Търсене
Close this search box.

Интервю с Николай Димитров: Удовлетворението от живота е по-голямо от типа работа

Интервю с Николай Димитров: Удовлетворението от живота е по-голямо от типа работа

Интервю с Николай Димитров: Удовлетворението от живота е по-голямо от типа работа

Интервю с Николай Димитров: Удовлетворението от живота е по-голямо от типа работа


Направи дарение на училище!



***

Автор: Яна Ненчева

От 2009 г. едва на 21 години Николай Димитров вече е съосновател на компанията за тренинг на личностни умения http://trainer.bg/. През 2010 година завършва бакалавърска степен по специалност Публична администрация в Университета за национално и световно стопанство. След това през 2012 г. защитава магистратурата си по Трудова и организационна психология, Философски факултет , СУ „Св. Климент Охридски”. През 2013 г. става част от създаването на проектите „ImproduceMe!” и „MusiCalling”. А към момента кара втора магистратура по Камерно пеене в НМА „Акад. Панчо Владигеров“.

Първоначално сте завършил Публична администрация. На фона на двете Ви магистратури, не мога да не Ви запитам – какво Ви накара да запишете тази специалност?

 


Разбери повече за БГ Наука:

***

2006-та година беше разгарът на предприсъединителните еврофондове. С разсъжденията на дванадесетокласник в техникум по електроника (твърдо решен да не се занимава с електроника) сметнах, че „там е бъдещето“ – в еврофондовете, които се управляват от държавната администрация. За моя изненада, оказа се, че парите нито падат от небето, нито растат по дърветата, а завършилите публична администрация не стават веднага разпоредители на бюджет по оперативна програма, нито получават високи заплати.

 

Забавен факт: По време на обучението си по финанси и счетоводство открих без чужда помощ най-малко шест от общо поне 21 метода за укриване на ДДС. Уви, с присъединяването на страната към ЕС и промяната в закона за ДДС трудът ми отиде на вятъра, лишавайки ме от възможността да стана престъпник.

А кой беше моментът, в който решихте да завиете рязко към трудовата и организационна психология? Какво кара един човек да се занимава с психология – желанието да опознае другите или себе си?

 

Спестявайки разказа за трудностите на това да бъдеш отгледано, че и глезено дете, до много късно не ми беше съвсем ясно, какво ще излезе от мен. Психолог? Музикант? Художник? Писател? Инженер? Престоят в студентската организация AIESEC повлия много на избора ми. Там имах възможност да опитам занимания с продажби, мениджмънт, организация на събития, изнасяне на лекции и презентации. Обратната връзка, която получих, ме насочи към организирането на събития, семинари, а по-късно и към воденето им. В резултат записах магистратура ТОП и изкарах едногодишна програма за „Обучение за треньори по групово динамичен тренинг“.

А обмислял ли сте след това да продължите с докторантура в същата сфера?

 

Обмислях и не се реших. Понякога се питам как щеше да изглежда животът ми, ако се бях впуснал в научната работа по психология. Впрочем, все още не е късно за това.

 

Вие сте човек с разностранни интереси, каква е гледната Ви точка за науката в България?

 

Освен IT-сектора, у нас сякаш нищо друго не се развива. Тъгувам, че по света има престижни университети с известни изследователски центрове, а ние – българите – не сме по-лоши, от който и да е друг народ. Науката е пряко свързана с политиката и с образованието – две теми, които по-добре да оставим настрана.

 

От 2009 година сте съосновател на http://trainer.bg/. Тогава сте бил едва на 21. Това не е ли много ранна възраст за основаване на компания? С какво по-точно се занимава тя?

 

Скоро един от партньорите ми каза: Добре си направил, на 40 не се прави Trainer.bg.

Няма ранна възраст. Напротив, колкото по-рано, толкова по-добре. В тези години е най-добре да се създават компании и да се рискува.

Компанията ни стартира с амбицията да бъде първенец на пазара за тренинг по личностни умения в България. С течение на времето мисията ни се развиваше и променяше. В момента мотото ни е „Ефективност. Иновации. Развитие.“ Чрез разнообразен екип от професионалисти създаваме среда за повишаване корпоративни и индивидуални резултати. Освен практическите занимания публикуваме собствени разработки на темите от нашата компетентност.

Снимка 2. Ежегодни дни на отворените врати на TrainerBG

Хората стремят ли се наистина към себеусъвършенстване? Какви хора обикновено търсят услугите на фирмата?

 

Работим по-малко индивидуално и повече корпоративно. Макар да разполагаме с психолози, квалифицирани за лично консултиране (аз не съм от тях), фокусът ни е корпоративен, а цените – високи за обикновения човек. Благодарение на това работим само с най-мотивираните, готови да платят цената, не само във финансов смисъл.

Лесно е да се обобщава, че хората масово не осъзнават нуждата си от усъвършенстване и пр., но не е коректно да заемам такава позиция. Всеки сам решава от какво има нужда и никой не може да знае какво е правилното решение.

Това, от което мога да негодувам, е ниската култура за ползване на консултантски услуги. Концепцията за заплащане на консултант обикновено се основава на ролята му да консултира. Много клиенти плащат без да са готови да слушат. Спорят и се заемат да убедят нас в правотата си. Какъв е смисълът? Защо даваш парите си, ако не чуеш какво имам да кажа?

Избягвам да убеждавам някого в нуждата от услугите, които предлагам – това не е начинът ми на работа. Който смята, че можем да му бъдем полезни – да заповяда. Нямам намерение да се сравнявам с останалите или да преувеличавам ползите от работата си.

Ако мога да използвам мотото на компанията – какви иновации използвате, за да е ефективно развитието?

 

Основният акцент, с който можем да бъдем полезни, е нова гледна точка. Вярвам, че хората са достатъчно умели, усърдни и способни. Един нов поглед към света отваря хоризонти, а това понякога е разликата между посредствеността и елита.

За мен винаги е дискомфортно да си общувам с психолози, защото все си мисля, как несъзнателно анализирате поведението на отсрещния и от дребни неща си правите големи изводи. Вярно ли е? Имате ли такава професионална деформация?

 

За мен често е вярно, но нека подчертая, че съм организационен психолог. Работя с групи, а не анализирам хората по отделно. Не съм квалифициран да го правя, освен за собствено удоволствие.

 

Скучен факт: Впрочем индукцията работи чудесно при рутинни задачи. Виждаш момиче, облечено като фолк-певица – подминаваш. Това е валиден метод за вземане на решение, който се практикува масово и то не от психолози, а от всеки човек. Групирането и категоризирането са нужни, за да не се взимат постоянно решения признак за голям извод. Кой има времето да изследва всички фолк-диви на планетата? Виждаш добре облечен човек – поздравяваш го – най-малкото, постарал се е. Чуваш диалект, неправилен говор – подминаваш – нищо, че е от парламентарната трибуна и пр.

 А изучавайки най-разнообразни персонажи с техните фрикции, това прави ли Ви по-мнителен е ежедневието?

Нямам абсолютно никаква представа?

 

През 2013 г. започвате да се занимавате първо с мюзикъли, а след това с импровизационен театър. Как се зароди идеята за тези две направления на http://trainer.bg/? По този начин обучаващите се се отърсват от сценичната треска ли например или не знам? Гадая в момента, каква е връзката.

 

Импровизационният театър (импро) е форма на игра, той е умалена форма на живота. Каквото правиш в живота си, можеш да правиш и в импро. Конфликти, умения за общуване, сценична треска – всичко излиза наяве без опасност от провал. Каква по-добра обучителна среда от самия живот, самия човек, самото общуване и то в развлекателен контекст? Така създадохме проекта „ImproduceMe!”, за обучение и развлечение, който доби свой живот и излезе на голямата сцена.

Снимка 4. Водещ на щуро моминско парти с колегите от ImproduceMe.

 

Що се отнася до мюзикълите, една щастлива случайност ме доведе до „Фантома от операта“ и се заех да обогатя репертоара на софийската сцена като доведа Бродуей у нас. Така създадохме проекта „MusiCalling” за творческа работа с любители, които получават организационни, социални, режисьорски, творчески умения, развиват обща култура, вкус и сценично поведение. MusiCalling е като една малка фирма за шоубизнес – а няма друг такъв бизнес! Една от постоянните ми задачи е да се стремя да свеждам световни продукти (корпоративни, тренингови, творчески, сценични) до местната публика. Дали имат резултат – това е друг въпрос.

Снимка 5. Николай Димитров като фантома от операта

Снимка 6. MusiCalling

А къде провеждате тези обучения? И може ли страничен човек, който не е участвал да присъства като публика на „ImproduceMe!” и „MusiCalling” или са за пред по-близко обкръжение?

 

Имаме учебна зала в центъра за креативни психологически практики на бул. М.Луиза 32.

Всеки може да бъде публика на творческите ни занимания, а в някои от тях – да се включи по собствено желание срещу скромно заплащане.

 

А как решихте да се занимавате с камерно пеене?

 

Увлечен съм по камерната музика и се оказа, че в НМА имат точната специалност за мен.

Снимка 7. На концерт, на който Николай Димитров корепетира.

 

Интересно ми е също не се ли товарите от продължителната комуникация с хора?

 

Комуникацията с посредствени хора ме тормози неимоверно. За сметка на това импровизационният театър, творческите семинари и другите креативни проекти ме разтоварват през повечето време. Хората, които ме обграждат са като мое второ семейство и много ги обичам. Уча се да обичам, защото тогава не се натоварвам.

Снимка 8. Стефан Стаменов, Николай Димитров и Марио Георгиев

 

Какво Ви носи този тип работа? Удовлетворява ли Ви?

 

Удовлетворението от живота е по-голямо от типа работа. Не зная точно, каква е математиката зад нещата, които правя. Обичам ги, правя ги. Обичам хората, свързани с тях. Не мога да правя нищо друго и чувствам, че работата ми има значение за някого, че съм на правилното място към момента. Встрани от това имам полезни контакти и материално отражение, но това е само резултат от работата, на които позволявам да минават покрай мен.

 

Забавен факт: С една от колегите психолози започнахме да пеем заедно, отначало само на шега. Сега дуетът ни – ImproduceMe Duo – излиза на сцени из цялата страна. Ето една чудесна полза от работата, която никога не съм можел да предвидя.

 

Снимка 9. ImproduceMe Duo

Как Ви промени този тип работа?

 

Научи ме да обичам. Работата с хора е невъзможна без да ги обичаш. Ефективното управление е невъзможно без обич. Това открих и мога да го докажа, не е просто моето мнение.

Работата ми изисква да се доверявам на екипа, с който работя – на това, уви, още не е успяла да ме научи, но бележа прогрес (струва ми се).

Снимка 10. Част от екипа на TrainerBG

 

Какви са бъдещите Ви творчески планове? Какво предстои?

 

Не мисля в конкретика за това, което предстои. Визията ми за бъдещето включва разрастване на екипа и трайно установяване на корпоративните ми и творчески проекти. Когато укрепнат достатъчно ще ги оставя в ръцете на достойни хора и ще поема нови предизвикателства.

Снимка 11. На турне в Полша с група X-R@Y

 

Как си почивате след дългия работен ден?

 

Наспивам се до безсрамие, свиря на китарата и пианото, посещавам симфонични концерти, слушам музика в колата, чета антична литература, изпивам по чаша бира след работа и два пъти в седмицата играя бридж с моите най-близки приятели.

Снимка 12. Николай Димитров приготвя суши


Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!



***

Включи се в списъка ни с имейли – получаваш броеве, статии, видеа и всичко, което правим за популяризирането на науката в България.  

Еднократен (Вечен) абонамент​​

Списание “Българска наука” излиза в PDF и ePub и може да се изтегли и чете от компютър, таблет и телефон. Достъпа до него става чрез абонамент, а възможността да се абонирате еднократно позволява да можете да достъпите всички бъдещи броеве без да се налага никога повече да плащате за списанието.