Интервю с проф. д-р. инж. Теодора Попова, Институт по животновъдни науки към Селскостопанска Академия

Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Share on email

 

Бихте ли се представили на нашите читатели?

Казвам се Теодора Попова. По образование съм инженер по технология на храните. Защитила съм докторската си дисертация през 2009 година. Професор съм по качество на животинската продукция, като научната ми дейност е насочена главно към изследване на качеството на месото и месните продукти.

Коя научна институция представлявате и с какво се занимава тя?


РЕКЛАМА:

***

Работя в Институт по животновъдни науки – Костинброд, който е част от Селскостопанска Академия. В него се провеждат фундаментални и приложни изследвания в областта на животновъдството. Няколко са основните направления- хранене на селскостопанските животни, генетика, развъждане, репродукция, физиология, екология, качество на животинската продукция. Провежда се активна изследователска дейност с овце, говеда, пчели, птици, зайци, като животните се отглеждат в експерименталната база на Института.

Кое Ви запали да се занимавате с науката и кога се случи това?

Реших да се занимавам с наука още като студентка в Университета по хранителни технологии, товава Висш иститут по хранителна и вкусова промишленост, в Пловдив. Освен това, в рода ми има доста научни работници- трима доценти, още двама професори. Съзнателно или не, тази среда също ме е провокирала да се занимавам с наука и е оформила интереса ми към нея.

Може ли да разкажете повече за своя проект към ФНИ?

Заглавието на проекта е „Възможности за оползотворяване на мъжките пилета от яйценосно направление чрез изследване на технологични и термични обработки при получаване на иновативни продукти от птиче месо“. Той е сътрудничество между Института по животновъдни науки и Университета по хранителни технологии – интердисциплинарен, обединяващ знанията и опита на специалисти от областта на животновъдната наука, ветеринарната медицина и технологията на месото. С него целим да повишим интереса към мъжките пилета от яйценосно направление, които за момента се унищожават веднага след излюпването, да привлечем вниманието за хуманно отношение към този тип птици и да докажем, че те могат да бъдат източник за производство на висококачествено пилешко месо. В света проучванията на възможностите за оползотворяване на еднодневните яйценосни мъжки пилета започват още през 70-те години на XX век, като основен мотив е подобряване на икономическата ефективност при производството на стокови птици от яйценосно направление. В началото на 90-те, с развитието на бихевиоризма като част от науката Етология и в частност хуманното отношение към животните, въпросът за оползотворяването на мъжките пилета от яйценосно направление е поставен отново пред компетентните органи на Европейския съюз.
В България проучване по проблема започна едва през 2010 година. Изследванията върху качеството на месото от мъжки пилета яйценосно направление са все още доста ограничени. В резултат на проведени от нас експерименти е установено, че месото от яйценосните мъжки пилета угоявани до 12 седмична възраст не отстъпва по качество на това, добито от бавнорастящите птици за месо, като по отношение на диетичните качества дори го превъзхожда. В световен мащаб, все още липсват фундаментални изследвания върху промените, които то претърпява при кулинарна и технологична обработка, а те са с голямо значение, тъй като от правилния им подбор и провеждане зависят запазването на добрите сензорни качества на месото и неговата хранителна и здравословна стойност. Именно върху това ще спрем своето внимание в рамките на проекта.

С какво заглавие беше последната Ви публикация? Разкажете ни повече за нея.

Последната излязла от печат публикация е със заглавие „Growth performance of broilers as affected by Black Soldier Fly (hermetia illucens) meals in the diet and age“, публикувана в бр. 74 на списание „Comptes rendus de l’Académie bulgare des Sciences“. В нея съобщаваме някои от резултатите, които получихме от работата си по проект към Селскостопанска Академия върху проучването на влиянието на два вида шрот от ларви на черна муха върху продуктивни показатели на бройлери. В момента под печат в Revista Brasileira de Ciencia Avicola е наша обзорна публикация, пряко свързана с проекта ни, финансиран от Фонд Научни Изследвания. Чрез нея целим да привлечем вниманието към мъжките пилета от яйценосно направление, да убедим читателите, че този тип птици могат с успех да се използват като като нов и интересен източник на месо, от което да бъдат произвеждани висококачествени и здравословни месни продукти.

С какво проекта ще допринесе във вашата организация и научна област?

С работата по проекта ще се получат значими за науката и практиката резултати, които да предоставят нови знания, свързани с отглеждането на мъжките пилета от яйценосно направление с цел тяхното оползотворяване. Ще бъде получена ценна информация за промените в качеството на месото от този тип птици, добито при различни възрасти, след термично третиране и технологична обработка за избор на оптимален и предпочитан от консуматорите метод за неговата преработка. Ще бъде установено влиянието на тези обработки и измененията в параметрите на месото в резултат на тяхното прилагане за максимално запазване на хранителните качества и здравословната стойност на получените продукти. Новите знания, придобити от изследванията по проекта ще бъдат направени достояние на заинтересованите страни, каквито са птицевъди, производители от месната индустрия и широката общественост. Евентуално бъдещо внедряване в практиката на получените по проекта фундаментални резултати, неизбежно ще доведе до очакван значим екологичен и икономически ефект. В допълнение, финансовите средства по проекта ни дават възможност за закупуване на модерна апаратура за осъществяване на анализите. Това е от огромно значение за бъдещото функциониране на Лабораторията по качество на месото към Института по животновъдни науки- Костинброд със статут на модерна, добре оборудвана и конкурентоспособна лаборатория за провеждане на изследвания в областта на качеството на храни от животински произход.

Как оценявате работата на екипа си?

Проектът е в самото си начало, но екипът е подбран така, че да осъществи научните изследвания по програмата на много високо ниво, за да постигнем целите, които сме си поставили. Включени са признати у нас и в чужбина учени, както и млади научни работници.

Има ли млади хора, които искат да се занимават с наука във Вашата област?

Срещат се, макар и рядко. С радост мога да отбележа, че макар и слабо, отскоро числеността на младите хора постъпили в Института по животновъдни науки, за да се занимават с научна работа, се увеличи.

Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да се занимават с наука в България?

Хората, които искат да се занимават с наука трябва много добре да преценят своята подготовка и да бъдат много упорити и търпеливи.

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Отношението на Държавата към науката, към субсидирането на научните изследвания и към научните работници. Известно е, че за да се провеждат научни изследвания на високо ниво, са необходими много средства, закупуване на модерна и високоефективна апаратура, с което да сме равностойни на колегите от западноевропейските страни, САЩ, Япония. Освен това за никого не е тайна ниското заплащане на труда на научните работници, особено в научно изследователските институти. Мисля, че учените в България не срещат разбиране, слаба е и връзката между наука и бизнес.

Занимавали ли сте се с нещо извън научната работа? Какви други интереси имате и как обичате да прекарвате свободното си време?

Извън научната работа съм рецензент по проекти към програми на ЕС и други страни.