Интервю с проф. Андреана Ефтимова, Факултет по журналистика и масова комуникация, СУ

Кратка информация за изследователя: име, степен, звание, месторабота

Проф. д.н. Андреана Ефтимова, Факултет по журналистика и масова комуникация, СУ „Св. Климент Охридски“

С какво се занимавате на работното си място? (Ежедневието на един учен) – проекти, изследвания, …

Всекидневието на учения, който работи в университет, е тясно свързано с преподавателската работа. Преподаването ми дава възможност да открия неизследвани проблеми в областта на медийния език и стил, да провеждам допитвания (анкети, асоциативни експерименти и пр.) сред студентите, чиито мнения и оценки използвам активно при изясняването на редица научни казуси. Например в едно от последните си изследвания върху разрояването на детерминологичните значения на думата „джендър“ под влиянието на медиите направих анкетно проучване, което показа огромната роля на медиите за възникването и утвърждаването на думата с пейоративни, иронични конотации.


РЕКЛАМА:

***

Какви са научните ви постижения (приноси) и каква е тяхната полза за обществото и икономиката?

Приносите на изследванията ми винаги са свързани с полето на обществените комуникации и в частност с журналистическите текстове, с оглед на все по-усложняващия се модел на комуникация заради променящите се функции на езика в нееднородната и динамична социална среда и заради навлизането и бурното развитие на комуникационните технологии.
В монографията си „Регистри в журналистическия дискурс“ (ИУ „Св. Климент Охридски“, 2018) илюстрирам приложните възможности на регистъра в проучването на журналистическия текст чрез анализ на реални текстове от журналистическата практика. Сред приносите ми например са типологията и съпоставката на политическите регистри, резултат от което е налагането на понятия, които въведох в обращение – брюкселския новоговор и популисткото говорене. Тези регистри разколебават обществените нагласи към речевото и неречевото поведение на политическите субекти и са сериозно предизвикателство пред журналистите, които всекидневно трябва да избират дали да отразят автентичната политическа реч, или да спазват етичните журналистически стандарти и да търсят истината.
Струва ми се, че в духа на най-актуалните изследвания е и монографията ми „Двойственият език в медиите: езикът на политическата коректност vs езика на омразата“ (Просвета, 2016), която се занимава с процесите на демократизация на медийния език и в същото време с процесите на стандартизация на речта и подема на езиковия пуризъм, които водят до детабуизация и дисфемизация, но и до евфемизация и табуизация на речта, намиращи отражение в езика на политическата коректност и езика на омразата. Тяхното съжителство и взаимодействие в медиите е в динамика и се отразява на въздействието на журналистическите текстове върху аудиторията.
Ползата от изследванията ми е получила оценка, която се отразява в награди. През 2013 г. Съюзът на учените ми присъди Грамота за социално значим труд от конкурса за високи научни постижения за три монографии: „Винаги малко повече. Наречия за количество и време в обучението по български език като чужд“, София: УИ „Св. Кл. Охридски“, 2010, 238 с.; „Есето в академичната и журналистическата практика“, В. Търново: Фабер, 2011, 176 с. и „Невербалната комуникация: медии и медиатори“, София: Сиела, 2011, 232 с. (http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=18113&sid=21). В същата година получих и Почетната награда на електронното научно списание „Медиите на 21. век“ за 2012-2013 г. за теоретико-приложни приноси в областта на медиазнанието, комуникациите , връзките с обществеността, рекламата и книгоиздаването (http://www.newmedia21.eu/sabitiq/1671/). Радвам се на тези награди, тъй като те представляват оценка на научната общност на качеството и ползите от изследванията ми.

Какво ви мотивира да изберете професията на изследовател?

Избрах професията си веднага след като завърших следването си в Софийския университет. Открих, противно на схващането, че науката е скучна работа, че писането на научни текстове е творчески процес и ми носи вдъхновение, когато замислям ново изследване или се опитвам да открия подходящ метод и теория, за да докажа тезата си. Разбира се, за мен е много важна преподавателската работа, която, както споменах, захранва с идеи изследователската ми дейност.
Макар че се случва все по-рядко, мотивира ме общуването с хора, които наистина се интересуват от проблемите, с които се занимавам, прочели са внимателно изследвания в тази област, и показват, че зачитат авторитета на учените.

В момента работя върху ……., което ще …….

В момента изследвам кои езикови средства влияят върху възприемането на текста като достоверен или недостоверен и как отразяването на експертната реч в медиите се възприема от аудиторията.

Какви проблеми срещат учените във вашата област (за професионалното си развитие и в работата си)?

Като зам.-декан по научноизследователската дейност мога да говоря много за проблемите. Основният проблем е сблъсъкът с неразбирането на спецификите на професията на учения и университетския преподавател, с неоценяването на труда им и с липсата на уважение към хората, които се занимават с умствен труд. Репликите от типа „вие, преподавателите и учените, нищо не работите“ са чести и биха отчаяли всекиго.
Друг проблем възниква от ширещото се убеждение, че науката трябва да е на разбираем език. Разбира се, че постиженията на науката могат да се „преведат“ на достъпен език за масовата аудитория, но абсолютизирането на този принцип и пренасянето му в комуникацията между професионалисти довежда до упадък на качеството на научните изследвания. Терминологичният апарат на една наука е задължително условие знанието да бъде осмислено и систематизирано на по-високо когнитивно равнище. От учения често се изисква да бъде и пиар на изследванията си, но това са две коренно различни дейности, които трябва да се разделят и при възможност да се поемат от различни хора.

Какво според Вас трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Отношението към учените. И най-вече – очакването те да предлагат бързо прагматични решения, оставайки си нещо като слуги на икономиката, а не на стремежа към истината.

Знаете ли че: (малко известен и интересен факт за специалността)

Не е задължително езиковото поведение във всички медии да е подчинено на книжовноезиковите норми. Допустими са отклонения от книжовния език за създаване на стилистични ефекти и употребата им зависи от елементите на комуникативната ситуация.

В свободното си време обичам да: (хоби, спорт)

Обичам да се разхождам, да обмислям елементите на вътрешния дизайн на дома си. Градът и домът са вид текст – това е тривиална истина.


Европейска нощ на учените 2022 г.: