Направи дарение на училище!

Би ли се представила на нашите читатели?

Казвам се Кристияна Добрикова. През 2015 година завърших бакалавър, специалност “Молекулярна биология“ в СУ “Св.Климент Охридски“. От 2016 година съм студент-магистър в Германия. Специалността, която изучавам, е  „Имунобиология” в Рейнския Фридрих-Вилхелм университет, град Бон.

Коя научна институция представля­ваш и с какво се занимава тя?

Студентка съм в института LIMES (Life and Medical Science Institute), към университета в Бон. Основната насоченост на този научен център е изследване на регулирането на липидния метаболизъм и имунната система при здрави и болестни състояния, както и дешифрирането на сигнализиращите процеси, които се осъществяват.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Разкажи ни повече за магистърската си програма.

Всъщност това е нова магистърска програма от 2016 година. Тя съчетава както имунологията, така и биоинформатичните науки. Програмата се състои от лекции, практически упражнения и стаж. Лекциите са по имунология, биоинформатика, геномика и епигенетика. Но когато говорим за лекции, не си представяйте класическия начин за водене на лекции. Тук лекциите са разделени в 3 части – обясняване на материала от преподавател, дискусии и презентиране на научни статии от студентите, като трябва да се представят и обсъдят експериментите и резултатите от научната статия. Упражненията се водят на блок – едно упражнение трае 1 седмица. Отделно, всеки студент трябва да работи по 2 научни проекта, като всеки проект включва 7 седмици експериментална работа и представяне на резултатите под формата на научноизследователска публикация. Програмата завършва с изготвянето на магистърска теза, по която се работи 6 месеца.

Каква е темата на научния ти проект? Как се финансира научноизследователската ти работа?

В момента работя по магистърската си теза в медицинския институт към университета. Темата на проекта ми е “Ефект на HIV-инфекцията върху метаболитната активност и митохондриалната функция при NK-клетките”. Изследвам NK-клетките (Natural Killer cells, естествени клетки-убийци) при пациенти с ранна фаза на инфекция с HIV-вирус, които все още не са подложени на лечение. Сравняваме експресията на гените, участващи в митохондриалната и метаболитната активност на NK-клетките от здрави контроли с тези на пациенти, носители на HIV-вирус. Доказахме, че при тези пациенти се наблюдава нарушена регулация на метаболитни клетъчни сигнални пътища и митохондриална дисфункция. Проектът се финансира от DZIF (Немски център за инфекциозни изследвания) и от  фондация DFG (Deutsche Forschungsgemeinschaft).

Как оценяваш работата на научния си екип?

Нашата група се състои от двама професори, трима колеги са на постдокторантски позиции, четирима докторанти, двама студенти-магистри и технически персонал. За тях мога да кажа, че са изключителни професионалисти и винаги готови да помогнат. Всеки вторник имаме работна среща, на която обсъждаме всички проекти и резултати до момента. И въпреки че всеки от тях работи по собствен проект, може да даде съвет и нови идеи за изпълнението на експериментите на своите колеги. Създава се една приятна атмосфера за работа, без напрежение и конкуренция.

Какво те накара да продължиш обучението си в Германия?

Избрах да продължа обучението си в Германия заради по-добрата реализация, отлично оборудваните лаборатории и качествено образование.

Пред какви предизвикателства се изправят българските студенти, обучаващи се в чужбина?

Мога да говоря от личен опит. Първото нещо, с което се сблъсках, е културният шок. Немският народ доста се различава от балканския и това е първото нещо, с което трябва да се свикне. Разбира се, езикът също беше препятствие за мен, тъй като уча на английски език, а имах слаби познания по немски. Но най-трудното предизвикателство, пред което бях изправена, беше да докажа, че заслужавам да бъда част от тази програма. Защото излязох от Софийски университет теоретично добре подготвена, но нямах почти никаква практическа подготовка, не и такава, каквато се изисква тук. Когато ме питаха, с какви техники в молекулярната биология мога да работя, казвах – електрофорези, хроматографии и PCR. Което за моите преподаватели и колеги практически означава нищо. Така бях като едно дете, което прохожда за първи път, докато неговите връстници вече тичат. Но с много упоритост и хъс, се научих да работя с миши модели, MACS, Flow Cytometry, клетъчни култури и други различни техники.

По какъв начин се разли­чава науката в България от науката в чужбина?

Системата на образование е много по-различна. Както споменах по-рано, в чужбина се  залага много на самостоятелната подготовка и изяви. Ако в България повече се набляга на теорията, то тук практиката има доста голяма тежест. За да се направи даден експеримент, всеки студент първо трябва самостоятелно да се подготви теоретично. Това е голяма разлика, тъй като в България упражненията се водят от  преподавател и той обяснява както теорията, така и какво точно трябва да се направи по време на експеримента. Тук няма такава практика – всеки студент е задължен сам да си набави информацията, да си направи план за експеримента и съпътстващите го изчисления. По този начин много повече се стимулира мисловната дейност.

Има ли бъдеще науката в България и как го виждаш ти?

Предвид ситуацията в момента, бих казала, че наука на високо световно ниво в България няма как да се прави. Причините са комплексни. На първо място е липсата на достатъчно финансиране на научни проекти и модерно оборудвани лаборатории. Няма как да се очаква развитие на българската наука, когато апаратурата е от преди 50 години.  Може да имаш брилянтни идеи и хипотези, но ако няма как да ги докажеш, всичко се обезсмисля. Особено след 2013 година, когато мощно навлизат Single Cell Technologies, чрез които се дава възможност за изследване на ниво единични клетки и се създава по-детайлна картина за клетъчния подтип и физическото местоположение на клетките в тъканите. Използването на такива технологии е колкото скъпо, толкова и необходимо. Друг проблем е и липсата на достатъчно добре подготвени студенти по отношение на практическата част. Което пък е следствие от липсата на вече изброените фактори. Така че се получава нещо като Параграф 22. Ако не се променят нещата, българската наука няма да прогресира. Казвам го с огромна болка.

Какво би казала на хората, кои­то все още се колебаят дали да се за­нимават с наука в България?

Независимо дали в България, Германия, или някое друго кътче по света, науката е призвание! Ако единственото нещо, което сърцето и душата ти иска, е да се потопиш в тайнството наречено „наука”, всеки ден да скачаш в неизвестното и да се опитваш да подредиш един разбъркан пъзел чрез своите експерименти, то няма място за колебания. Независимо от проблемите и препятствията, пред които ще се изправиш, всичко си заслужава.

С какво се занимаваш извън научната работа? Как обичаш да прекар­ваш свободното си време?

През малкото свободно време, което ми остава, обичам да чета художествена литература и да се срещам в приятели. Именно приятелите ми дават подкрепа и кураж, от която се нуждая, за да продължа да вървя по нелекия път на науката.

Интервюто взе Гинка Николова

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!