Интервю с проф. д-р Даниела Маркова от Педагогически факултет, ПУ „Паисий Хилендарски”

 

  1. Кратка информация за изследователя: име, степен, звание, месторабота

Даниела Маркова, професор, доктор; катедра „Естетическо възпитание”, Педагогически факултет, ПУ „Паисий Хилендарски”.

      2. С какво се занимавате на работното си място? (Ежедневието на един учен) – проекти, изследвания …

Голяма част от времето си като преподавател отделям за обучението на бъдещи бакалаври, магистри, докторанти. Работя в областта на теорията и методиката на изобразителното изкуство. Изследователската ми дейност е свързана с писане на публикации, работа по проекти и участия в научни конференции. Всекидневието ми на университетски преподавател е подчинено и на административни задължения (ангажиментите ми са на научен секретар по управление на качеството в Педагогическия факултет) – отчети, доклади, комисии имат своята значимост, за да има подреденост и видимост на процесите във факултета, но в някои случаи осъзнавам колко ценно време се губи. Справям се като намирам и влагам смисъл в административните дейности, за да се насладя по-късно на по-съществените като проучване на научна литература, подготовка на лекционни материали, писане, самообучение…


РЕКЛАМА:

***

Времето за наука не е достатъчно за никой, който се занимава с наука, особено когато съчетава изследователска, преподавателска и творческа работа. Всекидневието е свързано с балансирането им и с умението за тяхното организиране. Тези дейности са взаимосвързани, взаимно се обогатяват и допълват. Не бих казала, че паралелното им осъществяване е възможно, за мен решението е по-скоро в редуването им, при което се концентрираш напълно в това, което правиш. В работата ми липсва монотонност и автоматичност. Периоди на „пълно потапяне” в научна работа се сменят с „пълно потапяне” в творческа дейност. Този ритъм на смяна на дейности променя фокуса на внимание и позволява да погледнеш нещата от различна гледна точка, с освежени сетива. 

Обогатяващи моменти на споделени идеи, внезапни хрумвания, въпроси и отговори, изпълват не само работното ежедневие, но и надхвърлят установените рамки на един обикновен работен ден. Всъщност носиш работата навсякъде със себе си, особено когато ти е интересна. В някакъв момент от живота ти творчеството и научните занимания стават необходимост, въпреки трудностите и предизвикателствата. Нелека, трудоемка, но и носеща удовлетворение е работата ми с всички предизвикателства и съмнения, които носи. Науката те обсебва и пристрастява подобно на изкуството – вдъхновението е сходно. Тъй като по образование съм художник (завършила съм Националната художествена академия) се старая да отделям време и за творчество. Да съчетавам работата на преподавател, изследовател и творец, е вълнуващо и вдъхновяващо. Откривам близост между науката и творческата дейност. Науката е също такава вдъхновяваща дейност, каквато е художественото творчество. В нея има страст, тръпка, забрава, надскачане на ежедневието като при творчеството. Научната работа предоставя свобода, присъща за творческите професии. И тук съществува свободен избор, възможност за проява на собствено виждане и креативност. Можеш да организираш времето си за работа, да избереш научните проблеми върху които да работиш, да не следваш наложени стереотипи. 

  1. Какви са научните ви постижения (приноси) и каква е тяхната полза за обществото и икономиката?

Автор и съавтор съм на монографии, научни публикации, учебници и учебни помагала за студенти, ученици и деца в предучилищна възраст. Изследователската ми дейност е насочена към изследвания в областта на теорията и методиката на изобразителното изкуство; разработване и въвеждане на нови методи в обучението по изобразително изкуство. 

Последната ми монография „Изкуството да виждаш. Променени състояния на съзнанието и виждане”. Издателство „Изток-Запад”, 2019, е изследване на феномена на визуалното възприятие. На основа на интердисциплинарен подход към проблематиката, вниманието ми е насочено към аспекти от сложната система на творчеството, които обикновено остават на заден план като творческо състояние на съзнанието, изкуството като проявление на променено състояние на съзнанието, специфика на творческото възприятие, социални стереотипи, оказващи влияние на виждането и възможности за неговото „депрограмиране”, чието разглеждане, надявам се, допринася за съставяне на по-задълбочен портрет на твореца и за изграждане на по-пълна представа за творчеството. Опознавайки механизмите на творческата дейност, би могло да се работи с по-голяма точност за развитието и усъвършенстването на човешкия креативен потенциал, от чието оползотворяване зависи духовното му благополучие и прогрес.

Част от изследователските ми интереси са свързани с арт терапията; с проучването на възможностите за формиране на сетивна чувствителност и художествена възприемчивост, които биха подпомогнали пълноценното възприемане не само на изкуството, но и на света около нас.

  1. Какво ви мотивира да изберете професията на изследовател?

Страстта ми към четенето и писането бе в основата на този избор и когато по стечение на обстоятелствата започнах работа в Университета, от четенето на художествена литература, преминах към научна (следвайки естествения път от преподавател на хонорар до конкурс за асистент, докторантура…). Отново имах възможност да изпитвам безвремието в читалнята на библиотеката, вълнението при откриването на интересна книга, концентрацията и забравата, уединението, сходно с това в изкуството. Да чета, пиша, дори просто да наблюдавам нещата около мен, са дейности, които винаги са били потребност, близка до същността ми, средство да си „над нещата”, извън злободневното. Науката ме привлече с възможността да откриваш нова информация, да видиш нещо от различна гледна точка, да проследяваш фини взаимовръзки, които при внимателно вглеждане откриват неочаквани пространства и посоки пред мисълта. Възможността да изградиш свое собствено мнение за света, да опознаеш не само него, но и себе си и да се усъвършенстваш. Животът с наука и творчество е значително по-поносим от реалния. Без вдъхновение, въобще животът е трудно поносим. 

Поглеждайки назад във времето си давам сметка, че за мотивирането ми за научна работа допринесоха колегите, с които работя и общувам – разговорите на един общ „език”, съвместните идеи, общите проблеми. Благодарна съм на шанса, който имах да не загубя нищо от същността си, а същевременно да се развия като личност. 

  1. В момента работя върху ……., което ще …….

В момента, може би и поради периода на летните отпуски, се намирам в положението на художника застанал пред бялото платно – има един момент на стъписване пред множеството потенциални възможности за пресъздаване на една идея. С все по-ясното осъзнаване на краткостта на човешкия живот, на смисъла и безсмислието в него, си давам сметка за невъзможността за реализиране на всички идеи и планове. Имам своите колебания, преосмислям приоритети, обмислям по-смислените посоки. Успокоява ме фактът, че с изкуство и наука можем да се занимаваме и след приключване на професионалната кариера, през целия живот.

  1. Какви проблеми срещат учените във вашата област (за професионалното си развитие и в работата си)?

Сериозен проблем е липсата на мотивирани млади хора, които да желаят да се занимават с наука в областта на изкуствата. За завършилите обучението си, е по-примамливо да правиш изкуство, отколкото да го проучваш. Не са много младите хора, които избират да се реализират в науката, от която не се печели в краткосрочен план. Създаването и изграждането на научни кадри е дълъг процес, изискващ продължително време, подкрепа, отдаденост, ентусиазъм; влагат се труд и усилия за бъдеща реализация. Немалко от защитилите дисертация, избират други пътища за реализация, извън научната сфера. Имаме нужда от докторанти, които не само да защитят успешно докторската си дисертация, но и да останат в системата и да продължат да се занимават с наука, за да се осъществи приемственост. В сферата на науката има толкова предизвикателства, безкрайно много области за изследване, анализиране, съпоставяне, въпроси очакващи своите отговори. За задълбочено анализиране, са необходими навици, създадени още от ранна училищна възраст като любов към четенето, устойчивост на вниманието, концентрация, креативно мислене, умения за задълбочено анализиране и за изразяване на собствено мнение. Ето как опираме до качественото образование, което включва и възпитание на сетивата, за да може културни хора с изградена ценностна система, с отворени сетива и будни умове да създават качествена наука. 

  1. Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Проблемите са общи – нисък обществен престиж и социален статус на учения, необходимост от държавна политика чрез която науката да бъде оценена, така че самото отношение на обществото към науката и научните изследвания да бъде променено.

Научните постижения имат връзка с качественото образование на всички нива, което се предопределя от превръщането на образованието и науката в приоритет на държавата. Промяната на отношението към науката е свързано с ценностната система на обществото. Освен промени, свързани с разработване на стратегии и провеждане на кампании, от значение са ценностите в които  възпитаваме децата си. Качественото обучение, следващо всевечни ценности, ще създаде бъдещи преподаватели и учени с етично отношение към науката. Науката има нужда от хора, които са избрали „да бъдат”, вместо „да имат”. Проблеми на науката се свеждат и до самата научна общност и отношение към науката при което тя се използва преди всичко като средство за кариерно развитие и изгода; тогава „сакралното” в науката се профанизира, а креативността се проявява в заобикаляне на високите академични норми.

Има общи за цялата научна общност проблеми, но особено отчетливи са проблемите, които засягат хуманитарните науки. Науката не винаги е оценена и особено това важи за хуманитарните изследвания, тъй като при тях няма непосредствена полза в онзи груб прагматичен смисъл. Като не могат да се видят непосредствено и да се пипнат, резултатите изглеждат нееднозначни и трудно измерими. Но и голяма част от живота ни се състои от неща, които не може да видим и докоснем – идеи, сънища, мечти, чувства, а те съставляват голяма част от живота ни, и може би, по-съществена от другата, материална част. Не се постигат бързи резултати, забележими веднага, незабележими натрупвания водят до видими резултати. Инвестирането в тези науки е дългосрочна инвестиция, която ще донесе ползи след време не само в материален, но и в духовен план. Промените в нагласи, светоусещане, ценностна система настъпват постепенно. В едно консуматорско общество, сфери свързани с надматериалното се счита, че не са от първа необходимост, въпреки, че тяхната значимост е безспорна. И кое ще има предимство – това което допринася директно за икономиката или това което допринася за духовната култура на обществото? Образование, изкуство, наука не са на преден план, но освен технологичен прогрес и икономически ръст, за да е духовно здраво, обществото има нужда и от духовен прогрес.

  1. Знаете ли че: (малко известен и интересен факт за специалността)

Има много примери за учени-художници, някои от които създават изключителни творби. Интересно е да се отбележи предизвикателното направление при което науката се доближава до изкуство, а изкуството клони към наука – „science-art” или „bio-art” (основателят на пеницилина Александър Флеминг е един от предшествениците на направлението чрез своята „бактериална живопис” въз основа на опитите си с бактерии и оцветяването им с пигменти). Границите между наука и изкуство се допират, като живи тъкани, бактерии, клетки, биотехнологии се превръщат в средство за създаване на изкуство. Художници-учени или художници съвместно с учени разкриват естетическите измерения на науката, като така и обичайното възприятие за наука се разширява. Представят се изображения от научни изследвания на учени от световни университети, в които се акцентира на форми, цветове, пространства и взаимоотношения, специфични като изразни средства в изкуството. Това обединяване на наука и изкуство е израз на общото светоусещане на учения и твореца, на потребността от нестандартно възприятие и общия импулс за надхвърляне на всяко ограничение.

  1. В свободното си време обичам да: (хоби, спорт)

Почивните дни и времето за отпуск лесно се превръщат във време за довършване на започнати и отлагани задачи. Когато си отдаден на работата си – научна или творческа, има моменти когато други странични занимания възприемаш като нещо, което ти отнема ценно време. Възможно е да е някакво професионално изкривяване, пристрастяване към станалите значима част от живота ти занимания. Налагам си, разбира се, да „рестартирам” съзнанието си и да го освободя от всичко – с помощта на природа, домашни любимци, художествена литература, а и чрез простото и блажено съзерцаване на света. Получава се – работата ми, с характерното превключване от една дейност на друга, ме научи.

 


Европейска нощ на учените 2022 г.: