Направи дарение на училище!

Интервюто взе Елена Страхилова

Стопан е самобитен млад майстор книговезец. Някога в скрипториумите към манастирските обители сред кипежа на просветителската дейност (преписи, преводи, кореспонденцията на владетелите, авторски произведения) важен момент е било подвързването и украсяването на готовите ръкописи, така че те да се съхранят за идните поколения. И действително, тези от тях, които са надживели пожарите и съзнателното унищожение и до днес са непокътнати из манастирските библиотеки и поразяват със здравината на изработката си. Радваме се да научим, че този занаят не е отмрял и в наши дни все още има интерес към него. Към красивите образци от миналото, съхранени тук и там, един млад творец днес прибавя своите търсения.

Кажете няколко думи за себе си. Познат сте като Стопан, има ли причина да изберете именно този прякор?

Калин Даскалов се казвам. Идеята да съм Стопан дойде в момент, в който обмислях дали да се отдам изцяло на изработването на книги. Реших, че преходът по този начин ще е по-завършен. Много съм привлечен от характера на този образ, обединява в себе си много красиви за мен идеи. Стопанът не е някаква магична сила, произлязла от нищото, а вид митологизиран образ на изтъкнал се член от семейството, на стария. Та както през живота той е обгрижвал близките си, имота и стоката в дома, така и след смъртта му се придава тази функция, дори на моменти обхватът му е още по-широк.

Разбери повече за БГ Наука:

***

За мен това е един огромен израз на почит от страна на едно семейство към негов близък. Стопанът за мен е като цел, самото име ме вдъхновява да полагам усилия да бъда добър стопанин на дома си, живота и професията си. Да бъда ядро на нещо. Наградата е, че ако се справя добре, ще бъда помнен, не като име, а като същата тази идея.

Как стана така, че тръгнахте по този път – да изработвате красиви подвързии, има ли образованието Ви някаква връзка с този занаят или започнахте абсолютно отначало сам? Въобще как се зароди този интерес към направата на „облекла” на книгите?

Първият ми тефтер е от лятото на 2013 г. Историята, която винаги разказвам е, че обичах много да пиша, но всичките ми тефтери се късаха и затова реших да пробвам да си направя нещо. После направих няколко за приятели, а след това се появиха и първите поръчки. В един момент ме озари идеята, че това занимание не ме е напускало вече доста време и че всъщност несъзнателно се развивам в него. Тогава започнах да мисля дали мога да го превърна в професия и какво би било необходимо, за да се случи това.

Обучавах се в специалност „Библиотечно-информационни науки“ в СУ. Със сигурност се възползвах от наличните възможности да науча повече за този тип работа и да разгледам с нови очи запазените стари подвързии в различните хранилища на библиотеки и институции.

Накратко, последните 6 години ги деля грубо на 3 части. В първите две, шиенето на тефтери бе едно съвсем невинно и спорадично хоби. В следващите две правих целенасочени усилия да изработвам неща за продан, но усетих една посредственост на изработките и започнах да обмислям нова посока на развитие. Последните две години вече съм официално майстор книговезец към Регионална Занаятчийска Камара – София и вече съвсем отговорно се стремя да се развивам в изработването на художествена подвързия за книги и тефтери.

Има ли други майстори книговезци у нас, които да предават своя опит на по-младите?

Не съм се запознавал с никого, който се занимава с това като занаят. Други хора са ми разказвали, че има работилници тук и там, в които се преподвързва, но рядко се използват сложни декоративни техники. Работата е повече ориентирана към по-бързо и евтино изработване на нова подвързия.

Специалистите в България в тази област са най-вече в различните реставрационни лаборатории на библиотеки и институти, които освен книговезки техники и познания за различните книжни структури от миналото, разполагат и с богати знания за възстановяване на конкретни материали, консервирането на тяхното състояние и т.н.

Разкажете ни повече за техниките и материалите, които използвате. Доколкото прочетох, добавяте сребърни или златни елементи, поставяте метални листове, които са напълно устойчиви на драскотини, ожулване, вода… как се постига всичко това?

Накратко, стъпките са следните – сгъвам хартията на тефтера или книгата като я оформям в коли. Шия ги на стан, за да се създаде основата на книжното тяло, след което то се оформя, изравняват се страниците, зашиват се капителбандите и се създават кориците, които се скрепят към канапите, изпълняващи ролята на основа на колите.

Капителбанд се нарича плетката, която се намира от горната и долната част на книгата, непосредствено преди гърба.

След това се пристъпва към подвързването с кожа. Тя преди това се подготвя като се изрязва според размера на книгата и се изтънява на ключови места, за да се спомогне за оформянето на различните подгъви и да се осигури правилно отваряне.

Взимам си кожите от една фабрика в Англия, която има традиции в обработването на кожи специално за книговезане. Работата с тях е наистина голямо удоволствие.

След поставянето на кожата, книгата е готова и всеки процес след това обикновено е чисто декоративен. Това обаче също изисква голямо внимание и отнема време.

Най-често декорацията на една книга се изпълнява с печатането с топъл месингов инструмент върху навлажнената кожа – техника, която се нарича сляп печат. С допълнително третиране, традиционно с белтък от яйце, може да се пристъпи и към златно печатане. В случая се нанася подготвеният белтък върху кожата, полага се тънък златен лист и когато затопленият инструмент се нанесе, се случва реакция с белтъка и златото остава запечатано там. Мисля, че именно правенето на златните украси е нещото, което ми доставя най-голямо удоволствие в работата. Обикновено нямам търпение да се стигне до тази стъпка.

Но полетата за художествена изява са наистина много и не са ограничават само с печатането върху кожата. Могат да се изработят кожени мозайки в различни цветове и в комбинация с печат. Може въобще да се пропусне кожата като избор за подвързване и да се пристъпи към други материали като бродирани платове, пергамент или ръчно правена хартия.

Доколкото знам, всичко изработвате ръчно. Колко приблизително време Ви отнема направата на една книга или тефтер?

Всичко се прави на ръка, наистина. Инструментите, които се използват не са се променили много за последните 500, че и повече години. Важни са различните видове преси, ножове за изтъняване на кожа, декоративни и други помощни инструменти, но всичките са ръчни. Единственото нещо, което ползвам на ток е котлончето, на което си загрявам месинговите инструменти.

От миналата година към работата се присъедини и баща ми, който възроди уменията и страстта си към изработването на най-различни изделия от сребро. От последните ни книги, почти всичките са обковани с масивни сребърни ъгълчета и закопчалки, изработени от него. Започнахме да вграждаме и скъпоценни камъни, заради тези нови възможности. Той от своя страна, в момента се утвърждава и като майстор в изработването на авторски перодръжки от екзотична дървесина и разбира се, сребро.

От начало до край, книгите, които правим с общи усилия, отнемат около месец или повече да бъдат изработени. Разбира се, има много технологично време, в което изделията съхнат затиснати в някоя преса, но като цяло си е бавна и внимателна работа.

Какво Ви носи този тип работа? Удовлетворява ли Ви? И промени ли Ви по някакъв начин?

Отношението ми към работата със сигурност се променя в различни ключови моменти. Едно е да направиш нещо за себе си, друго е да направиш нещо с идеята да го продадеш и трето е да имаш вече свидетелството на стената. Изведнъж с него дойде и една отговорност, докато преди това беше основно забавление.

Чувството да работиш нещо такова смятам носи повече от удовлетворение. Носи ми една тиха гордост, но не знам заради кое конкретно нещо. От една страна е нещо съкровено мое, от друга ми носи свобода, от трета пълен контрол.

Промяна има. Ставам все по-сръчен, но не знам дали ставам по-умен. Имам много време да мисля, но малко да чета. На моменти се губи нишката, кое съм аз и кое е работата ми, както и кое е по-важно. Стремежът да пресъздам в света творческите си идеи усамотява и на моменти губя умението да почивам и да се забавлявам пълноценно.

Да си призная, не знам докъде съм стигнал в майсторлъка. Наистина, това да си самоук означава много проби и грешки. Освен това, неизбежно се учиш на грешни навици, които после трябва да отучваш. Има една неизбежна грубост на работата ми, която се опитвам да приема като нейната душа, а не просто недостатък. Ако трябва да се гледа с наистина трезви очи, нещата които изработвам последните месеци все още са „ранните“ ми творби. Шест години са нищо, дори 10 години са нищо. Предполагам, че ще имам истински зрял период след 15-20 години работа. За добро или за лошо, в занаятите май няма спонтанен израз на гений и се налага да се усъвършенстват много неща за много дълго време, за да се постигне нещо наистина достойно като изработка.

Участвате в състезание на Society of Bookbinders – какво представлява то и кога се очакват резултатите от него? Участвали ли сте и в други прояви?

Society of Bookbinders е една от английските гилдии на книговезците и организират международно състезание на всеки две години. Има няколко категории, като аз се включих в Complete Book категорията, която изисква да се изработи освен подвързията, също и съдържанието на книгата. В случая направих хартия от изрезки в работилницата и оформих в коли около 200 страници, които изписах ръчно с най-различни мои мисли и тревоги. Използвах перо и червено мастило, като всеки лист е квадратен и текстът е като плетеница, отново изписана квадратна рамка. Подвързията е с тъмночервена кожа, която е позлатена на ключови места. Баща ми изработи към книгата 3 закопчалки и среден обков с ажурни врати, които като се отворят, зад тях се показва част от позлатата.

Резултатите ще се съобщят в началото на септември. Това ми е първата сериозна проява и с голям интерес следя и други подобни събития, в които да се включа. Усетих, че влагам наистина повече, когато става дума за някакво съревнование. Дори да не спечеля, самата нагласа при изработката ми дава много и развива уменията ми с по-бързо темпо.

Знам, че имахте изложба в бившата Централна баня, сега Музей за история на София. Разкажете ни повече.

Тази година ми беше първата изложба, в която показах последните си две сбирки от тефтери, както и множество инструменти, използвани в процеса на работа. Имах много голяма помощ от Регионална Занаятчийска Камара – София, които осъществиха контакта с Музея за история на София.

Хареса ми как изглеждаха изработките ми в такъв контекст. Имаше майки с деца, които минаваха, без да знаят за какво става дума и когато детето питаше, какво е това – родителите обикновено казваха, че тези книги са на по 100-200 години, че така са се правели в миналото.

Бих искал да направя нещо подобно и в чужбина.

Как си представяте по-нататък нещата, какво предстои?

За мен в момента е голям приоритет с баща ми да правим колкото се може повече неща заедно. Когато има състезание, ние да сме готови да участваме и лека полека да станем разпознаваеми и на международната сцена за такива изделия.

Много ще се радвам някой ден да имам възможност да си отворим обща работилница в София, в която ще могат да се организират обучения, представяния и изложби на наши изработки.

Ще ми се най-вече да имам възможността да работя бавно и да създавам нещата, които наистина искам да видя в света.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!