Интервю с проф. д-р инж. Румен Кишев от Център по хидро- и аеродинамика към ИМСТЦХА „Акад. А. Балевски“ – БАН

Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Share on email

Бихте ли се представили на нашите читатели?

Проф. д-р инж. Румен Здравков Кишев.

Завършил корабостроително инженерство в ТУ-Варна, следдипломна квалификация в Технологичния Университет в Делфт, Нидерландия, докторантура по теория на кораба в Държавния Морски Университет в Санкт Петербург.

Доцент по теория на кораба от 1985 г., професор по теория на кораба 2011 – 2022 г.


РЕКЛАМА:

***

Специалността му е теория на кораба, по-специално поведение на плаващи тела на вълнение. Има опит в теоретичните изследвания, практическото проектиране и моделните изпитания свързани с мореходността и безопасността на кораба, оптималното проектиране на кораба, океанското инженерство, моделирането на външните условия, конверторите на морска възобновяема енергия.

Лектор по теория на кораба и океанско инженерство във ВВМУ „Н.Й.Вапцаров“, гост-лектор в Истанбулския Технически Университет, Техническия университет в Триест, Италия и Института ANAST към Лиежкия университет, Лиеж, Белгия.

Член на Консултативния Съвет на Международната асоциация на експерименталните басейни (ITTC).

 

Коя научна институция представлявате и с какво се занимава тя?

 

 

Център по хидро- и аеродинамика (ЦХА) – Варна към Института по металознание, съоръжения и технологии с център по хидро- и аеродинамика „Акад. А. Балевски“ (ИМСТЦХА-БАН).

 

Центърът по хидро- и аеродинамика (ЦХА) – Варна е основан  през 1976 г. с финансовата и експертна помощ на Програмата за развитие на ООН (UNDP) и Международната морска организация (IMO) като ведомствен институт към стопанско обединение „Корабостроене“, изпълняващ ролята на научно-изследователски и експериментален център в областта на корабната хидродинамика и морско-базираните инженерни съоръжения. В чужбина е известен като Bulgarian Ship Hydrodynamics Centre (BSHC).

След колапса на българското корабостроене през 90-те години, Институтът беше прехвърлян към различни министерства, докато през 2004 г. не беше включен в състава на БАН – отначало като самостоятелна единица, а през 2010 г., по решение на Общото събрание на БАН, беше трансформиран в изследователско звено към Института по металозанание, съоръжения и технологии „Акад. А. Балевски“, със запазване на предмета на дейност.

Научно-изследователската инфраструктура на ЦХА включва два големи експериментални буксировъчни басейна, един маневрено-мореходен басейн, кавитационна тръба с два сменяеми участъка, аеродинамична тръба,  CAD-CAM системи за производство на корабни модели, гребни винтове и детайли със сложна геометрия, технически лаборатории и работилници, семинарни зали и голяма конгресна аудитория.

 

ЦЕНТЪР ПО ХИДРО – И  АЕРОДИНАМИКА – ВАРНА

Съоръжения:

  1. Дълбоководeн буксировъчен басейн (200 x 16 x 6.5) м.
  2. Плитководен буксировъчен басейн (200 x 16 x 0÷1.5) м.
  3. Маневрено-мореходен басейн (64 x 40 x 2.5) м.
  4. Басейн за брегови изследвания (17 x 17 x 0.5) м.
  5. Малък вълнови канал (30 x 0.8 x 0.8) м.
  6. Кавитационна тръба с две измервателни секции
  7. Аеродинамична тръба, макс. скорост 66 мek
  8. Открита акватория (170 x 160 x 3) м.
  9. Специализирани лаборатории за експериментална автоматизация,

измервателни уреди, софтуерни разработки

 

ЦХА извършва широк спектър фундаментални и приложни изследвания в областта на корабната хидродинамика, аеродинамика, морския транспорт и енергийната ефективност, океанското инженерство, анализ на кризисни ситуации, морска екология и брегозащита, рибарство и аквакултури, възобновяеми енергийни източници, национална сигурност и защита. В сътрудничество с националните висши училища и университети, Центърът извършва обучение на студенти, кадети, докторанти и стажанти по специалности от своята компетентност.

Научните и приложни изследвания, предлагани от ЦХА, са високо ценени и редовно търсени от морския бизнес в международен мащаб.

ЦХА-Варна членува в няколко професионални международни организации, като Международната асоциация на експерименталните басейни (ITTC), Европейския съвет за приложни морски изследвания (ECMAR) и Европейската технологична платформа WATERBORNE. Редовен член е на Българска Морска Камара и Морски Клъстър България. Негови екипи участват в редица разработки по линия на НАТО, като през 2012 г. получава годишната награда на НАТО за научно-приложни изследвания и технологии.

 

 

Кое Ви запали да се занимавате с науката и кога се случи това?

 

Към корабостроенето като професия се ориентирах още от малък, благодарение на участието ми в пионерски кръжок по корабомоделизъм и авиомоделизъм. В ученическите ми години корабостроенето в България се развиваше бурно, нуждата от кадри беше голяма, приемът в университета беше труден – състезаваха се 10-12 човека за едно място. Завършването на университета през 1972 г. съвпадна с друго уникално събитие за онези времена – изграждането на научен център за изследване на кораби и морски съоръжения, частично финансирано от Програмата за развитие на ООН (UNDP), за работа в който се търсеха отлични студенти от корабостроителните специалности.  Да се работи на такова място беше мечта на всеки – модерни сгради и експериментални съоръжения, уникално техническо обзавеждане, ембаргови (тогава) компютри, възможности (по онова време) за продължаване на специализирано обучение в чужбина, но най-вече голямото предизвикателство за усвояване на една модерна и все още в равитие дисциплина. Тези дадености ни помогнаха бързо да се изкачим на високо ниво в международната общност на изследователите в областта на морските науки и технологии , което успяваме да запазваме и досега.

 

Може ли да разкажете повече за научната инфраструктура, която е финансирана от МОН?

 

В рамките на Националната пътна карта за научна инфраструктура 2017-2023 се създава ИНФРАСТРУКТУРА ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ В ОБЛАСТТА НА МОРСКИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ, ОБВЪРЗАНА И С УЧАСТИЕТО НА БЪЛГАРИЯ В ЕВРОПЕЙСКАТА ИНФРАСТРУКТУРА (EURO-ARGO), с акроним (МАСРИ/MASRI), чиято стратегическа цел е да подобри координацията и да интегрира усилията на съществуващите научни инфраструктури за морски изследвания в България за обединяване на наличните и новоизградени инфраструктурни комплекси в единна разпределена, но комуникационно свързана инфраструктура, позволяваща комплексен подход при провеждане на морските научни изследвания и включване в европейските инфраструктурни мрежи и проекти за развитието на морските изследвания, с цел създаване, обобщаване и разпространяване на знания в подкрепа на устойчивото оползотворяване на морските ресурси и опазване на морската околна среда чрез прилагането на иновативни научни и технологични изследвания. Проектът се разработва с участието на 4 научни института (3 от БАН и 1 от ССА) и 4 университета (3 Варненски университета и Софийския университет), което гарантира високото качество на изпълнение.

Обекти, изграждани на територията на ЦХА-Варна по линия на Пътната карта

  • Изследователски лабораторен комплекс за възобновяеми енергийни морски ресурси, състоящ се от:

–  вълнови канал 60х1.8х1.8 м със система за генериране на вълни и повърхностни течения, с приложение за хидротехнически изследвания на брегови съоръжения и елементите им, включително широка гама конвертори на морска възобновяема енергия

–  аеродинамична тръба с два работни участъка с размери съответно  3 х 7 х 20 м, и 3×3х12 м, с приложение в индустриалното строителство, пътното строителство, жилищни сгради и комплекси, кораби и морски съоръжения, конвертори на възобновяема морска енергия, спортни съоръжения и спортисти, автономни плаващи и летящи средства, транспортна техника и др.

–  Високо-производителен изчислителен комплекс за решаване на задачи от индустриалната хидро- и аеродинамика с приложение на модерни изчислителни методи (изчислителна механика на флуидите – CFD)

Изграждането на изследователския комплекс в момента обаче среща проблеми, свързани основно с финансирането на строително-монтажните работи:

  • Очакваните стойности на строежа на сградата и самото експериментално съоръжение са били планирани през 2010 г., когато започва обсъждането на Пътната карта. Официалното приемане и стартиране на дейностите по Пътната карта станаха през 2017 г., а първото, макар и символично финансиране, започна през 2019 г. За изминалите 10 години цените на материали, строителство и оборудване са се увеличили значително.
  • В момента условията на МОН за работа по проекта предвиждат финансиране на годишна база. Това беше приемливо в периода на проектиране на сградите и съоръженията. За започване на реални строително-монтажни работи обаче, т.е., за сключване на договори със строителни фирми и фирми за производство или доставка на съоръжения и оборудване е необходимо средствата да бъдат осигурени и гарантирани в целия си обем, като се има предвид, че строителството ще отнеме най-малко 2 години.
  • Съществува възможност за преждевременно закриване на Пътната карта поради липса на средства.

Горното предполага, че трябва да се намери начин проектът за лабораторния комплекс да се преразгледа и да се обособи отделно (или паралелно) от Пътната карта като общонационален проект, и да се намерят начини за устойчиво и адекватно финансиране.

 

Числени и моделни изследвания на конвертори на морска възобновяема енергия

 

Защо е важна тя за науката и обществото?

 

През последните години терминът „синя икономика“ получи широко разпространение в целия свят. Той е синоним на устойчивото използване на морските ресурси за икономически растеж, създаването на устойчиви бизнес модели, стимулиращи подобряване на поминъка и създаване на работни места, като същевременно се запазва здравето на океанската екосистема или най-общо – всяка екологосъобразна устойчива икономическа дейност в морския сектор. Синята икономика има няколко полета на действие, сред които сини биотехнологии, аквакултури, използване на морската и океанската енергия, корабостроене/кораборемонт, морски и речен транспорт, пристанища,  крайбрежен туризъм, добив на полезни изкопаеми от морското дъно и др.

При площ на световния океан над 70%, 50% от населението на Европа живеещо по крайбрежието и около басейните на 15 от най-големите реки, секторът на синята икономика ще бъде ключов през следващите десетилетия, както в Европа, така и глобално. Океаните, моретата, езерата и реките са важни за формирането на климата и околната среда, и значението им като източник на материали, храна и енергия, както и като основни трасета за евтин транспорт на товари и хора, а също място за живеене или почивка, непрекъснато нараства. Европейската синя икономика осигурява над 4% от работните места и генерира над 3,4% от Европейския БВП. Водният транспорт осъществява около 90% от международната търговия. Устойчивото използване и развитие на водните площи, пътища и технологии е фундаментално за бъдещето на Европа. Приносът на Българската морска икономика в националната икономика, включително заетостта, е значителен спрямо стандартите на ЕС. Няколко морски сектора, включително крайбрежен и морски туризъм, риболов и аквакултури, корабоплаване, пристанища, корабостроене и ремонт и експлоатация на нефт и газ, са генерирали приблизително 995 милиона евро брутна добавена стойност (БДС) през 2018 г., което е приблизително 2 процента от националната БДС на всички икономически сектори и представлява 3,4 процента от всички работни места, поставяйки България над средните стойности за Европейския съюз (ЕС). Като се има предвид относително по-малкото крайбрежно и морско пространство на България, тези резултати илюстрират стратегическото значение на морската ни икономика. Само крайбрежният туризъм генерира 2,6% от всички работни места в синята икономика и е допринесъл 69% за БДС на синята икономика през 2018 г. 8% се добавят от дейността на търговските пристанища, 9% от корабостроенето и кораборемонта.

По-нататъшното развитие на отделните направления в синята икономика изисква съответна поддръжка от научно-изследователския сектор, който трябва да се приведе в съответствие с новите изисквания за високо технологично ниво, повишени изисквания за защита на околната среда и повишена енергийна ефективност.

 

Моделни изпитания на различни морски обекти в експерименталните басейни на Центъра по хидро- и аеродинамика.

 

Колко учени работят или използват „научната инфраструктура“?

 

Както беше споменато, научната инфраструктура за морски науки и технологии се разработва от голям колектив висши училища и научни институти, като идеята е тя да бъде на разположение на цялата научна общественост, ангажирана в тази област, както и за осъществяване на дейности с приложен характер. Ориентировъчно това прави няколкостотин човека научен и научно-технически персонал. По-специално в Центъра по хидро- и аеродинамика на щат работят около 50 учени и хора с висше образование.

Резултатите от научната дейност на цялостната инфраструктура обаче ще имат много по-широко приложение във всички сфери на морската икономика.

 

Как оценявате работата на екипа си?

 

Беше споменато, че Центърът се счита за един от водещите в Европа, както поради големината и състава на експерименталните съоръжения, така и оценявайки високото ниво на научните и приложни изследвания. За това има редица доказателства – започвайки от международните проекти, финансирани от ЕС и НАТО, проектите, финансирани по линия на МОН, контрактите за научно-изследователски услуги за чужди и наши стопански организации, членството в редица национални и международни професионални организации. Макар и малобройни като състав, работещите в Центъра са добре подготвени професионално и се стремят да растат и се усъвършенстват, работят отговорно и всеотдайно, въпреки трудните условия.

 

Има ли млади хора, които искат да се занимават с наука във Вашата област?

 

Морските науки и технологии претърпяха голям удар с унищожаването на българското корабостроене през 90-те години, което доведе до рязък спад на интереса към тази професия, както между впрочем и към повечето инженерни професии. Ниското заплащане също е голяма пречка. Това положение започва да вреди и заплашва по-нататъшното развитие на цялата национална икономика.

Въпреки това, макар и трудно, успяваме да намерим млади хора с интерес към морските науки и технологии, които все още са традиционни за крайбрежните райони. След един подготвителен период за навлизане в спецификата на нашите дейности, те успяват да заемат мястото си и в повечето случаи показват желание за по-нататъшно академично развитие.

 

Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да се занимават с наука в България?

 

Първо трябва да се говори с потребителите на научни и иновационни продукти и услуги у нас. В България няма устойчив пазар за научни изследвания и иновации, заради ниското технологично ниво на индустрията и липсата на перспектива за устойчиво интензивно развитие. Тази неяснота, както и ниското заплащане, кара много от младите специалисти да търсят реализация в чужбина. От друга страна, тази реализация не е много лесна и не всеки успява. Оставането (или връщането) на младите хора в България е функция на две неща – реално заплащане на техния специализиран труд – по-лесно реализируемо в производството, но по-важно в научно-изследователската сфера, както и възможностите за кариерно развитие.

 

Така би изглеждало обдухването на жилищен комплекс в големия работен участък на аеродинамичната тръба, за изследване на задимяването и теченията в междублоковите пространства

 

Тук се намесва и друг фактор – промяната на отношенията в обществото и на чувството за отговорност – към семейството, колегите и държавата. Вече споменах, че при изграждането на Центъра в периода 1973-78 г. много от новоназначените млади специалисти бяха изпратени на обучение в чужди институти в Западна Европа, Япония и САЩ. Нито един от тези близо 40 човека не се изкуши да остане в чужбина, макар че тогава разликата в стандартите на живот там и тук беше доста по-голяма, отколкото е сега. Мирогледът на сегашните млади хора е ограничен в рамките на собственото им благополучие и заминаването за чужбина е мантра, следвана и от тях, и от семействата им. Всъщност има два типа хора – спосбни да се реализират навън и мечтаещи да се реализират, без да имат тази способност. Това в най-голяма степен се отнася именно за хората, занимаващи се с наука и с високи технологии. На тях мога да припомня, че думата „чужбина“ идва от „чужд“. Навън те винаги ще бъдат чужди. Тук възможностите за реализация всъщност са по-добри и те самите могат да участват в създаването на тези възможности.

 

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

 

Всичко по линията на израстване на един човек, занимаващ се с наука и техологични иновации. Започва се с гимназиалното образование, което в момента в общия случай не е добро (съдя по познанията на новите студенти и кандидатите за работа), продължава се през висшето образование и се стига до организацията на научно-изследователския процес. Естествено, в днешно време всичко тръгва от парите. Увеличението на заплатите на учителите и университетските преподаватели е необходимо, но недостатъчно условие. Отделянето на истинските научни работници, голямата част от които са в Академията, в по-долна категория на заплащане е необяснимо, вредно и погрешно. Трябва да бъде обратно – научните работници да бъдат по-добре (или поне наравно) заплатени, защото училищата и университетите дават основата на знанието, а учените я надграждат.

На второ място идва авторитетът на учителя, преподавателя или научния работник. Това вече не се решава с пари, а зависи от личните качества. Но изграждането на този авторитет е задача и за обществото, трябва да се осъзнае първостепенната роля на тези хора в него.

И трето. Необходимо е не противопоставяне, а обединение между обучаващи и изследователски организации и потребителите на научни услуги. Има много такива примери в другите държави. Специален пример от нашата сфера – морските науки и технологии, който давам на всеки, който заговори за това, е Норвегия, където големите университети са обединени с научно-изследователския център за морски изследвания и с големите производствени и корабоплавателни фирми в едно дружество, в което държавата също има 30% участие. Може да се измисли друга подобна подходяща за наште условия форма, но това би имало, по мое мнение,  решителен ефект.

 

Занимавали ли сте се с нещо извън научната работа? Какви други интереси имате и как обичате да прекарвате свободното си време?

 

Обичам да слушам музика. Колекционирам плочи, дискове и просто МР3 записи на класическа музика в модерен аранжимент – класиката дава мелодиката, а модерната интерпретация – ритмиката. Чета безразборно и много, имам голяма и неподредена електронна библиотека. Имам градина с овошки, лозе, зеленчуци, цветя и много дива трева, което иска специални грижи и ми служи за физическо натоварване и умствено разтоварване.