Бихте ли се представили на нашите читатели?
Казвам се Петър Ефтимов и ако трябва да спазваме правилната последователност, съм ветеринарен лекар и молекулярен биолог.
Коя научна институция представлявате и с какво се занимава тя?
Работя в Биологическия факултет на СУ “Св.Климент Охридски“. Ако говорим конкретно за него, освен преподавателската работа, която е изпълнена с достатъчно предизвикателства, се извършва и значителна по обем научна дейност, в която и аз се старая да вземам участие.
Кое Ви запали да се занимавате с наука и кога се случи това?
Не помня точния момент, но според родителите ми съм бил около двегодишен, когато съм „помагал“ на баща ми в изготвянето на лекциите му, възторжено крещейки „Анатомията-а-а!“ И въпреки че оттогава съм сменил доста професии (списъкът е дълъг, наистина), винаги съм си се представял като ангажиран с научна дейност. Дължа това на семейството си – майка ми е генетик микробиолог, а баща ми е пионер в областта на генетиката и развъждането (и по-точно изкуственото осеменяване) в България. И двамата винаги са ме насърчавали, дори когато бях в периода на мъкнене на всякакви растителни и животински „експонати“ у дома. Богатата библиотека, семейните приятели и атмосферата на съпреживяване на научните открития ме вдъхновяваха и продължават да го правят.
Разкажете ни повече за научната си работа.
Основният ми интерес е фокусиран върху регенеративната медицина и конкретно – терапевтичните приложения на възрастните стволови клетки. Преподавам биология на развитието, с акцент върху ембриологията – наука, която все повече допринася за по-доброто разбиране на еволюцията, а оттам и за света, който ни заобикаля.
Как оценявате работата на екипа си?
Смятам, че по-скоро моите колеги са в позиция да ме оценяват, но от опита, който имам в работата си с тях, мога да кажа, че са съвестни учени и ерудирани преподаватели. Бих се доверил на всяка тяхна публикация и знам, че мога да разчитам на тях, както и те на мен.
През 2016 година представихте България на международния финал на конкурса за млади учени “Лаборатория за слава FameLab“. Каква беше темата на научната Ви презентация и какви са впечатленията Ви от конкурса? Какво ще посъветвате младите учени, които ще участват в следващия конкурс “FameLab“?
Да, дори тази пролет един от финалистите ми гостува – изключително приятно и вдъхновяващо е да знаеш колко много постигат хората в твоята или сродна област на науката. Темата, която избрах за фестивала в Челтнъм, беше невероятно неподходяща – ставаше въпрос за връзката между компютърните игри и странните наименования в молекулярната биология (например Sonic Hedgehog, Diablo, Pokemon). Публиката изобщо не се развълнува, може би защото имаха съвсем смътна представа за въпросните герои (най-вече от преразкази на внуците си). Разбира се, още докато слизах от подиума, ми хрумна, че бих могъл да представя собствената си научна тематика и то по достатъчно вълнуващ начин. Трудно давам съвети и все пак бих предложил на бъдещите участници:
- Да съберат смелост и да говорят за собствените си проучвания, независимо колко скромни и незначителни им изглеждат към момента. Това създава заряд и, особено когато човек обича работата си, печели аудиторията.
- Да „не бъркат клисаря с първосвещеника“, както казва сър Артър Конан-Дойл, който е на мнение, че и най-малкият принос в областта на науката, най-нищожният експеримент, който вгражда „малка тухличка в сградата на общочовешкото познание“, е хиляди пъти по-ценен от всички популярни лекции и презентации. С това не искам да омаловажа ролята на форматите за популярна наука (аз също изнасям такива презентации), а просто припомням каква е истинската ни и главна задача.
Как според Вас добрите научни разработки могат да стигнат до практическа реализация?
Изкушавам се да припомня формулата на Уди Алън по въпроса, който твърди, че 80% от успеха е просто да се появиш. Ако научната ви разработка е достатъчно добра, тя рано или късно ще бъде оценена и практическото ѝ приложение ще бъде намерено… стига някой да разбере за нея. Никой не би предположил, че броенето и описването на морфологията на грахови зрънца ще постави началото на една от най-големите революции в биологията. Нашата задача е не да търсим на всяка цена непосредствено практическо приложение на работата си, защото това ни ограничава до днешния ден, а затваря вратата към възможностите, които не бихме могли да си представим. Търсенето на отговор на фундаментални въпроси в крайна сметка дава повече възможности за практически приложения от разрешаването на конкретни, ежедневни въпроси.
Има ли бъдеще науката в България и как го виждате Вие?
Не бих искал да се ангажирам с прогнози – територията на бъдещето зависи от твърде много променливи. По-скоро бих казал, че трябва да се фокусираме в настоящето и да направим необходимото, за да отговорим на въпроса иска ли нашето общество да се развива наука в България и да има силно, конкурентно образование във всяка от степените му. Защото за мен Вашият въпрос е равнозначен на въпроса „Има ли бъдеще България?“, а това е твърде сериозна тема.
Има ли млади хора, които искат да се занимават с наука във Вашата област?
Да, за щастие има (вписвам и себе си в това число, въпреки че съм надхвърлил с 3 години официалния вододел на категорията „млад учен“). Такива хора винаги ще има, просто защото любопитството е присъщо на нашия вид, а има и малък, но достатъчен процент, при които то се съчетава с достатъчна работоспособност, за да се занимават с наука. Аз, разбира се, намирам, че няма по-интересен предмет от живота като феномен и от развитието му на ниво организъм и вид – едно преднамерено пристрастно и лично отношение, с което се старая да ангажирам и студентите си!
Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да се занимават с наука в България?
Да продължат да се колебаят! Колебанието е присъщо на мислещите хора, скептицизмът и проверката на алтернативни възможности са в същността на научния метод.
Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?
Списъкът е дълъг, но ще се постарая да го обобщя в няколко точки:
- Да се намалява, а не да се увеличава административното натоварване върху изследователите. Голяма част от времето ни се прахосва за административна дейност, която би трябвало да се повери на специалисти в тази област.
- Да се подобряват и повишават критериите за постъпване и придобиване на висше образование. Живеем в условията на глобална конкурентна среда и не можем да си позволим да понижаваме качеството на образованието днес и едновременно да изискваме високи научни постижения в утрешния ден.
- Да се промени изкуствено изгражданото отношение на покровителствена незаинтересованост към научните среди в България и тази промяна да има и финансово изражение.
- Ние, учените, да не забравяме усещането за нуминозност – преклонението пред нещо, което ни превъзхожда много, пред неподвластната ни духовна сила на науката и да помним, че работата ни е привилегия, а не задължение.
Занимавали ли сте се с нещо извън научната работа? Какви други интереси имате и как обичате да прекарвате свободното си време?
Занимавам се несериозно и по-рядко отколкото бих желал с плуване, туризъм, колоездене и всякакви други спортове, които не изискват твърде голямо ангажиране, опитвам се да обхвана колкото мога повече от културната история на човечеството (едно от малкото ни оправдания за съществуване като вид) и гледам към звездите с любителски телескоп. Смятам, че свободното време не е лукс, а неотменно право и тук с удоволствие включвам безразсъдното му пилеене – една привилегия, която все още си позволявам!
Интервюто взе: Гинка Николова
