Темата на интервюто ни с Живко Чобанов е посветена на доказаните от науката успешни техники и принципи за ефективно учене.
Може ли с няколко думи да се представиш за нашите читатели, какво си завършил и как реши да се занимаваш с днешната ни тема на разговор?
Завършил съм магистратура по приложен анализ и взимане на решения в университета Минерва, занимавам се с програмиране и електронна търговия. Обичам да уча теория и да анализирам сложни системи, търся ефективността във всичко. Предпочитам да разбера как нещо работи и защо е така, пред това да мога да се справям с него, без да го разбирам в дълбочина. Затова ученето представлява важна част от ежедневието ми и реших да използвам свободата, която имах при избора на тема за магистърската си теза, за да разбера как да уча ефективно, като резюмирам и преорганизирам най-доброто от онова, което науката е доказала по темата.
Какъв трябва да е университетът на бъдещето и какво трябва да предлага той, за да може в него да се преподава и учи ефективно?
Университетът на бъдещето трябва, от една страна, да разбира добре и да се ръководи от нуждите на студентите, а от друга, за нещата, за които самите студенти не са компетентни да вземат най-доброто решение за себе си – да се ръководи от други авторитети. Такива са най-вече науката и бизнесът. Психологията и близките до нея дисциплини се развиват бурно и е необходимо също толкова големи да бъдат и усилията и ресурсите, които университетите влагат, за да приложат доказаните от науката методики за ефективно учене и преподаване, а също и за личностно развитие на студентите, както и за многото други умения, които ще са им нужни в живота – като работа в екип, умения за общуване и т.н. Бизнесът и студентите трябва да диктуват приоритетите и целите, а науката и предприемачите – начините за тяхното постигане. Да, във всеки университет трябва да има предприемчиви мениджъри, които да го управляват, а не само научни работници.
Такъв е случаят с Минерва, тя е основана от американския милионер и предприемач Бен Нелсън, който още в самото начало поставя на лидерска позиция проф. Стивън Кослин, който е експерт в област близка до тази на ефективното учене и е бил декан в Харвард. Заедно те намират практически работещо приложение на откритията в науката в областта на педагогиката, като им се налага да скъсат с традициите във висшето образование. Образованието и студентите са на първо място. Затова Минерва не предлага редица “екстри”, поради които университетите в САЩ са се превърнали в all-inclusive хотели – кампуси, общежития, паркове, спортни центрове, лаборатории, учебни и административни зали, паркове, охрана, почистване и други. Вместо това Минерва разработва онлайн платформа за обучение с видео конферентни разговори, което позволява таксите за обучение да паднат 2-3 пъти. Минерва няма материална база – само един малък офис на центъра на Сан Франциско. Студентите бакалаври живеят в различен мегаполис по света всеки семестър, за да могат действително да опознаят различните култури и да се научат да се справят в тях. За лабораторни занятия се наемат местни частни лаборатории. Живеят във временно наети от Минерва общежития или хотели в центъра на града. Градовете са – Сан Франциско, Берлин, Буенос Айрес, Сеул, Хайдерабат и Лондон. Преподавателите в това време могат да са пръснати по света и дори да сменят континенти, докато трае семестърът, без това да повлияе на обучението. Освен това на професорите не се плаща за извършване на научна дейност, а само за преподаване. Те са наети на временни трудови договори, при което след обратната връзка, дадена от студентите в края на семестъра, даден преподавател може да не бъде нает за следващия. Текучеството на “скъсани” преподаватели е сходно с това при студентите.
Еднакво ли учат хората или се различават спрямо темперамента и характера си? Колко вида стил на учене има и какви са разликите помежду им?
Моите проучвания показаха, че стиловете на учене и съчетаването им с темперамента са по-скоро мит или удобство. Хората имат предпочитания, зависими от темперамента и характера им. От тези предпочитания идва и комфортът при определен стил на учене, а комфортът прави преживяването интересно и вълнуващо, което подпомага ученето. Но не повече от това. Интерес и комфорт може да се провокира и по други начини, не само със замяна на книгата с аудио запис.
Всъщност, това, което дава много по-голям положителен резултат е не адаптацията на ученето към учащия, а на ученето към учебния материал. Математика се учи най-добре с решаване на задачи, не с четене или с картинки. Обратно – език се учи с четене и с картинки, не само с практическо говорене. Много е важно материалът да бъде разгледан под най-различни (но подходящи за конкретната тема) негови форми – като абстракция, с конкретни примери, практически казус, теоретична обосновка, диаграма, видео лекция, текст в учебник, илюстрации и др. Това разнообразие е нужно на мозъка, за да разбере материята във всички нейни аспекти, връзки със света и предишното познание на учащия, както и за да се сформират множество пътечки в мозъка, по които учащият да се досеща за наученото.
Колко вида мироглед има спрямо това дали хората са склонни към промяна? За да можем да учим ефективно, кой мироглед е по-ценен и какво представляват двата мирогледа?
Както твърди проф. Carol Dweck, още от ранна детска възраст хората подхождат от две различни гледни точки към ученето – фиксирана и растяща. При първата успехът се състои в умението да докажеш, че си умен или талантлив. Твоите качества и умения са вродени, не се променят във времето и трябва много да внимаваш да ги покажеш в добра светлина, като скриеш недостатъците си. Провалът в нещо при фиксираната гледна точка е доказателство за провал на личността, за провал по принцип в поставената задача и той трябва да бъде избягван или прикрит. Не бива да се участва в нещо, в което можеш да се провалиш. Положените усилия също са нещо лошо, тъй като човек има фиксирани, вродени заложби и усилията представляват загуба на време и енергия. Ако полагаш усилия, това доказва, че нямаш вродените знания и умения, защото, ако ги имаше, нямаше да полагаш усилия.
При растящата гледна точка успехът е следствие от положен труд, не е вроден. Затова няма нужда да се доказва кой колко умен и талантлив е, а само да се измери това, за да се видят слабите места, в които да бъдат фокусирани усилията в бъдеще. Провалът е урок, който помага за развитието на уменията и талантите ни, по тази причина и участието е винаги ценно. Срамно е да не полагаш усилия, а не да се проваляш.
Най-интересното е, че всеки от нас, несъзнателно прилага и двата мирогледа в различни ситуации. Важно е да се самонаблюдаваме и така да коригираме деструктивната гледна точка в главата си. Всъщност, фиксираният светоглед не винаги е лош, някои неща наистина са въпрос на вроден талант и способности. Затова е необходимо да сме съзнателни и внимателни с мислите за себе си и ученето.
Как могат да се използват мисловните карти в учебния процес и какво представляват те?
Мисловните карти са ефективен начин за водене на записки и структуриране и синтезиране на информация. Тя е представена като дървовидна/йерархична структура. В центъра се поставя темата и към нея се закачат основните подтеми, подзаглавия или онази информация, която не попада в нито една от подтемите. Всяка подтема аналогично се разбива на части и така до ниво понятие, изречение или абзац. Колкото по-разбита на малки части е картата, толкова по-добре, защото се изтриват повторенията, отсява се същественото, видимо е с един поглед, информацията се запомня визуално и чрез логическата си структура, търси се и се преорганизира по-лесно. Процесът на създаване на мозъчна карта е също толкова ценен, колкото и четенето ѝ впоследствие. За да синтезира и структурира материала добре в картата, учащият го анализира и така го разбира и научава по-добре и дълготрайно. Четенето също не е пасивно, винаги преподреждам и изтривам очевидното, докато чета картата. Всичко това отнема повече време от стандартното четене на материала с подчертаване с молив, затова в картата трябва да попадат само най-важните неща. Така тя всъщност ще ви спести време, защото за препрочитането на важните неща и откриването им ще отделите повече време. Причината е, че структурираната и синтезирана информация се преговаря по-бързо и е далеч по-ясна.
Как се учи нов урок, как трябва да процедираме и какво трябва да знаем?
Започнете с упражненията и въпросите към урока, опитайте се да ги направите с молив или на ум, без да сте го чели. (Не отделяйте много време за това.)
Причината е, че така умът ви ще се подготви за урока.
Първо, всички предишни знания ще бъдат припомнени и поставени в употреба по текущата задача към урока. Когато след това го прочетете, вие ще знаете как точно новите знания допълват старите и каква е връзката между тях. Тази връзка именно е важна за запомнянето им. Колкото повече връзки изградите в главата си между новото познание и най-различно старо познание, по толкова много различни начини ще можете да се подсещате за него.
Второ, положените усилия ви карат да считате учебния материал за важен и необходим, тъй като сами сте преживели необходимостта от него. Умът ни се интересува от важната за нас информация, тя му е по-интересна и съответно той я научава по-лесно и по-дълготрайно.
Трето, така ние знаем коя част от учебния материал е най-приложима и най-важна, съответно, четем я по-внимателно.
Какви са стъпките, които правим след прочитане на урока?
Не подчертавайте или не подчертавайте повече от една фраза на параграф.
Вместо това, след прочитането на всеки параграф в карето на учебника отстрани, си запишете с молив въпрос към този параграф.
Самото измисляне на въпроса кара ума ви да приложи прочетеното.
След това, започнете с най-трудното упражнение, което считате, че можете да направите. Ако не знаете кое, то започнете с възможно най-трудното упражнение. Преминавате към по-лесно упражнение, само ако не успеете да се справите с по-трудното.
Идеята на това е следната: трябва максимално да натоварим мозъка си, защото колкото повече преценки той извършва, толкова по-дълготрайно и задълбочено научаваме материала. Същото е и в спорта, например при щангистите – те винаги вдигат максималната тежест, на която са способни. Един щангист би си губил времето, ако вдига само 20 килограма, по същия начин вие си го губите, когато правите лесни упражнения.
Как да действаме по време на преговор?
За преговор може да използвате въпросите, които сте си написали встрани от всеки параграф.
Винаги когато решите да препрочетете параграфа, първо опитайте да отговорите самостоятелно на въпроса, ако успеете, това ви спестява четенето, а от друга страна затвърждава наученото. Ако не успеете да отговорите правилно, то умът ви се е подготвил да запомни по-добре този параграф.
Разпределяне във времето: отделете същото количество време, но разпределено правилно между дните и между старите и новите уроци.
Фокус върху забравения стар материал, а не върху познатия нов материал.
Когато научите нещо, вие го помните за определен период от време, след което постепенно започвате да го забравяте. За да преговаряте ефективно, трябва да се стремите да уцелите точно този момент на забравяне на голяма част от наученото и да преговаряте тогава.
Ако направите преговор преди да сте забравили материала, вие преговаряте нещо, което така или иначе знаете, умът ви не се напряга, върти на празни обороти. Такъв тип повторение не е майка на знанието.
Ако направите преговор доста време след като сте забравили материала, то времето между момента на забравяне и преговора е пропиляно – изпуснали сте си шанса да забравите материала пет пъти и да го преговорите пет пъти, вместо това за същия период от време вие сте го забравили два пъти и сте го преговорили два пъти.
Ако вземем по малка единица научен материал (не урок). Например, конкретна дума на чужд език, датата на историческо събитие или отговор на въпрос – тогава може да приложим системата на Лейтнер: https://en.wikipedia.org/wiki/Leitner_system.
Приемете, че знаете не онова, което сте прочели, а онова, което сте успели да разкажете без да гледате в урока.
Намерете си някого, на когото да обяснявате материала – например, ваш колега или съученик, който се затруднява.
Как да учим за изпит?
Да кажем, че сте си определили 10 часа за подготовка за изпит.
Приемете, че е добра идея да се излъжете да отделите повече от 10 часа и да търсите начини за това, без да ви става неприятно. Например, ако използвате техниката за ефективно учене на разпределяне във времето и тези 10 часа ги започнете месец по-рано, учейки по един час на ден през дните, които сте си определили от месеца. То тогава, просто считайки за нормално това да пресрочите времето от един час, то вие вече сте си увеличили времето за учене.
Ето някои полезни техники:
- Работете върху най-трудните упражнения, на които сте способни.
- Максимално разбърквайте упражненията – не трябва да знаете кое от коя тема е, преди да го прочетете.
- Намерете си някого, на когото да обяснявате материала или на когото да помагате.
Търсете границите на понятията и техните изключения:
- Кога обектът, който изучавате, престава да бъде себе си?
- При промяна на коя негова характеристика и до каква степен?
- Кога методът, който прилагаме, престава да върши работа – при какви условия?
Ползвайте мемотехники за запомняне на дати, числа, формули, думи и други.
Направете си пробен изпит и ако не можете да се самооцените, потърсете помощ.
Какво трябва да знаят учителите, какви качества трябва да притежават, какво трябва да предложат на учениците, за да бъде ефективно ученето?
Стремете се всеки ученик да се натоварва максимално по време на час, а не пасивно да слуша или гледа – дори и да слуша и гледа вас.
Давайте на учениците да решават реални казуси, дори за всички да е ясно, че те няма да успеят, важното е да се опитат, прилагайки наученото.
Реалните казуси правят връзката с практиката, мотивират учениците, развиват креативност и помагат да се запомни материала от още една перспектива. В реалността често няма верен отговор или има много такива, което помага на учениците да свикнат, че да дадеш грешен отговор не е проблем, проблем е да останеш пасивен.
Примери:
Биология: Как да предпазим Родопите от корояди?
География: В коя държава бихте отишли на почивка и защо? С какъв бизнес бихте се занимавали и в коя държава бихте отворили първи чуждестранен клон?
История: Можеше ли Втората световна война да бъде предотвратена?
Математика: състезание по измисляне на най-трудната задача за останалите; какво да направим за да решим произволна задача, как подхождаме?
Измисляйте възможно най-шантави въображаеми примери, те се запомнят най-добре и провокират най-много размисъл. Стига учениците да са наясно с това, какъв е проблемът примерът да е напълно въображаем?
Биология: Какво би станало от биологична гледна точка, ако съществуваха великани? Как щяха да изглеждат хората, ако можеха да фотосинтезират? Фотосинтезата ще се разбере и запомни по-добре, отколкото ако се говори само за дървета и тревички.
Давайте контрастни примери – покажете какво НЕ е обектът на изучаване; покажете кога методът не би работил.
Пример:
Математика: Когато се учи какво е триъгълник – покажете квадрат, покажете кръг.
Нека учениците влязат в ролята на учени и откриватели и спазвайки научните принципи, да отхвърлят хипотезите си и да изследват явления сами.
Какво представлява методът на обърнатата класна стая?
Всичко е наопаки – урокът се учи удома, а домашните се пишат в час. Първо, всички учащи учат урока предварително от учебника и от видео уроци онлайн (които при желание и учителят може да запише с телефона си). След това в час те прилагат наученото индивидуално или по групи, отговарят на въпроси, решават казуси. Учителят е модератор и организатор, а не лектор и изпитващ.
Как трябва учителят да подготви ученика за изпит? Какво трябва да направи, за да може един ученик да е готов за изпит?
Контролни е добре да се провеждат почти всеки час. Грешките в тях определят кой ученик какво и колко домашно ще има. Например, всички ученици, които са сгрешили първа задача, имат за домашно да решат 5 подобни на нея, а останалите ученици имат друго домашно.
След изпит: или поправка на изпита, или предварителен пробен изпит с рецензия или обективна самооценка.
Преди да види оценката си, ученикът трябва да е написал отговор към вашата рецензия и да е поел ангажимент каква работа ще свърши, за да навакса. В противен случай учените са доказали, че учениците няма да обърнат внимание на рецензията.
Какво да включва рецензията:
Никакви оценки на ученика като цяло, а само върху конкретната му работа по изпита: вместо „Браво, ти си страхотен!“, напишете – работата ти е отлична, защото…
Връзка с образователните и личните цели на ученика.
Ясни инструкции колко и кои упражнения да направи, за да навакса.
Отличната писмена работа също трябва да получи инструкции как да стане още по-добра, за да може и отличниците да се развиват.
По-несхватливите ученици имат нужда от повече обяснения и примери, а на отличниците можете да пишете по-кратко и абстрактно.
Бъдете наставници на ученика да действа, а не машини за изчисляване на оценки.
Благодаря ти за отделеното време, разбиране и търпение! До нови срещи.
Интервюто взе: Кирил Кръстев
