Направи дарение на училище!

Мила Златева е психолог. Докторант по Педагогическа и възрастова психология към Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“. Живее в Разград от 10 г. Преди години психологията провокира интереса ѝ със своята необятност от гледни точки и перспективи без ясни контури.  Научните ѝ интереси са в областта на дискриминацията спрямо деца от малцинствени етнически общности. Професионалният ѝ  опит включва работа с деца със специални образователни потребности и деца с поведенчески, емоционални и социални затруднения; с жертви и извършители на домашно насилие; клиенти с тревожност/ паник атаки/ депресия/ хранителни разстройства/ зависимости и натрапливи мисли негативни емоции- гняв/страх/тъга; работа за подпомагане процеса на личностното им развитие и потенциала на собствената личност/ мотивация за по-добро разбиране на самия себе си и смело впускане в предизвикателствата на живота и др. Автор е на книгата „Живота го пилееш като го пестиш“.

Бихте ли се представили накратко за нашите читатели?

Разбери повече за БГ Наука:

***

Казвам се Мила Златева. По професия съм психолог, което за мен е осъзнат избор. Имам частна практика в гр. Разград. През годините съм практикувала професията в различни обществени и социални структури и се опитвам да опозная различните й лица. Била съм училищен психолог, психолог консултант в Местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни, консултант на жертви и извършители на домашно насилие в Неправителствени организации, хоноруван преподавател в Пловдивски университет и други.

Коя е научната област към която винаги сте изпитвали страст и удоволствие от работата?

Още когато се обучавах за психолог в бакалавърската степен на университета, изпитвах засилен интерес към социалната психология, която разглеждаше феномени и психологически  конструкти, актуални и адекватни на съвремието. Допадаше ми разчупения начин на мислене на социалните психолози, които провеждат експерименти, за да проследят поведението на хората в реалната им среда. След магистърската си степен реших да продължа с докторантура и насочих научния си интерес към специфична област от социалната психология. Опитах се да съчетая проблемите, които откривах на местно и национално ниво с интереса си към социалната тематика и така някак естествено дисертацията ми се оформи около темата за мултикултурната педагогическа осъзнатост и по-конкретно „Нагласи и дискриминационни практики спрямо етнически различни деца“, в контекста на образованието. 

Кое Ви накара да изберете точно тази област и спомняте ли си кога се случи това?

Причините за избора са залегнали във всичко, което е будило интерес през цялата хронология на живота ми, но поводът може би беше, че в практиката ми на училищен психолог в училище с етническо разнообразие, наблюдавах процеси, които се опитвах да си обясня, а когато не успявах, се налагаше да чета и да проучвам, за да си ги изяснявам за себе си, и за да знам как да ги отработвам като училищен психолог. В българското образование все още преобладава етническо еднообразие в педагогическото съсловие, което води неминуемо със себе си процеси, обект на психологията. Нагласите и дискриминационните нагласи често протичат като автоматична реакция, която не се подлага на критичен анализ. Самите учители имат нужда от помощ и подкрепа в този труден процес, защото голяма част от тях биха искали да подобрят начина си на работа, но не знаят как и изпадат в безизходица. Етническото разнообразие ще расте в следващите години и това всъщност е нещото, което изключително много може да обогати човек, стига той да знае как да се адаптира в него адекватно.

Мислите ли, че научната област, с която се занимавате е значима за обикновения човек?

Категорично. Това за мен бе и един от най-важните критерии при избора ми- желанието ми  темата да е приложима и актуална. Всъщност тя е слабо проучена, защото е социално чувствителна, което е жалко, защото за определени деца, които се чувстват дискриминирани в училище и за техните семейства това е тема от ежедневна важност. Оказва се, че това може да е една от причините за ранното отпадане на ученици от етническите малцинства – усещането им, че не са приети и че са обект на дискриминация. Преодоляването на дискриминационните нагласи следва да се осмисли първо от учителите, защото ако те притежават подобна нагласа това би могло да се улавя инстинктивно и от техните ученици, а за учениците от етническото мнозинство е от изключителна важност да развият в себе си толерантност, защото така работят по личностното си развитие и емоционална интелигентност.

Избройте някои от най-значимите за Вас публикации и изследвания, които сте правили в тази научна област.

За мен най- значима е публикацията ми „Педагогическа мултикултурна осъзнатост. Апробиране на скала за изследване на учителските нагласи спрямо етнически различните деца в образованието“ в сп. Педагогика, vol.93, n.2, 2021, защото представя ядрото на дисертационния ми труд. Проучени са факторите на професионалната среда и демографския профил на  педагозите, за да се установят тенденциите при формиране на учителската  мултикултурна осъзнатост и образователните дистанции спрямо ученици и  родителите от различни етнически общности. Изследвана е степента на обвързаност и принадлежност към собствената  етническа група при педагозите. Проучена е общата структура на учителските мултикултурни нагласи; придадената емоционална тежест на мултикултурния въпрос и удовлетворението от преподаването в мултикултурна класна стая, както и поставените дистанции спрямо ученици и родители от турски, ромски и български етнос. Статистическо значимо влияние върху емоционалната принадлежност към собствения  етнос при педагозите, учителската мултикултурна осъзнатост и наложените образователни дистанции оказва етносът на педагога, както и броя деца от етническите малцинства в класа, в който преподава.

Работили ли сте по проекти за научни изследвания в екип с институции и организациии (пример: Фонд научни изследвания; НПОта и д-р.)?

Участвала съм в научни форуми, организирани от Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ с различни публикации. Някои от статиите, публикувани в сборници на университета са на тема „Влияние на медиите при формиране на нагласи спрямо представители от ромска етническа общност“, „ Позитивният пример на успели представители на различни етнически общности“ и др.

Има ли бъдеще психологията в България и какви са нагласите на населението спрямо нея?

Психологията има бъдеще. Мисля, че има и настояще. Нагласите се променят бързо и в последните години все повече хора търсят помощ от специалисти, преди да е станало твърде късно. Дори в малък областен град като Разград, прави впечатление осведомеността и повишената осъзнатост на хората по темата. Понякога дори се наблюдава и другата крайност- клиенти, които са „свръхосведомени“ от интернет и други източници, които идват с диагнози, поставили си сами. Психологията е навсякъде около нас и в малките ежедневни контакти, в моментите, в които сме сами и разсъждаваме защо някой е постъпил с нас несправедливо. Тя просто е навсякъде и ние боравим с нея по един или друг начин. 

А има ли млади хора, които искат да работят в тази област?

Да, разбира се. Всъщност това е една от най-предпочитаните специалности в Пловдивски университет и там се влиза с висок бал. Предполагам, че и в другите висши учебни заведения интересът е голям. Младите хора имат интерес към професията, макар че истината е, че това е една от малкото професии, в които напредването на възрастта е плюс, защото самият психолог трупа житейски опит и мъдрост. 

Всеобщото мнение в България все още е, че си „луд“ за да посещаваш психолог. Как бихте променили това, ако зависи от Вас?

Бих поискала от носителите на това мнение да ми дефинират „лудост“. Мисля, че това би ги затруднило. Няма „лудост“ и „нормалност“. Представете си, че това са две крайни точки на една права линия. Никой не е абсолютно нормален, както и никой не е абсолютно луд. Ние всички сме някъде между двете крайни точки.

Какви интереси имате извън работата? Как прекарвате свободното си време?

Чета класически романи, обикновено по 3-4 наведнъж. Слушам рок музика. Всеки ден ходя по 10 км. Гледам европейско кино. 

За завършек- бихте ли дали един пример на нашите читатели как „да не пилеят живота си като го пестят“?

Като имат смелостта да правят нещата, от които се страхуват! Всеки ден да се доближават с една малка крачка до страховете си!

Автор: Айтен Кязимова  

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!