по длъжност – професор. Почти целия ми трудов стаж е свързан с научна дейност (или над 35 години).

Коя научна институция представлявате и с какво се знаима тя?

Разбери повече за БГ Наука:

***

Аз съм научен работник в Институт по почвознание, агротехнологии и защита на растенията „Н. Пушкаров“. Както е видно от името Института извършва фундаментални и приложни изследвания в областта на почвознанието, агрохимия и агроекология, оценяване на поземлените ресурси, системи на земеделие и агротехнологии, технологии и средства за растителна защита.

Кое Ви запали да се занимавате с наука и кога се случи това?

Не си спомням конкретен повод или случай. Предполагам, че е ставало постепенно, и че може би любопитството е било в основата. Но, беше отдавна – още в Химико-технологичния институт, по време на дипломната ми работа – тогава вече със сигурност знаех какво искам да правя за напред.

Може ли да разкажете повече за своя проект към ФНИ?

Проектът ми към ФНИ е със заглавие: „Идентификация, разпространение и функции на пирогенния въглерод в почвите от минно-енергийни райони в страната“. Ще дам повече информация за пирогенния въглерод, защото предполагам, че хората не са чували, поне не всеки ден, за него. Този въглерод се образува при изгарянето на изкопаеми горива (нефт, газ, въглища) и растителност. Приема се, че той представлява силно кондензиран въглероден остатък, който съществува под формата на континуум (еднообразно, слабо променящо се цяло), от разнообразни съединения с различна реактивоспособност. Пирогенният въглерод има силна лъчеабсорбираща способност и според някои автори може да предизвиква покачване на температурите с 0.3–0.4 0C. Той е замърсител на атмосферата и опасен за човешкото здраве, но функциите му в почвите все още са дискусионни. Това провокира нашият интерес към изследване на пирогенния въглерод в българските почви и по-специално в почвите, които са уязвими към обогатяване в пирогенен въглерод, а именно – в минно-енергийните райони в страната. Към днешна дата проектът приключи и предстои предаване на заключителния отчет.

С какво заглавие беше последната Ви публикация? Разкажете повече за нея.

Последната публикация се състои от две части: Microbiome status and determinants in soils from the region of Maritsa-Iztok coal mine (Bulgaria). I. Natural soils – Smolnitsas (Pellic Vertisols) и II. Spolic Technosols. Тя е подготвена с участието на част от научния колектив и проследява изменението на основни микробиологични параметри в няколко типа почви, за да открои връзката между пирогенния въглерод и почвената биота. Установени са няколко важни взаимодействия: силната вариабилност в числеността на олигонитрофилните бактерии може да се използва като индикатор за акумулация на пирогенен въглерод; пирогенният въглерод оказва въздействие върху почвените микроорганизми като потиска тяхната синергия и зависимост от органичния въглерод. Освен това бяха установени не регистрирани до сега (в литературата) локални процеси в смолниците като биопедотурбация. Откриването на биологични „сензори“ показващи присъствието на пирогенния въглерод е много важно, защото той се определя чрез трудоемък и продължителен анализ. Същевременно вече знаем, че той влияе върху почвената биота, не само положително, и това ни позволява да задълбочим изследванията в това направление и да открием начини за регулиране на баланса в почвите.

С какво проекта ще допринесе във вашата научна област и към вашата организация?

Първо ще позволи да познаваме по-добре почвите и техния микросвят; разнообразието и разпространението на почвената мезофауна; заплахите за почвените функции и продуктивност; измененията в почвената радиоактивност вследствие акумулацията на пирогенен въглерод и отпадни продукти от енергетиката; динамиката на някои почвени процеси и факторите, които я определят.
В дългосрочен план – събраните с настоящето изследване данни за системите на земеделие в проучваните райони ще позволи да се правят съпоставки и анализи на ефективността на тези действия в бъдеще.

Как оценявате работата на екипа си?

Изцяло положително – всички участници имат голям опит и капацитет за провеждане на съвременни изследвания, както и да внедряват нови методи.

Има ли млади хора, които искат да се занимават с наука във Вашата област?

Лично аз не познавам такива.

Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да се занимават с наука в България?

Ами, какво? За да се занимавате с наука днес (макар че мисля, че винаги е било така!) трябва да сте готов да не получавате често признание за работата си, да получавате мизерно възнаграждение, но когато останете сам с науката да знаете, че това е единственото нещо, с което искате да се занимавате.

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Преди всичко отношението към науката и хората, които я създават. Има напредък по отношение на младите хора и в момента съществуват много начини да се провокира интерес и да се стимулира дейността им, но сега сякаш забравиха, че хората с опит са тези, които обучават и помагат на младите да израснат. Много хора напускат и избират по-добре платени длъжности и това се знае, но промените са бавни и недостатъчни. Те са закъснели с цели 40 години, през които се прилагаха само рестрикции към науката. А работната инфраструктура – на места тя не е променена още от създаването ѝ. Така че, да проблемите са много, а решенията – малко.

Занимавали ли сте се с нещо извън научната работа? Какви други интереси имате и как обичате да прекарвате свободното си време?

Предполагам, че питате дали се занимавам професионално? Не. Но, обичам природата и прекарвам много от свободното си в планината и с приятели.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!