Търсене
Close this search box.

Интервю с невролога д-р Кристиян Георгиев за БГ наука: „По-тежки ли са инсултите при онкоболни, в сравнение с общата популация?“

Интервю с невролога д-р Кристиян Георгиев за БГ наука: „По-тежки ли са инсултите при онкоболни, в сравнение с общата популация?“

Интервю с невролога д-р Кристиян Георгиев за БГ наука: „По-тежки ли са инсултите при онкоболни, в сравнение с общата популация?“

Интервю с невролога д-р Кристиян Георгиев за БГ наука: „По-тежки ли са инсултите при онкоболни, в сравнение с общата популация?“


Направи дарение на училище!



***

 

Първо, нека представим д-р Георгиев на  нашите читатели:  Д-р Георгиев  е роден  през 1990 г. във г. Варна. Завършил медицина във Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“  през 2015 г.  Работи във 2-а неврологична клиника в МБАЛ св. Марина-Варна.
От 2019 г. е асистент в Катедра Нервни болести и невронауки, През 2020 г. придобива специалност Неврология; През 2022 г. защитава дисертационен труд на тема “Остри мозъчно-съдови инциденти при онкологични пациенти – клинични аспекти и корелационни зависимости”.

Член  е на : 

Българския лекарски съюз (БЛС)
Българското дружество по неврология (БДН)
Европейската организация по инсулт (European Stroke Organization (ESO))
Световната организация по инсулт (World Stroke Organization (WSO))
Европейската академия по неврология (European Academy of Neurology (EAN))
Международното дружество по главоболие (International Headache Society (IHS)).


Разбери повече за БГ Наука:

***

И  други

 

  1. Д-р Георгиев, кое Ви запали да се занимавате с науката и кога се случи това?

По науката до известна степен ме запали нуждата. Още от студентските си години намирах въпроси, които ме интересуват, а отговорите на преподавателите ми гравитираха около „Наистина интересен въпрос, проучи и ще дискутираме“. Така и се зароди интересът ми да търся истината, да се опитвам да отбера възможно най-достоверната информация в статиите и да чета между редовете. Ако трябва да избера един момент, от който започна интереса ми към науката, това беше в трети курс, когато се интересувах живо от онкология, и имах интерес към установяването на фитотерапевтични комбинации, които да имат полезно действие при раково болни. Тогава изготвих първият си литературен обзор, но, уви, не срещнах подкрепата на ръководителите си за продължаване на проучването „на терен“. Е, това не ме спря в заниманията ми с наука.

    2.Членувате в редица български, европейски и световни организации по неврология.  Можете ли да споделите за младите специалисти защо това е важно ? 

Членството във всяка организация идва с предимства. Намалени такси на конгресите, покани за същите, информационен бюлетин, който е специфично направен за нуждите на интересуващият се. В някои случаи говорим за все още непубликувани статии, които показват новите тенденции в медицината, а в други – промяна във възприятията за даден проблем, на базата на натрупан опит. Съсловните организации и специализираните съкращават пътя до нововъведенията и очакваните промени в медицината

  1. От  кой български източник се информирате за новостите във вашата сфера ? 

Ще бъда откровен и ще си призная, че повечето време се информирам директно от платформи като MedScape, както и страниците на организациите, свързани с неврология – EAN, ASA, както и общо медицински, като FDA и EMA.

  1. През 2022 год защитихте дисертационен труд на тема “Остри мозъчно-съдови инциденти при онкологични пациенти-клинични аспекти и корелационни зависимости”? Какво всъщност означава заглавието и потвърдиха ли се  очакваните  резултати ?

 

Зад витиеватото заглавие в действителност се крие следния въпрос: По-тежки ли са инсултите при онкоболни, в сравнение с общата популация? В труда си разгледах документацията на 180 пациента без установено онкологично заболяване и инсулт и 90 пациента с установен рак по време на хоспитализацията или предходните шест месеца. Двете групи бяха сравнени по наличните рискови фактори – хипертония, диабет, дислипидемия, предходни инсулти, също така бяха сравнени тежестта на инсулта в двете групи и смъртността. Резултатите бяха недвусмислени. В групата на онкологичните пациенти честотата на рисковите фактори беше по-ниска, имаше повече пациенти без рискови фактори или само с един рисков фактор (по модел на Фрамингамското проучване), за сметка на това инсултите бяха с по-висока инвалидност, смъртността също беше по-висока, пет пъти по-висока в действителност.

Проучването потвърди резултатите на колеги в чужбина, че онкологичните пациенти имат по-тежки мозъчно-съдови инциденти, с по-висока смъртност, дори при по-ниска честота на рисковите фактори. Статистически мозъчно-съдовите инциденти и онкологичните заболявания са двете най-чести причини за смъртност в света (България води по смъртност от инсулти в Европа), заради което трябва да се приготвим за все повече пациенти в тези две групи. 

  1. С какво заглавие беше последната Ви публикация? Разкажете ни повече за нея.

Последната ми пълнотекстова публикация беше в списание Българска неврология (април, 2023г), на тема: „Рекурентна болезнена офталмоплегична невропатия – история, развитие на диагнозата, съвременни схващания“. Включва литературен обзор на заболяването, познато все още като офталмоплегична мигрена от по-старите класификации на главоболията, както и представяне на първия клиничен случай на подобна пациентка в България, с проследяване на развитието и пристъпите на симптомите ѝ през последните близо 10 години. Непрекъснатото обучение и търсене на точна диагноза често ни водят до подобни „екзотични“ находки. В случая честотата на това състояние е 7 пациента на 10 милиона.

  1. Много хора не осъзнават, че лекарската професия е екипна работа. Разкажете накратко за  екипа, с който работите и творите наука.

Лекарската професия е отборна игра. Особено, когато се говори за болнично лечение. Един пациент бива огледан и изучен от целия екип на клиниката, провеждаме обсъждане в рамките на визитации, а при проблемни случаи – се консултираме с колеги и от други клиники, докато не открием най-точната диагноза за пациента, съответно лечението му. Ребром с нас, лекарите, стоят и медицинските сестри, като тези в екипа ми са с дългогодишен стаж и доста широк клиничен опит. Понякога дори имат и различен поглед от нас лекарите, а в дебата се ражда истината.

По време на смените обсъждаме с консултантите всички клинични случаи, по-заплетените и неясни ги проследяваме в хода на престоя в болницата, а понякога и след изписването, за да установим реалната и прецизна диагноза. Другият вариант за развитие на науката е, както се случи при темата за докторантурата ми – изготвяне на хипотеза, модел на проучване, проверка на хипотезата и наблюдаване на резултатите.

 

  1. От тази година (2023) сте главен асистент. Бихте ли сподели ли кога се чувствате удовлетворен от работата си със студентите? 

Неврологията е специалност, която е инкапсулирана сама в себе си, защото знанията, които студентите научават, са рядко приложими в останалите сфери на медицината. Поради това не са много студентите, които проявяват интерес към предмета и специалността. Най-голямо щастие ми носи, когато някой от студентите не само слушат, ами им е интересно, още повече, когато ми задават предизвикателни въпроси, предизвикващи желание да търся отговора сам за себе си. Наистина, най-интересни са ми дискусиите със студентите.

  1. Какво бихте посъветвали  учениците, които обмислят да учат медицина в България. 

Шаблонът „медицината не е за всеки“. Това си е факт, но няма как да разбереш, преди да пробваш. Изпитите са тежки, но гарантират, че всеки, който ги е взел, има минималния набор от знания, за да продължи напред. Медицинското образование в България е на световно ниво, а дипломата гарантира работа – може и да не е на най-желаното или престижно място, но означава сигурност, която получаваш, докато се грижиш за другите – пациенти, близки, роднини. Така че съветът ми е всеки, който има интерес към медицина, да седне, да учи и да кандидатства. Дори в случай, че не влезе в университет или реши да се откаже, знанията ще позволят реализация в друго направление.

 

  1. Какви други интереси имате и как обичате да прекарвате свободното си време?

Обожавам разходките из природата, слушането на музика, както и свиренето с други хора в група и малки проекти. През годините съм свирил в няколко музикални групи, като винаги музиката за мен е била хоби, начин да разтоваря и да се откъсна от работа, така и ще си остане. Имал съм предложения за професионално развитие в тази посока, но вече имам работа и призвание. В разходките из природата също  успявам да оставя града с неговият темп и смог, да се пречистя от сивотата му и да се почувствам свободен. 

 

Взел интервюто: Милена Стоянова
Фотография: Петко Момчилов

 


Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!



***

Включи се в списъка ни с имейли – получаваш броеве, статии, видеа и всичко, което правим за популяризирането на науката в България.  

Еднократен (Вечен) абонамент​​

Списание “Българска наука” излиза в PDF и ePub и може да се изтегли и чете от компютър, таблет и телефон. Достъпа до него става чрез абонамент, а възможността да се абонирате еднократно позволява да можете да достъпите всички бъдещи броеве без да се налага никога повече да плащате за списанието.