Направи дарение на училище!

Бихте ли се представили на нашите читатели?

Казвам се Неда Анастасова и от миналата година съм главен асистент в лаборатория „Структурен органичен анализ”. През 2017 година защитих докторската си степен по Фармацевтична химия към Катедра „Органичен синтез и горива” към ХТМУ, София.

Коя научна институция представлявате и с какво се занимава тя?

Институтът по органична химия с център по фитохимия е основан през 1960 г. и е един от най-старите химични институти при Българска академия на науките. Научните и приложни изследвания в института са насочени към синтез, структура и реакционна способност на органичните съединения; изолиране, установяване на структурата и практическо приложение на природни съединения; определяне на структурата и функцията на белтъци, ензими и пептиди; изучаване на термичните и каталитични превръщания на въглеводороди. С тези научни области е свързано и участието на института в няколко инфраструктурни проекта, започнали през 2018 г.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Кое Ви запали да се занимавате с науката и кога се случи това?

Като дете ми беше любимо занимание да чета листовките на лекарствата и това с времето прерасна в желание да знам как се правят и как точно въздействат върху човешкия организъм. Така се насочих към химията.

Имате ли одобрен проект в последната сесия на Фонд научни изследвания, как се казва той и какви ползи ще има за науката и живота на обикновения човек?

Да, аз съм ръководител на младежки проект „Разработване на нов клас МАО-B инхибитори с невропротективно действие за лечение на болестта на Паркинсон“. Болестта представлява много широко разпространеното прогресивно невродегенеративно заболяване, характеризиращо се с недостиг на допамин, причиняващо се от дегенерация на допаминергичните неврони в субстанция нигра, структура в мозъка, която контролира двигателната активност. Броят на засегнатите по света е към 10 милиона души, като според последната статистика, само в България броят им е около 15 000. Ранните симптоми на болестта на Паркинсон са предимно свързани с нарушения в движението, а по-напредналите стадии на болестта са свързани с когнитивни и поведенчески проблеми. Инхибирането на ензима моноаминоксидаза-В, не само удължава полуживота на допамин, но и предотвратява по-нататъшните МАО-В-медиирани оксидативни увреждания, свързани с разграждането на допамин. Доказано е, че МАО-В инхибиторите, които оказват и невропротективен ефект, могат да предотвратят дегенерацията на допаминергичните неврони и да облекчават симптомите на болестта на Паркинсон. В момента все още няма лечение, което да е в състояние да спира невродегенеративния процес. Поради това възможността за оказване на промяна в начина на развитието на болестта чрез невропротективна терапия, която да предотвратява необратимата загуба на неврони, е от първостепенно клинично значение. Съединения, които могат да понижават оксидативния стрес са главни кандидати за осъществяването на невропротекция. По-доброто разбиране на патофизиологията и етиологията на заболяването на клетъчно и молекулярно ниво и откриването на молекулни мишени за невропротективно и изменящо хода на болестта лечение е от решаващо значение за напредъка на научните изследвания в областта. Целта на проекта е синтезът и изследването на нови по-мощни и по-безопасни от известните МАО-B инхибитори с невропротективно и антиоксидантно действие.

С какво заглавие беше последната Ви публикация? Разкажете ни повече за нея.

Последната ни публикация е озаглавена „Design, synthesis, antioxidant properties and mechanism of action of new N,N’-disubstituted benzimidazole-2-thione hydrazone derivatives” в Journal of Molecular Structure и се отнася до синтеза на серия хидразонови производни на 1,3-дизаместения бензимидазол-2-тион, наподобяващи молекулата на мелатонин. Изследван е протективният ефект при модели на индуциран оксидативен стрес върху изолирани хепатоцити на плъх, където е изследвано влиянието на съединенията върху показатели като клетъчна жизненост, нива на лактат дехидрогеназа, редуциран глутатион и образуване на малондиалдехид, както и при желязо индуцирана липидна пероксидация в моделни системи с лецитин и дезоксирибоза. Бяха отличени водещите структури, които могат да действат като цитопротектори на клетъчните мембрани, дали основание за написването на текущия младежки проект. В статията също така чрез квантово-химични изчисления е изведен най-вероятният механизъм на антиоксидантно действие, от където стана ясно, че подобно на мелатонин, производните са в състояние да улавят свободни радикали и по този начин да проявяват цитопротективни свойства при инхибиране на липидна пероксидация, а самия бензимидазол-2-тионов скелет е обещаваща структура при разработването на нови инхибитори на оксидативния стрес при чернодробни заболявания.

Има ли бъдеще науката в България и как го виждате Вие?

Да, смятам че има добро бъдеще, въпреки трудностите с финансирането на научните изследвания. В българските университети и научни институти работят добре обучени специалисти, с обширни международни контакти и способни да ентусиазират и привлекат млади хора. Едно добро свидетелство за това е фактът, че научната дейност и внедряването на научни разработки в иновативни продукти от института ни са били оценени с най-различни награди през последните години – награди от издателство Елзевиер, Съюза на химиците в България и Българската търговско-промишлена палата, „Питагор”, „За жените в науката”, „Проф. Марин Дринов” – и са станали основа са разработване на патенти и полезни модели.

Как оценявате работата на екипа си?

Изключително съм доволна от ефективността и ентусиазма на спонтанно сформиралия се екип от млади учени, който доста се разрасна в последно време. Проектът започна през декември и считам, че досега беше свършена доста работа, която тепърва ще бъде отразена в няколко публикации. Участничките в проекта сме четири жени, от които аз се занимавам със синтеза на новите съединения, ас. д-р Надя Христова-Авакумова от Катедра Биофизика към Медицинския университет извършва спектрофотометричните и кинетични изследвания на радикал-улавящите свойства; гл. ас. д-р Деница Алуани от Фармацевтичния факултет на Медицинския университет прави токсикологичен скрининг и определя невропротективните свойства върху невронални клетъчни линии, както и инхибирането на ензима МАО-B. Другото момиче е докторант към нашата лаборатория СОА, инж. Мария Аргирова, на която са поверени теоретичните изчисления. Също така от няколко месеца към работата се присъедини и инж. Антон Костадинов, който в момента е магистър по специалност Фин органичен синтез на ХТМУ и предимно ми помага със синтеза, а съвсем отскоро съм и научен ръководител за изготвяне на бакалавърска теза на Николай Лумов от същата специалност. Аз от своя страна се ръководя от безценните съвети на доц. Деница Панталеева от нашата лаборатория.

Има ли млади хора, които искат да се занимават с наука във Вашата област?

Да, нашият екип е ярък пример за това.

Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да се занимават с наука в България?

За начало бих ги посъветвала да придобият по-добра информираност за естеството на работата – за целта се предлагат студентски стажове, включително и при нас. Оттам насетне, ако почувстват, че заниманието разпалва несравним интерес, че откриват себе си в работата и тя им носи удовлетворение – нека му се отдадат напълно. Пред истинското призвание никакви други фактори не са от значение. Има ли желание – има и начин. Но ако колебанията продължават, по-добре да продължават да търсят своето.

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Основното, което трябва да се промени, е политическото отношение към научните изследвания и да се увеличи значително финансирането. Другите европейски страни инвестират 3-5 % от БВП в научни изследвания, докато в България се отделят по-малко от един процент.

Занимавали ли сте се с нещо извън научната работа? Какви други интереси имате и как обичате да прекарвате свободното си време?

В професионален аспект, винаги съм знаела, че не бих работила нещо различно от изследователска работа, пробвала съм и едва издържах три месеца. През свободното си време обичам да чета книги, а когато е възможно – да съм на поход в планината. През седмицата посещавам класове по йога и класически балет.

Гл. ас. Неда Анастасова в Лаборатория „Структурен органичен анализ“ в Института по Органична Химия с Център по Фитохимия – БАН

Получаване на наградата на ХТМУ на името на академик Иван Юхновски за „Изявен млад учен в областта на органичната химия“ на 7 юни 2019 г.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!