Търсене
Close this search box.

Интервю с проф. д. ик. н. Вирджиния Желязкова

Интервю с проф. д. ик. н. Вирджиния Желязкова

Интервю с проф. д. ик. н. Вирджиния Желязкова

Интервю с проф. д. ик. н. Вирджиния Желязкова


Направи дарение на училище!



***

 

Кое беше вдъхновението при Вас, за да се занимавате с наука?

Винаги съм мечтала да работя в сфера, в която да бъда вдъхновявана всеки ден от нови и вълнуващи неща. Науката не само дава възможност за това, тя ни предизвиква, не ни оставя пространство за монотонност и повторяемост. Работата в областта на науката дава възможност да оставим своя уникална следа във времето и пространството като бъдем полезни за много други хора дълги години след нас. За мен е изключителна привилегия да мога да общувам и взаимодействам с колеги-изследователи от различни места в България и чужбина, да обменяме не само знания и опит в конкретната научна област, с която се занимаваме, но и да опознаваме различни култури, история, традиции. Когато човек се обогатява, той има възможност да допринася за обществото много повече не само с личния си пример, но и качеството на научните му изследвания, а и организаторска, административна му работа, се подобряват неимоверно.


С какво се занимавате на работното си място (Ежедневието на един учен) – проекти, изследвания…..


Разбери повече за БГ Наука:

***

В ежедневието ми има както рутина, без която е невъзможно човек да успява в целите, които си е поставил, така и изненади – които съпътстват живота на всеки отворен за новото, за неизследваното, човек. 

Рутината се изразява в проследяване на новините за България и за страната, работа по търсене на данни и информация, четене на изследвания на други учени, организиране на работата на докторантите, управление на ежедневните задачи, които произтичат от ангажираността в практиката, тъй като винаги съм била свързана с нея, работейки в банковата система Този досег с практическото приложение на знанията ми дава възможност да ги обогатявам и вдъхва живот на научните ми изследвания.

За изненадите трябва да сме отворени, за да ги разпознаем и да успяваме да вземем най-доброто от тях. Те идват както от новите регулации, така и от откритията и иновациите в областта, която изследвам – зелената, кръгова икономика, възможността постепенно да се освободим от отпадъците, финансирането на този процес и превръщането на бизнеса в по-ефективен, по-доходоносен. 


Какви са най-големите предизвикателства във Вашата научна област?

Много се говори за зелената икономика, но все още няма достатъчно задълбочено разбиране на това какво представлява тя. Една икономика може да бъде истински зелена, само ако е кръгова – т.е. ако се направи така, че отпадъците, които създаваме, да не се изхвърлят в околната среда, а да се използват за нови производства или да се разграждат до нетоксични, безопасни за естествените екосистеми, съставни части. Това предполага най-голямата трансформация на икономическите системи в съвременната история на човечеството – от линейни (при които произвеждаме, след това консумираме и накрая изхвърляме отпадъци, които се трупат в природата) те постепенно да станат кръгови (безотпадъчни, ефективни от икономическа и от екологична гледна точка).

Така че първото предизвикателство е значението на тази трансформация да се осмисли на всички равнища в обществото, за да се осигури подкрепата и активното участие на всеки един от нас в този сложен и дългът във времето процес.  Друго значимо предизвикателство на зелената и кръгова икономика, че тя е силно интердисциплинарна. Всяка научна област си взаимодейства с останалите, никоя област не може да съществува напълно самостоятелно. Това обаче особено силно се вижда при реализирането на зелена, на кръгова икономика – то е просто е невъзможно без едновременното участие на всички научни области – от икономика и социология до биологията, химията, физиката, математиката, медицината, и техните както традиционни, така и най-модерни направления. И навсякъде виждаме засилващата се роля на дигитални технологии, на изкуствения интелект. Това е и най-интересната според мен страна на процеса на изследване и прилагане на резултатите от изследванията, част от работата на учените в областта на кръговата икономика.За да може да се реализира успешен интердисциплинарен подход, отделният изследовател трябва да бъде много отворен за нетрадиционни подходи и решения, които са нетипични за неговата научна област, но са често приложими в други области. 

 

Как Вие (екипът, в който сте) решавате тези проблеми?

Стремя се да предизвиквам преди всичко себе си, да бъда отворена към нестандартните подходи и решения, да не спирам да уча, да оставам любопитна към света – защото да усвояваш непрекъснато нови знания е трудно, дори и когато е приятно. То предполага самият ти да се променяш непрекъснато. Но след като се постигне резултат човек изпитва удовлетворение и най-вече – увеличава се усещането за свобода, сетивността за това кое е възможно се разширява, а то носи много щастие. Така че ежедневно полагам усилия да активирам студентите и докторантите да се стремят към това усещане, защото то е движещата сила за полагането на огромните усилия, които стоят зад успеха и в научната, и в приложната работа.

 

В момента работя върху…………, което ще…………

В момента работя върху три много интересни интердисциплинарни изследвания. И трите имат отношение към зелената и кръговата икономика, но с различни фокуси. Едното е посветено на връзката между прилагането на практики на устойчиво земеделие и екоефектовност и опазването на биоразнообразието. Устойчивото земеделие е земеделие, при което използването на различни химикали – пестициди и хербициди и други – е минимизирано. Така се получава продукция, чиста от  такива химикали, които не са безвредни за човешкото здраве. Същевременно обаче добивът намалява. Тогава трябва да се намери начин той да се максимизира, т.е. да се реализира екоефективност – получаване на повече продукция с влагане на по-малко изходни дадености – без използването на такива химикали. Какви начини има към момента за подобно производство? Това е един от въпросите, на които търся отговор. Другият е как прилагането на принципите на устойчивото земеделие се отразява на биоразнообразието – т.е. има ли значимо подобряване на състоянието му или не е толкова осезаемо.

Втората тема, върху която работя, е посветена на връзката на сигурността на храните и прилагането на политики към кръгова икономика. Оказва се, че този проблем е многоизмерен и доста сложен. Сигурността на храните има редица аспекти, върху които не се замисляме – например опаковките. Пластмасовите и найлонови опаковки са много удобни и затова предпочитани както от производителите, така и от потребителите, но с тях идват и рискове за здравето на хората и за околната среда. Целта ми е да се очертаят основните международни практики в тази област, така че да бъдат полезни за фирмите у нас.

И накрая, не е възможна промяна без разбиране на необходимостта от нея от страна на бизнеса. Затова третата тема, която изследвам заедно с мои докторанти, е какви са нагласите на фирмите в България и в чужбина по темата за прилагането на т. нар. екологичните, социални и управленски (ESG) политики – политиките към зелена икономика, преведени на корпоративен език. Като част от това изследване анализираме компании, които оперират в България, и такива, които функционират в чужбина. Искаме да можем да сравним резултатите и да видим къде стоим ние в този процес. От изводите ще се очертаят някои основни насоки на работа на нашия бизнес.

 

Кое Ви мотивира да изберете професията на изследовател?

Три основни неща: възможността да мога да допринасям със знанията си, предлагайки работещи решения за практиката, да помагам за развитието на студенти и докторанти, като участвам в обучението им, да се развивам като се уча от най-изявените личности в науката.

 

Какво според Вас трябва да се промени в България по отношение на науката?

Науката и научната работа трябва да се оценяват и уважават, защото те създават основата за напредъка на обществото. Има нужда да се говори повече за това, но и само говоренето далеч не е достатъчно. Много е важно да се създават по-добри условия за работата на изследователите – от модерни научни лаборатории до осигуряване на конкурентни възнаграждения, за да може към науката да бъдат привличани повече млади амбициозни хора, които да допринасят с енергията си за общото ни бъдеще.

 

Знаете ли, че: (малко известен и интересен факт за специалността)

Кръговата икономика е ново понятие за стар колкото света начин на организация на икономическия живот. През по-голямата част от историята си светът всъщност е функционирал кръгово – синтетични отпадъци не е имало, защото хората не са познавали пластмасата, найлона и останалите изкуствени материи, всички отпадъци са влизали в употреба по един или друг начин. Днес обаче далеч не е така. За последните 100 години човечеството е генерирало колосални количества отпадъци, които не подлежат на разпад по естествен начин. Така например в океана вече има огромни острови от отпадъци, които се виждат от космоса, най-големия се смята, че е с размерите на Калифорния.

Затова да се замисляме, преди да изхвърляме отпадъците си в природата – за тях бъдещата под естествена форма там няма. И замърсяването се връща при нас.

В свободното си време обичам да: (хоби, спорт)

Пътувам на места, които не съм посещавала в България и в чужбина, да чета книги на историческа тематика и да свиря на пиано.


Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!



***

Включи се в списъка ни с имейли – получаваш броеве, статии, видеа и всичко, което правим за популяризирането на науката в България.  

Еднократен (Вечен) абонамент​​

Списание “Българска наука” излиза в PDF и ePub и може да се изтегли и чете от компютър, таблет и телефон. Достъпа до него става чрез абонамент, а възможността да се абонирате еднократно позволява да можете да достъпите всички бъдещи броеве без да се налага никога повече да плащате за списанието.