Направи дарение на училище!

Илиан Илиев е професор в Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория при БАН, доктор на физическите науки. Представлява Института по астрономия при БАН, като негова главна мисия е провеждането на фундаментални научни изследвания в областта на астрономията и астрофизиката.

Здравейте и благодаря, че се съгласихте да дадете интервю за списание „Българска наука”. Можете ли да ни кажете защо избрахте да се занимавате именно с това научно направление?

Проф. Илиан Илиев: Точно по времето, когато човек започва да се замисля какво иска да направи със себе си, първо полетяхме в Космоса, а после кацнахме и на Луната. При тези обстоятелства всичко някак естествено си дойде на мястото.

Кое беше нещото, което Ви запали да се занимавате с наука и кога се случи това?

Разбери повече за БГ Наука:

***

Проф. Илиан Илиев: Имах прекрасни учители по физика и математика и още като ученик знаех, че ще се занимавам с наука. По-късно, в университета – завършил съм физика в СУ, астрономията измести всичко останало.

На каква тема беше последният Ви научен проект или статия? Разкажете ни малко повече за тях.

Проф. Илиан Илиев: Последната ни статия излезе преди около месец (лятото на 2018, бел. ред.) и има заглавие „GT Ursae Majoris AB – a possible quadruple system“. Английският, както знаете, е съвременната „лингва франка“ в науката, поне в астрономията е така. Това е така, защото главна цел на една научна публикация е тя да достигне максимално бързо да максимално голям брой читатели. В тази статия се съобщават резултатите от нашите изследвания на звездата GT Ursae Majoris AB. Зад това сложно име се крие двойна звездна система в съзвездието Голяма мечка. Една съществена част от спектралните наблюдения са изпълнени с двуметровия телескоп на Националната обсерватория Рожен.

Главният резултат се състои в откритието, че системата се състои от четири звезди, а не от две, както се смяташе досега. Йерархията на звездите, компоненти на системата, е изключително интересна. Най-напред имаме една звезда, доста по-гореща и по-масивна от нашето слънце, около нея, на съвсем малко разстояние, обикаля друга, значително по-хладна и по-лека звезда. После, около първите две, на малко по-голямо разстояние, обикаля трета звезда, също така хладна и лека. И най-накрая, четвъртата, но подобна на първата по размери, обикаля около първите три. Гравитационно свързано четиричленно семейство, нали? Звездите много често се образуват по двойки, но четворна система си е истинска находка. За наш голям късмет Слънцето е единична звезда. Тези изследвания са отглас от друг наш предишен проект, целта на който беше да се изучи как звездните приливи се отразяват на химическия състав на атмосферите на звездите.

В действителност, когато си влияят една на друга гравитационно, звездите се държат по-скоро като капки течност, отколкото като твърди тела и в техните атмосфери се случват приливи и отливи, подобни на тези, които имаме в земните океани. Само за пример, средната плътност на Слънцето е малко по-голяма от плътността на водата. Оказа се, че атмосферите на звездите, в които приливите са по-чести, но по-слаби, имат различен химически състав от атмосферите на звездите, при които приливите са по-редки, но по-силни. Оставям на търпеливия читател сам да си представи как изглеждат приливите в четворната система на GT Ursae Majoris. С малко повече въображение – става.

Занимавате ли се с нещо различно извън научната област? Какви други интереси имате и как обичате да прекарвате свободното си време?

Проф. Илиан Илиев: Не можах да се науча да се занимавам с астрономия сутрин от 9 до 5 следобед. Свободното ми време е изключително разтегливо понятие. Когато имам възможност, чета – съвременна литература, класика, фентъзи, фантастика. Интересувам се от история и градска архитектура. Пътувам често, харесва ми да съм сред природата. Слушам музика – рок, блус, джаз, зависи от настроението.

Според Вас има ли развитие и бъдеще науката в България и как си го представяте Вие?

Проф. Илиан Илиев: Работата е там, че без наука няма бъдеще. Знание се добива много трудно и много лесно се губи. Алтернативата е ясна – само след няколко поколения без наука, всички вкупом се връщаме обратно в пещерите и по дърветата. И щом сме изградили държава и общество, мерейки сили с най-напредналите и модерни страни и народи, ще продължим да го правим, няма пускане от хорото. Бъдещите поколения няма да ни го простят.

Имат ли интерес и желание младите хора да се занимават с наука във Вашата област? Какво е Вашето виждане за нещата?

Проф. Илиан Илиев: Въпросът е риторичен. Вижте само колко голям е броят на новините в рубриката Космически науки на вашия сайт. От много години се стремя да помагам на млади хора – ученици и студенти, да направят своите първи стъпки в науката. За щастие, интересът им към астрономията никога не е секвал. Заниманията с наука не са никак лесни, иска се търпение и характер. Нищо не става само с желание, веднага и без усилия. Та, точно в такива моменти малко кураж и внимателно подсказване за възможните решения на конкретните проблеми винаги са от полза.

Какъв съвет бихте дали на хората, които се колебаят дали да се занимават с научна дейност в България?

Проф. Илиан Илиев: Колебанието често е лош съветник. Навън няма да е по-лесно. При съвременните форми на научна мобилност нищо не пречи да започнете в България и после да продължите в чужбина. Или обратното – да започнете там и после да се върнете тук. Сред колегите ми в Института има добри примери и за едното, и за другото.

Какво, според Вас, трябва да се промени в България по отношение на науката, за да се провокира и засили интересът към нея?

Проф. Илиан Илиев: Няколко пъти годишно пеем „Напред, науката е слънце!“, защото сме убедени, че в нея са „светлите бъднини“ и имаме телескоп на банкнотата от десет лева. Така че откъм символи всичко е наред. На практика обаче е точно обратното. Въпросът далеч не опира само до парите. Обществото така и не успява да усвои идеята, че науката, и фундаменталната, и приложната, е единственият ни инструмент, с помощта на който можем да осигурим по-добро бъдеще – и за нас, и за поколенията след нас.

Трябва най-после да се стигне до идеята, че инвестицията в наука е дълготрайно и дълговременно нещо – резултатът се вижда след време. След много време. Какво имаме в момента – ето ви тука сега едни пари и до два-три, най-много до четири месеца, да сте на печалба. Нелогично и неестествено е това. Много важна е и нашата роля, на учените. На лесен за разбиране и същевременно достатъчно адекватен език да обясним с какво точно се занимаваме и защо то е необходимо сега. Ние, астрономите, имаме едно неоспоримо предимство – всичко, което изучаваме, е на небето, пред очите на хората.

Интервюто взе Вероника Павлова

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!