Интервю с проф. Калин Порожанов

Кратка информация за изследователя: име, степен, звание, месторабота

Проф. Калин Порожанов – д-р, дн; Катедра История на Правно-историческия факултет при Югозападния университет „Неофит Рилски”, Благоевград (ЮЗУ) и Център по тракология към Института за балканистика с Център по тракология при БАН – София (ИБЦТ).

С какво се занимавате на работното си място? (Ежедневието на един учен) – проекти, изследвания?

От 1973 до 1977 г., вкл. студент по История в Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. През тези години, като активен член на Младежкия експедиционен клуб към ТНТМ (Техническо и научно творчество на младежта) в университета, организира студентска Група за подводни проучвания, която осъществява подводни археологически проучвания в акваториите на Созопол и Несебър, като част от комплексните научно-изследователски програми на Института по тракология при БАН „Аполония – Странджа“ и „Месамбрия – Хемус“.
През 1977 г. завършва специалност История в СУ “Св. Кл. Охридски”, профил Стара и Средновековна обща история.
През същата 1977 г. специализира подводна археология във Франция – в Дирекцията за подводни археологически проучвания, Марсилия и в Института за средиземноморска археология при Университета в Екс ан Прованс.
От 1978 до 1982 г. – научен ръководител на създадения на 15.03.1978 г. национален Център за морска история и подводна археология в Созопол, тогава с названието База за морски проучвания. Провежда ежегодни разузнавателни подводни археологически експедиции по цялото Българско Черноморие.
От 1982 до 1985 г. е редовен докторант по Стара история в ИТ, с научен ръководител проф. Александър Фол, като през 1985 г. защитава дисертация и става доктор, след което и главен асистент в ИТ.
През 1987 г. специализира в Москва – в Института по славяноведение и балканистика при АН на СССР.
От 1992 до 2010 г. е научен секретар на ИТ и ръководител на секция История.
От 1993 г. е доцент в ИТ. От 1994 г. е хоноруван доцент по подводна археология и по морска история и култура в СУ и НБУ. От 1995 до 1998 г. е хоноруван доцент по Стара история в Славянския университет – София. През 1998 и 1999 г. е хоноруван доцент по Стара история и тракология в ЮЗУ.
От 2000 до 2009 г. е редовен доцент по Стара история и тракология в катедра Обща история на ПИФ при ЮЗУ.
От 2000 до 2004 г. е и.д. ръководител на катедра Обща история в ПИФ на ЮЗУ.
През 2009 г. защитава дисертация на тема Тракийските династи и елинските полиси по крайбрежията на Одриското царство, пред Специализирания научен съвет по Стара и Средновековна история, Археология и Етнография при Висшата атестационна комисия на Министерския съвет на Република България, след което получава научната степен доктор на историческите науки.
От 2010 г. е редовен професор по Стара история и тракология в катедра История на ПИФ при ЮЗУ и в Института за балканистика с Център по тракология при БАН (ИБЦТ).
От 2011 до 2012 г. е ръководител на катедра Обща история в ПИФ на ЮЗУ.
От 2012 до 2016 г. е ръководител на катедра История в ПИФ на ЮЗУ.
Ръководство и участие в проекти:
-Участие в Проект Антични автори към Изворите за Тракия и траките на Института/Центъра по тракология при БАН, от 2001 до 2010 г., вкл.
-Ръководител на екипа от катедрите по История при ПИФ на ЮЗУ във всички Летни университети от 2003 г. до 2015 г., вкл. Един от организаторите и лектор в създадения от ИТ ежегоден Летен университет Странджа планина и нейната роля в преноса на цивилизации Изток-Запад, по крайбрежието и в хинтерланда на Българска и Турска Странджа, с изнасяне на лекции, съпроводени от теренни обходи със студенти от ЮЗУ, СУ, НБУ, УниБИТ и ПУ.
-Ръководител на проектите по наредба 9 в ЮЗУ: Югоизточна Европа и Северозападна Анатолия в древността – Приморска Странджа ’12; Пропонтида – вътрешнотракойско море (2012 г.); Югоизточна Европа и Северозападна Анатолия в древността – Приморска Странджа ’13; Акшейна – тракийското море (2013 г.).
-Ръководител на инфраструктурните проекти по наредба 3 в ЮЗУ: Търговски и култови средища в Източните Балкани и Западна Мала Азия (2014 г.) и Тридесет века центрове на власт и сакралност в Югоизточна Европа и Западна Мала Азия (2015г.). Исторически аспекти на миграционните процеси и културните взаимодействия между Югоизточна Европа и Северозападна Мала Азия през вековете (2016 г.).
-Ръководител на Изследователския център Югоизточна Европа и Мала Азия – средище и кръстопът на цивилизации (от 2013 г.) към ПИФ на ЮЗУ и на учредените от центъра научни семинари: Търговски и култови средища в Източните Балкани и Западна Мала Азия (2014/15 г.); Власт и сакралност в Югоизточна Европа и Западна Мала Азия (2015/16 г.); Исторически аспекти на миграционните процеси и културните взаимодействия между Югоизточна Европа и Северозападна Мала Азия през вековете (2016/17 г.).
-Участие в Проект TRAMARISK: Подводното археологическо наследство на България – в опасност. Тракийските морски културни пейзажи – проучване, опазване, промотиране. ФНИ № КИН 1013/07.12.2006 г. до 2009 г., вкл. на Центъра по тракология при БАН и Центъра за подводна археология – Созопол.
-Ръководител на вътрешноуниверситетския проект в ЮЗУ История и образ, през 2008 г.
-Участие в целевия проект на ЮЗУ за 2009 г. Културно, историческо и фолклорно наследство от земите на тракийските сатри.
-Участие в Проект ERA-NET: cultural heritage. Мониторинг на античните паметници на културата в българските земи в информационното интернет пространство, ФНИ № Д002-42/12.03.2009 г. на Центъра по тракология при БАН.
-Участие в Проект онлайн Енциклопедия на тракийската древност http://www.thracians.net на Центъра по тракология при БАН, 2009 – 2010 г., включително.
-Ръководител на същия проект от 2011 г.
-Участие в Проект Екологичните кризи в България през холоцена VІІ-ІІІ хил. пр.Хр., ФНИ ИТ 09 173/12-2009 г. – 2014 г.
-Участие в общоакадемичния проект на БАН за 2016 и 2017 г. Траките – генезис и развитие на етноса, културни идентичности, цивилизационни взаимодействия и наследство от древността като научен редактор на том 21 от поредицата Thracia с тема: Древна Тракия през I хил.пр. Христа: икономика, политика, общество, култура и автор на статия в тома Тракийската древност: технологични и генетични изследвания, история и нематериално наследство, посветен на 75 годишнина на Петър Манджуков.
-Ръководител на проект: Създаване на концепция и съдържание за онлайн Eнциклопедия на античното културноисторическо наследство в Югоизточна Европа от Работен екип на Центъра по тракология в ИБЦТ по Дейност 3, Работен пакет 4.1., Научна задача на НАЦИОНАЛНА НАУЧНА ПРОГРАМА „Културноисторическо наследство, национална памет и обществено развитие“ – КИННПОР № Д01-229/06.12.2018 г до 2021 г.


Какви са научните ви постижения (приноси) и каква е тяхната полза за обществото и икономиката?


РЕКЛАМА:

***

От 1974 до 2007 г. – организатор и научен ръководител на ежегодно провеждани изследователски експедиции по подводна археология, морска история и култура по цялото Българско Черноморие.
През 1982 и 1986 г. участва в научното ръководство при разкопаването на потънал дървен ветроход от ХVІІІ в. в южния залив на Урдовиза/Китен, Бургаска област, организирано от Центъра за морска история и археология – Созопол.
През 1986 – 1988 г. участва в научното ръководство при разкопаването на потънало прототракийско селище от Ранната бронзова епоха (ІІІ хил.пр.Хр.) в южния залив на Урдовиза/Китен, Бургаска област, организирано от Центъра за морска история и археология – Созопол.
От 2000 до 2003 г., вкл. е научен ръководител на международния Българо-американски Черноморски проект Проучване на потънал кораб при Урдовиза/Китен (ХVІІІ в.) от Центъра за подводна археология – Созопол и American Institute for Nautical Archaeology at Texas A&M University, USA.
От 2009 г. е ръководител на секция Древни източносредиземноморски морски култури и корабоплаване на Университетския научно-изследователски център за древни европейски и източносредиземноморски култури в ЮЗУ.
От 2013 г. е ръководител на Изследователския център Югоизточна Европа и Мала Азия – средище и кръстопът на цивилизации към ПИФ на ЮЗУ.
Участва в международни конгреси и симпозиуми по тракология, по морска история и култура и по подводна археология.
Има публикувани – у нас и в чужбина – над 200 статии, студии, монографии и учебници върху Историята на Тракия и траките, Историята на Елада и древните елини, върху подводната археология и морската история и култура на Югоизточна Европа и Северозападна Мала Азия.

Какво ви мотивира да изберете професията на изследовател?

Когато станах студент по История бях вече леководолаз и състезател по подводно ориентиране и това ме мотивира да се занимавам с подводна археология. Чрез съществуващия Клуб за ТНТМ (Техническо и научно творчество на младежта) в СУ организирахме и започнаха да се осъществяват подводни археологически експедиции, като съставна част на комплексните научни програми „Аполония – Странджа” и „Месамбрия – Хемус”, оглавявани от проф. Александър Фол, който бе директор на наскоро създадения Институт по тракология към БАН. Така, от І курс обект на интересите ми бе вече не само подводната археология, но и тракологията – като една изключително интересна и модерна научна дисциплина.


Какво допринесе за развитието ви като изследовател? (обучение, ръководител, работа в индустрията, стипендия в чужбина, екип, …)

Експедициите, научното ръководство на проф. Александър Фол и специализациите предопределиха пътя ми в науката – подводна археология, морска история, тракология и Стара история.

Какви проблеми срещат учените във вашата област (за професионалното си развитие и в работата си)?

В днешно време, при добро желание за научна работа, при съществуващите в България и Европейския съюз програми, проекти, обмен на кадри, специализации, конференции… проблемите, които съществуваха до влизането ни в ЕС, са все по-малко. Основен проблем у нас обаче остава достойното заплащане на занимаващите се с наука.

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Науката трябва да бъде покровителствана задължително от държавата, защото инвестициите в науката и нейното развитие са преопределящи за развитието на мисленето и поведението на хората, както и за развитието на всички отрасли, и на обществото като цяло.

Трябва ли да се говори за наука и защо?

Поради значимата, значителната и все по-нарастващата роля на науката за съвременните общества и свят, преди всичко останало, трябва да се говори за наука.


Европейска нощ на учените 2022 г.: