Направи дарение на училище!

През март 2018 година Петя Ганова е удостоена с ежегодната награда на фондация „Акад. проф. д-р Стефан Ангелов“ за изявен млад микробиолог. Презентацията ѝ e върху нови възможности за лечение на ревматоиден артрит.

Бихте ли се представили на нашите читатели?

Здравейте, казвам се Петя Ганова. От септември 2017 съм асистент в Института по микробиология към БАН, където защитих докторска дисертация, свързана с ревматоидния артрит. Обичам честността и истинските хора. Вярвам, че когато човек прави нещо, което обича, резултатите винаги са положителни.

Коя научна институция представля­вате и с какво се занимава тя?

Разбери повече за БГ Наука:

***

Както казах, работя в Института по микробиология към Българска академия на науките. В института има много научни направления, включващи различни клонове на микробиологията, както и генетика, вирусология и имунология. Аз съм в департамента по имунология.

Кое Ви запали да се занимавате с наука и кога се случи това?

Трудно е да определя кое ме запали да се занимавам с наука. От много малка ми бяха интересни растенията и животните. Имах добра учителка по биология, която откри потенциал в мен и реши да се занимава допълнително. Това се случи в четвърти клас. С течение на годините, интересът ми се засилваше и докато завърша, знаех, че това е моят път. Конкретно с наука разбрах, че искам да се занимавам, когато за първи път влязох в лаборатория. Тогава осъзнах, че едва ли ще намеря нещо, което да ми е по-интересно от това да експериментирам и да се опитвам да разбера на какво се дължи дадена реакция или взаимодействие.

По какъв научен проект работите в момента и какви пол­зи ще има той за науката и живота на обикновения човек? Как се финансира научната Ви работа?

В момента работя активно по четири проекта – два, свързани с ревматоиден артрит, един с остеоартрит и един със сепсис. И трите заболявания са широко разпространени в обществото и оказват непоправими, патологични изменения при пациентите. Проектите са фундаментални и целта им е да се открият различни сигнални пътища и механизми, които действат при дадените заболявания. Това би подпомогнало откриването на нови терапевтични подходи, които да облекчат състоянието на пациентите, страдащи от тях. Проектите са финансирани от Фонд „Научни изследвания”, БАН и Софийски университет.

Как оценявате работата на екипа си?

Екипът ни е малък, но сплотен. Всеки знае кога и какво трябва да се направи и правим компромиси, когато се налага и е в полза на работата. Работим на високо научно ниво, което личи от публикациите ни в реномирани чуждестранни издания и представянето по международни конференции. Изследванията ни включват много и различни методики, сравними с това, което се извършва в световен мащаб, така че бих оценила работата на екипа си като много добра. Може би единственият недостатък е малкият ни брой, но това е нещо поправимо и вярвам, че повече млади хора, които имат интереси в тази област, биха поискали да работят с нас.

Как според Вас добрите научни разработки може да стигнат до практическа реализация?

С повече финансова подкрепа преди всичко. Необходимо е да се подкрепят патентите и да се благоприятства връзката наука – бизнес. Има някои програми към ЕС, които подпомагат именно такива разработки, но процесът е сложен и дълъг, което би могло да се облекчи. Отделно, в сферата на биологическите и медицинските науки би било полезно да има повече контакти между екипите, занимаващи се с научни изследвания, и болничните заведения. Това би улеснило и подпомогнало както клиничните изпитания на даден продукт или метод, така и бързото му и ефективно приложение при дадено заболяване. Разбира се, подобно сътрудничество трябва да се контролира, за да се гарантира и безопасността на пациентите.

Има ли бъдеще науката в България и как го виждате Вие?

Бъдеще за науката в България има. То е в нас – младите, ентусиазирани хора, които не се притесняват от това да опитват, да останат тук и да работят, въпреки трудностите. Има много млади учени, които се стремят всеки ден да постигнат добри резултати, които продължават напред с желание и вяра, че нещата могат да станат по-добри. Това е бъдещето. Интелектуалния материал го имаме, същественото е да го задържим и да го развиваме.

Има ли млади хора, които искат да се занимават с наука във Вашата об­ласт?

В моята област има много млади и квалифицирани учени, които работят с желание и интерес. За съжаление, голяма част от тях след известно време отиват извън страната или във фирмите, поради по-доброто заплащане.

Какво бихте казали на хората, кои­то все още се колебаят дали да се за­нимават с наука в България?

Това е област, която изисква много. Преди всичко, всеки трябва да прецени сам за себе си дали наистина е това, което иска. Работата е сериозна и отговорна, предполага много качества като аналитичност, лидерство, гъвкаво и бързо мислене. Освен това, отнема много време и налага желание и воля за осъществяване на поставените цели. Тъй като мога да говоря само от моя гледна точка, мога да кажа, че когато се занимава с експериментална работа, човек трябва да е готов да вложи много време, сили и енергия в даден експеримент. Ученият трябва да е готов, ако се наложи, да повтори опита, когато се е провалил в последния етап, или полученият резултат е противоположен на очаквания. Ето защо трябва и много търпение. Това, което мога да кажа е, че винаги си заслужава. Винаги е интересно, а усещането да откриеш нещо, което е било неизвестно до този момент, е незаменимо. Така че, ако обичате интересна, предизвикателна и иноваторска работа, това е нещото за вас. Ако предпочитате отъпканите пътеки и държите всеки ден да се прибирате в 5 и половина без да се налага да мислите за това, с което се занимавате, по-добре потърсете нещо друго.

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отно­шение на науката?

Мисленето на хората. Добре е да се разбере, че в България се прави наука, която е на високо ниво и може да се съревновава с това, което се прави по света. Необходимо е също така, да се подобри финансирането, за да имат стимул хората да работят. Лично за мен наболял проблем е и законът за обществените поръчки. Въпреки държавния статут, научните и образователни институции би трябвало да бъдат изключени от него, защото на този етап единствено бавят и спъват развитието. Сигурна съм, че би могло да се намери компромисен вариант, така че нещата да вървят по-гладко и леко за нас.

Занимавали ли сте се с нещо извън научната работа? Какви други инте­реси имате и как обичате да прекар­вате свободното си време?

Имах известен период на прекъсване между бакалавърската и магистърската степен, в който работих на различни места. Имам представа какво се случва в частния сектор, в различни области. Това само затвърди решението ми да се занимавам с наука.

В свободното си време правя това, което и всички други хора на моята възраст. Обичам да излизам с приятели, да се разхождам и чета много художествена литература. Освен това, правя бижута от полимерна глина. При специални поводи, за приятели правя торти и различни сладки и домашно приготвени шоколадови изделия. Смятам, че се справям много добре, а пък и всички ги харесват. Често пиша кратки разказчета, които обаче са си само за мен и не давам да ги четат.

 Интервюто взе: Гинка Николова

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!