Интервю с Гл. ас. д-р Мила Андонова, ИБЕИ – БАН

Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Share on email

 

  • Бихте ли се представили на нашите читатели?

 

Здравейте, казвам се Мила Андонова и се занимавам с археоботаника. В момента работя като главен асистент в секцията по Палеоботаника и поленов анализ на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания на Българската Академия на Науките Дисциплината, в която съм избрала да се развивам е интердисциплинарна и както е видимо от името й, тя попада в обсега на две по-стари дисциплини: археологията и ботаниката. Археоботаниката е науката за растителните ресурси в миналото, консумирани от човека. Именно човекът е ключовият фактор, който представлява разделителната линия между архео- и палеоботаниката. Последната също изследва флората в миналото, но преди присъствието на човека. Връзката между растителния свят и човешката популация има множество аспекти – както в миналото, така и днес, те се предопределят взаимно. Например в миналото наличието на растителни ресурси – както за консумация, така и като суровини е един от двигателите на еволюцията (родът Homo не е бил единствено месояден). Но и обратното – човешките действия са оставили траен отпечатък върху околната среда, именно чрез консумацията на растителни ресурси (например изсичането на гори с цел осигуряване на дървесен материал за строителство и като горивна суровина, но и отварянето на пасища още в Праисторията). 

Археоботаниката има две основни направления – изучаване на микро-и макро-останки. В полето на микро-останките попада анализа на поленови зърна, на фитолити (“остъклени“ клетки от епидермиса на различни растителни части – стебла, лист, семена) и др. В сферата на макро-останките е анализа на семена (карпология) и на овъглена дървесина (антракология). Моите научни интереси попадат в областта на макро-останките и те се формираха главно по време на магистратурата ми Критския университет (University of Crete) в Гърция, за да бъдат затвърдени по време на докторантурата ми в Нотингамския университет (University of Nottingham). Пo време на следването ми осъществих множество надграждащи експертизата ми специализации, включително в Центъра за гори и лавини в Швейцария (Swiss Federal Institute for Forest, Snow and Landscape Research – WSL), Католическия университет в Льовен, Белгия (Catholic University of Leuven), Кралските ботанически градини в Лондон (Royal Botanic Gardens Kew) и др. 


РЕКЛАМА:

***

Така след около десет години в чужбина реших да се завърна в България. В последната година на дисертацията ми във Великобритания това решение назряваше у мен, но някак не беше лесно неговото взимане. И така, през юни 2018 г. окомплектовах велосипеда си и се отправих на двуседмична соло вело обиколка на остров Скайе (Skye) в Шотландия. Скайе е планински остров, известен с катерачните и алпийски маршрути по скалите си. Също така е известен с това, че компасите не работят поради вида на скалите, от които е съставен острова. Мисля, че това е една добра метафора за търсенето на себе си, което в моя случай ме завърна щастливо в родината. 

 

На остров Скайе (Skye) в Шотландия.

 

  • Коя научна институция представлявате и с какво се занимава тя?

В момента работя в секцията по Палеоботаника и поленов анализ на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания на Българската Академия на Науките. Също така за период от почти две години работя в Центъра по археометрия „Курт Енгелхорн“ в Манхайм, Германия, където правя пост-доктурантура. Трябва да кажа, че в случая се считам за късметлия, защото рядко току-що защитил докторант започва пост-док още преди да държи докторската си диплома в ръце. В този смисъл съм изключително благодарна на събитията.

Двете научни институции, които представлявам (макар и те да са временно две) са от различен характер и с различно поле на дейност. Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания е част от националната структура на БАН и се развива в три основни направления – ботаника, зоология и екология. Това е един изключително активен институт с все повече млади колеги, работещи в него. Моето звено (секция) към момента развива палеоботаниката, палинологията (поленов анализ) и археоботаниката. Другата институция, която представлявам отново попада в сферата на науката, но има комерсиална ориентация по смисъла на предоставяни аналитични услуги в сферата на археологията. Центърът за археометрия в Манхайм предлага радиовъглеродно датиране, изотопен анализ, металографски изследвания и др. Уникалното там е изключително съвременната апаратура, с която разполага, заедно с млад и мотивиран персонал, което създава желана среда за работа.

 

  • Бихте ли представили ваш научен проект накратко?

Към днешна дата работя по няколко проекта. Един от тях е озаглавен „Антракологично изследване на овъглена дървесина от късно антична Сердика: ботаническа идентификация, количествен и качествен анализ и дигитализация“. Той се стреми към идентификация на огромно количество овъглена дървесина (антракологичен материал), която произлиза от археологически разкопки в съвременния урбанизиран център на София, където се намират две от крепостните стени на антична Сердика. Определянето на овъглените фрагменти ще доведе до „подреждане на пъзела“ от видово разнообразие, консумирано от населението на антична Сердика в множество аспекти, включващи архитектурни елементи, гориво, предмети от бита и др. Проектът си е поставил за цел и дигитализацията на голяма част от материала, като по този начин създава една онлайн отворена база данни, която освен като научен ресурс, би послужила и като образователен такъв.

Друг проект, работата по който приключвам в последните месеци е “Текстилният занаят в праисторическите наколни селища от езерото Констанс и Горна Швабия – изисквания към текстилните обекти и тяхното възприемане“ (THEFBO). Този проект е изключително многопластов, включвайки археолози, експериментални археолози, текстилни специалисти, археоботаници, дендролози и изкуствоведи. Неговата цел беше да изследва както технологично, така и ботанически текстилни продукти от неолита до бронзовата епоха на немския бряг на езерото Констанс и заобокикалящите го по-малки езера. Моята задача в проекта беше чрез методите на археоботаниката да определя до вид или род  растителни фрагменти от къснонеолитни кошници, направени с техниката на спираловидно сплитане. Интересен факт е, че почти всички находки, с които работих, произлизаха от подводни разкопки в езерото и, както следва, бяха с удивително съхранение. Първите резултати от THEFBO ще бъдат събрани в два обемни тома и съвсем скоро ще бъдат на пазара.

 

  • С какво финансиране разполага и кой го осигурява?

И двата проекта са с национално финансиране в държавите, в които се реализират. Първият е подкрепен от Фонд „Научни изследвания“ на Министерството на образованието и науката на България, а вторият – от Федералното министерство на образованието и науката на Германия. В първият проект съм в качеството си на ръководител и обвързаността ми с него е 24 месеца, а във вторият съм участник ангажиментът ми трае 18 месеца.

 

  • Кои са партньорите по проекта?

Проектът, който ръководя и който е финансиран от ФНИ, е с много малък колектив – състои от мен и още двама колеги. Това са Снежина Попова, студент Биологически факултет на Софийски университет и д-р Димитър Кацарски, IT специалист в DXC Technology. Проектът THEFBO е със сложна структура, включваща изследователски центрове (Лабораторията по археоботаника в Хеменхофен, Центърът по археометрия в Манхайм и др.), университети (Университета в Еслинген, Университета в Ерланген и др.) и регионални музеи (Археологически музей в Раaщат, Археологически музей във Федерзее и др.).

 

  • Каква ще бъде ползата за обществото от успешното реализиране на проекта?

Двата проекта, които споменах, са насочени към обществото, тъй като както наскоро чух от едно 8-годишно дете, „Археологията помага на хората да помнят“. В някаква степен и двата проекта акцентират върху „невидими“ находки каквито са тези от растителен произход. Те често са изключително малки по размер, чупливи по състояние и не блестят, подобно на металните находки. В този смисъл и двата проекта привличат вниманието на обществото към един по-трудно видим аспект от науките за миналото.

 

Момент след визуализацията на изключително малък растителен фрагмент от вътъка на кошница от подводни разкопки на наколни жилища при ез. Констанс (Южна Германия), датиращи от късния неолит, Хеменхофен (2020).

 

Проектът, финансиран от ФНИ, се състои в своите о2/3 от строго научна работа, но останалата 1/3 е съсредоточена в изработката на микрографии (изображения, заснети с помощта на микроскопска камера) и тяхното публикуване в отворена интернет страница, която ще изпълнява функцията на научен ресурс, но ще може да бъде използвана и като образователен „атлас“.

Проектът THEFBO имаше планирана „публична наука“ или поредица от действия, които „осветиха“ находките, които изследвахме, чрез съставянето на пътуваща музейна експозиция, която беше показана в няколко града в Германия. Паралелно с това по времето на всяка изложба се провеждаха работилници за деца и възрастни с цел посетителите да могат да се докоснат и пробват аспекти от текстилните занаяти.

 

  • Как оценявате работата на екипа си?

И в двата случая екипите са невероятни.

 

  • Трябва ли да се говори за наука и защо?

Да, за наука трябва да се говори, тъй като това е един от начините тя да бъде комуникирана към обществото, в чиято служба би трябвало да бъде самата тя. Говоренето за наука от учени обаче често е труден процес и рядко явление. Това е така, защото в процеса на задълбочаване на експертизата си става все по-трудно да разказваме за обектите на нашите изследвания и техните резултати пред широката публика. Все пак някои учени притежават таланта да открехват умело дверите към своята наука пред неспециалисти. Но когато не става дума за талант е въпрос на практика да се научим да правим т.нар. „публична наука“.

 

  • Има ли млади хора, които искат да се занимават с наука във Вашата област?

Макар моята област да е тясно специализирана, археоботаничната общност е голяма и консолидирана, което се вижда на конгресите от типа на International Workgroup of Palaeoethnobotany. В световен мащаб има много млади хора, които се занимават с археоботаника. Това обаче е най-ярко изразено в държавите,  в които тази дисциплина се преподава в университетите, а за жалост България не е сред тях.

 

  • Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Висшето образование трябва да бъде сближено с изследователските институции, за да се улесни диалога и взаимодействието по между им. Също така бих искала да видя и сериозни параметри за оценяване на научните работници с цел стимулация на тяхната кариера, но и филтриране на системата от кадри, които не покриват изискванията.

 

Анализ на киселинността на проби пръст от о. Гавдос (Либийско море) в Критския университет, кампус Хания (2013).