Интервю с проф. Евгения Вълчева – зам.-председател на Съюза на физиците в България (СФБ)

 

Кратка информация за изследователя: име, степен, звание, месторабота

ЕВГЕНИЯ ВЪЛЧЕВА, професор, д-р, доктор на науките, Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Физически факултет. Зам.-председател на Съюза на физиците в България.

С какво се занимавате на работното си място? (Ежедневието на един учен) – проекти, изследвания, …


РЕКЛАМА:

***

В качеството си на преподавател в СУ не мога да се определя дали съм повече преподавател или повече учен, тъй като това са двете части на едно цяло. За съвременния преподавател е важно да е и учен, който провежда собствени изследвания и следи развитието и постиженията на научната област, в която работи, за да не преподава закостенели факти и догми. Така че времето си на работното място (а и извън него) разпределям почти поравно за занимания в тези две области.

Тук няма да се спирам и на дейности по администриране на обучението, които съм изпълнявала в различни периоди като ръководител на научна лаборатория, ръководител на катедра, зам.-декан по учебните въпроси в магистърската степен на обучение.

Научните ми изследвания най-общо са в областта на физиката на кондензираната материя. Това е изключително обширна област, покриваща изследвания от обекти в Космоса до материали, които използваме в ежедневието си. Статистиката показва, че около 60% от научните изследвания в света са в тази област. Една специална област от нея е посветена на физиката на твърдото състояние (solid state physics), на която дължим развитието на микроелектрониката и оптоелектрониката – области, без чиито постижения не можем да си представим живота си в наши дни – мобилни телефони, компютри, роботизирани системи и т.н.  Названието микроелектроника възниква в средата на ХХ в. с появата на първите транзистори, интегрални схеми и компютри и макар че постепенно обектите на изследване преминаха от микро-  към нано ниво, названието остава да се ползва за цялото многообразие от прибори и устройства, достижения на техниката. В основата на цялото около 70-годишно развитие на микроелектрониката стои изследването на свойствата на твърдотелното състояние на материята като основната цел е познавайки физичните закони и свойствата на материалите да можем да синтезираме материали, които не се срещат в природата (като минералите и полезните изкопаеми), а са с предварително проектирани по наше желание свойства. Такива материали са силиция (да се различава от силикона, който е съединение на силиция), GaAs, GaN, и много други, които са в сърцето на съвременните интегрални схеми, диоди, сензори и др. Моите научни занимания са в областта на изследване на тези материали и изкуствено създадени многослойни структури от тях, получаването на които стана възможно с технологични методи на нано ниво. Тогава започват да се проявяват и използват квантовите свойства и явления на материята. Те са в основата на строежа на материята, но на макрониво не могат да се наблюдават поради маскиране от други макроскопични явления. Пиша това, защото напоследък в медиите се спекулира с понятието „квантов“ и започва да се използва необосновано в извъннаучен контекст.

Какви са научните ви постижения (приноси) и каква е тяхната полза за обществото и икономиката?

В дългогодишната си практика съм автор и съавтор на повече от 120 научни публикации, обзори, глави от книги, доклади на научни конференции. Колкото и да е дразнещо за част от научната общност въвеждането на наукометрични показатели, поставянето на рамки, в които да се категоризират огромния брой научни списания и публикации в тях е единственият начин да се отдели сериозната наука от псевдонаучни претенции.  От всичките си публикации ценя най-високо дванадесет, които са в съавторство с Нобеловите лауреати по физика за 2014 г. Хироши Амано и Исаму Акасаки. Имах шанса да бъда приета в научен екип от Швеция, който осъществяваше сътрудничество с двамата японски учени. Изследванията бяха върху системата нитриди полупроводникови материали като GaN, AlN, InN и техни тройни съединения и квантоворазмерни структури – квантови ями и свръхрешетки. На основата на тези материали и структури се произведоха първите диоди и лазери, излъчващи синя светлина. Те пък, от своя страна, позволиха конструирането  и навлизането в масово производство и в нашето ежедневие на LED осветлението. Годината 2015 беше обявена от Общото събрание на ООН и ЮНЕСКО за Международна година на светлината и светлинните технологии. У нас беше сформиран Национален организационен комитет, на който бях секретар, и който координира отбелязването на годината с многобройни събития.

Напоследък интересът ми е привлечен от следващото поколение материали като двумерния графен, при които пространственото ограничаване в третото измерение позволява проявление на нови и екзотични свойства. Изследванията по тази тема са в рамките на европейски проект по „Хоризонт 2020“.

Какво ви мотивира да изберете професията на изследовател?

Гледайки назад в годините виждам, че това което ме е движило е любопитството, вътрешната мотивация и желанието на знаеш и разбереш как е устроен светът около нас.

Какво допринесе за развитието ви като изследовател? (обучение, ръководител, работа в индустрията, стипендия в чужбина, екип, …)

На първо място, образованието, което получих във Физическия факултет на Софийския университет, особено по основните математически и теоретични дисциплини. На второ място, си давам сметка, че ми е задал посока на развитие  петгодишният период веднага след дипломирането ми с постъпването на работа в Института по микроелектроника, отдавна несъществуващ, за времето си модерен и иновативен, с мотивиран екип. На последно място, възможността да работя в чужбина по различни проекти ми позволи да си направя самооценка, което ми даде самочувствие на изследовател.

Какви проблеми срещат учените във вашата област (за професионалното си развитие и в работата си)?

Не бих искала да бъда банална с посочването на недоброто финансиране, но както е известно съвременните физични науки изискват много средства. По-специално като университетски преподавател намирам, че колегите са претоварени с присъщата си дейност на преподаватели, а провеждането на научни изследвания не е оценено нормативно и е оставено единствено на личната необходимост на отделния преподавател, без това да намира разбиране и начини за стимулиране.

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Промените по отношение на науката трябва да са систематични, а не кампанийни и на парче. Разработените стратегии също трябва да се прилагат, а не да остават като хубави пожелания на хартия. Основните необходими промени аз виждам в промяна на нагласата на обществото за възприемането и оценката на науката. Поради достъпността на социалните медии все по-често сме свидетели на разпространение на псевдонаучни твърдения. Това ми дава мост към следващия ви въпрос.

Трябва ли да се говори за наука и защо?

Да, за наука трябва да се говори. Не всеки може и трябва да получава висше образование в научна област, но като цяло съвременното технологично общество трябва да е наясно откъде идват всички технологични улеснения в живота ни, за да не се чуват куриози като този, че сме ги получили от извънземните. Те са резултат от усилията на поколения учени и осъществявана непрекъснатост в процеса на обучение, в предаване на знания от учител към ученик.


Европейска нощ на учените 2022 г.: