Интервю с проф. д-р Амелия Личева, Катедра „Теория на литературата“ – СУ

Кратка информация за изследователя: име, степен, звание, месторабота

Амелия Личева, професор, доктор на науките – Софийски университет, Катедра „Теория на литературата“.

С какво се занимавате на работното си място? (Ежедневието на един учен) – проекти, изследвания, …

За щастие освен изследовател съм и преподавател, така че част от ежедневието ми е свързано и с провеждането на лекции. Водя лекции по теория на литературата за бакалаври от различни филологически специалности – романски филологии, немска и скандинавистика, източни – японистика, кореистика, индология, а също и на слависти. Срещите със студентите са винаги неочаквани, винаги имам студенти, които ме предизвикват да бъда по-интересна, по-иновативна, така че това е голямо зареждане. Работя и с магистри от специалността „Преводач-редактор“, на които водя курсове по писане на рецензия, както и дисциплини, свързани с най-новите търсения в литературознанието. И за миг не мога да си представя, че мога да се лиша от тази си роля. Самото ми писане е подчинено на битността ми на преподавател – отвъд книгите, автор съм на учебници по теория на литературата, на речник на литературните термини. Мога да пиша по всяко време, не се нуждая от специално уединение, напротив, заетостта ме дисциплинира. Колкото до проектите, в момента участвам в един международен проект – в екипа имаме българисти от Карловия университет, Хайделбергския, Ка’ Фоскари във Венеция – изготвяме онлайн курсове, свързани с преподаването на българската литература. Преди това в същия екип завършихме проект, чиято тема беше преводът.


РЕКЛАМА:

***

Какви са научните ви постижения (приноси) и каква е тяхната полза за обществото и икономиката?

Приносите ми са по-скоро теоретични – в сферата на съвременното литературознание и културология, на изследването на актуалността и по-конкретно – на женския глас, на световната литература, на съвременната българска литература. По-практическите приноси от работата ми са в споменатите учебници, както и в оперативната критика, която пиша за излизащи на българския пазар книги. Винаги съм била убедена, че без добре развита хуманитаристика никое общество не може нито да просперира икономически, нито да развива смислени политики. Всичко, което наблюдаваме в момента в България, е и резултат от дефицит на обща и гражданска култура.

Какво ви мотивира да изберете професията на изследовател?

Както казах в началото, исках да бъда и изследовател, и преподавател, затова избрах да кандидатствам за докторантура в Софийския университет. И за мое щастие още от първата година на докторантурата получих и хонорувани часове. Този тип сдвояване се превърна в моя съдба, за което винаги ми се иска да благодаря. А че имах примери и в семейството си, имах. Още дядо ми беше университетски преподавател, той е сред доайените на катедрата по дефектология, сега логопедия в СУ, така че някак от малка си знаех, че този университет ще бъде и мой избор.

В момента работя върху ……., което ще …….

В момента редактирам моята част от продължението на учебника по теория на литературата – „Теория на литературата: новият век“, в което сме съавтори с проф. Евгения Панчева и доц. Миряна Янакиева. Книгата излиза в „Колибри“ през септември. 

Какви проблеми срещат учените във вашата област (за професионалното си развитие и в работата си)?

За мен един от най-съществените проблеми напоследък е намалялата конкуренция. Не искам да звуча носталгично, но преди за едно асистентско място се борехме по 10-ина човека. Сега има сфери, в които човекът се бори сам със себе си. А липсата на конкуренция сваля нивото.

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Показа го пандемията. Трябва да се издигне авторитетът на науката, на експертността, защото се оказахме общество, което вярва на врачки и всякакви конспиративни теории. Ужасена съм от процента на недоверяващите се на науката у нас. 

Знаете ли че: (малко известен и интересен факт за специалността)

Хората, които се занимаваме с теория, всъщност сме едни от най-запалените и изкушени „практикуващи” читатели.

В свободното си време обичам да: (хоби, спорт)

Свободното ми време е запълнено с онова, което съставя ежедневието на всеки от нас. Обичам да пътувам и едно от хобитата ми е да колекционирам сувенирни чинийки от местата, които посещавам. Сбирката ми спря да се разраства около пандемията. Надявам се скоро да има нови попълнения, ще възприема това като добра поличба за излизане от тунела


Европейска нощ на учените 2022 г.: