Интервю с проф. Мила Сантова

Накратко: В интервюто проф. Мила Сантова разказва за своите проекти в областта на нематериалното културно наследство и предизвикателствата пред хуманитарните изследвания. Тя набляга на нуждата от повишаване на социалния статус на учените и по-активното популяризиране на науката в България.

Кратка информация за изследователя: име, степен, звание, месторабота

Член кореспондент, професор, доктор на изкуствознанието Мила Сантова.

С какво се занимавате на работното си място? (Ежедневието на един учен) – проекти, изследвания, …

Изследвания, работа по проекти – фундаментали и научно приложни, експертна работа за международни и национални организации.

Какви са научните ви постижения (приноси) и каква е тяхната полза за обществото и икономиката?

От направеното от мен през годините ще посоча само два проекта, разработени под мое ръководство: Българският национален регистър на нематериалното културно наследство и Националната система „Живи човешки съкровища – България“. Днес това са двете основни културни политики на страната в областта на нематериалното културно наследство.

Какво ви мотивира да изберете професията на изследовател?

Развиван интерес още от времето на следването ми.

Какво допринесе за развитието ви като изследовател? (обучение, ръководител, работа в индустрията, стипендия в чужбина, екип, …)

Възможността да се срещаш с нови, понякога – неочаквани, проблеми; възможността да се срещаш с интелигентни хора, с които да обсъждаш проблемите; възможността да се чувстваш част от световната култура.

Какви проблеми срещат учените във вашата област (за професионалното си развитие и в работата си)?

Ниско заплащане, от където най-вероятно идва и много развита завист в колегията. Тъй като за разлика от точните науки, качеството в хуманитарните изследвания е значително по-трудно измеримо – невъзможността да бъде еднозначно оценена една работа често води до напрежения.

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Да се положат усилия за промени по отношение на положителни нагласи в отношението към науката и нейните стойности за обществото изобщо, както и в частност – към учените и от там – социалния им статус.

Трябва ли да се говори за наука и защо?

Да, значително по-активно, което би спомогнало развитието в положителен план на процесите, отбелязани в предния отговор.

Живейте по-добре с наука!

  • Развийте критично мислене и изградете защита срещу дезинформация.

  • Придобийте ключови умения за по-добър живот с нашите курсове във формат текст, видео и аудио.

  • Открийте новостите и иновациите в медицината.

  • Само 3 минути дневно са достатъчни, за да трансформирате живота си!

  • Всеки месец ви очаква нов брой с увлекателни статии по биология, космос, технологии, история, медицина и много други.

Изживейте науката навсякъде и по всяко време, като я четете на най-удобното за вас устройство.

 

Създадохме платформа, която предлага курсове и ръководства, насочени към решаването на житейски предизвикателства чрез научно обосновани методи. Тя не само подпомага личностното развитие, но и предоставя ценни знания за водене на по-здравословен, успешен и пълноценен живот. Благодарение на научния подход, потребителите ще имат възможност да подобрят своето благосъстояние и да постигнат по-високо качество на живот.

БГ Наука
Правила на поверителност

Използваме „бисквитки“, за да персонализираме съдържанието и рекламите, да предоставяме функции на социални медии и да анализираме трафика си. Също така споделяме информация за начина, по който използвате сайта ни, с партньорските си социални медии, рекламните си партньори и партньори за анализ.

Можете да коригирате всички настройки на „бисквитките“, като отворите разделите вляво.