Интервю с гл. ас. д-р Георги Стоименов от факултета по ветеринарна медицина към Лесотехническия университет

Бихте ли се представили на нашите читатели?

Казвам се Георги Стоименов и съм на 34 години. В момента съм главен асистент в катедра „инфекциозна патология, хигиена, технология и контрол на храните от животински произход“ във факултета по ветеринарна медицина към Лесотехническия университет. Завърших Висшето си образование през 2011 г. в ЛТУ, специалност „Ветеринарна медицина“. В края на 2013 г. постъпих на работа в ЛТУ като асистент. Докторската ми дисертация на тема „Проучвания върху вирусите на инфлуенца А по дивите птици в България“ защитих през 2017 г. И от тогава до момента съм главен асистент, като разбира се изминах дълъг път на обучения и специализации в страната и чужбина основно свързани с методите за диагностика на различни инфекциозни заболявания по животните. Основните направления на научните ми интереси са: Инфекциозна птича патология в частност Нюкясълска болест по птиците и инфлуенца по птиците; Вирусология; Епидемиология в частност молекулярна епидемиология; Инфекциозни болести по животните.

Коя научна институция представлявате и с какво се занимава тя?

Работя в Лесотехнически университет, като основно преподавам по дисциплините Вирусология, Епидемиология и превантивна ветеринарна медицина, и Инфекциозни болести. Разбира се стремя се, научната работа да не оставям на заден план, тъй-като работата със студентите е доста натоварваща и отнемаща време, а ние имаме и чуждоезиково обучение, което допълнително усложнява ситуацията. Не ме разбирайте погрешно обожавам работата си, контакта с амбициозни, интелигентни, целеустремени млади хора, каквито са нашите студенти, ми доставя истинско удоволствие. Та основно нашата работа може да бъде разделена в две направления: преподавателска и научна. Научните интереси специално на звеното, в което аз работя са свързани с инфекциозната патология при животните. Пред факултета по ветеринарна медицина към Лесотехническия университет стои една основна цел, да се подготвят ветеринарни лекари с магистърска степен на обучение, способни да работят в диагностично-лечебната област на ветеринарномедицинската професия, в експертната дейност за контрол и безопасност на храните, в научноизследователския сектор, в административно-организационната и законотворческа функция и в други стопански както държавни, така и частни сектори, изискващи компетентност от ветеринарномедицинско естество. В съответствие с тази цел са заложени няколко задачи, чрез които се обезпечава по-качествено образование, по-добра професионална комуникативност, по-функционално научно развитие и по-пълна реализация на обучаваните студенти след дипломиране с придобити компетенции от първия ден. Доказателство за всичко това е първото място, което факултета заема в последните години в националната рейтингова система.

Кое Ви запали да се занимавате с науката и кога се случи това?

Още от детските години бях будно момче обичащо уроците по биология, по късно като студент по ветеринарна медицина винаги се стремях да задълбавам и да търся интересни неща когато учех за изпитите. Честно да ви кажа, в началото, когато започнах тази авантюра не знаех какво ме очаква и през какво ще премина. Тук е мястото да благодаря на доц. д-р Габриела Върбанова Гужгулова, мой научен ръководител и ръководител на Националната референтна лаборатория „Инфлуенца А и Нюкясълска болест по птиците“ при НДНИВМИ – София, за отделеното време и безкомпромисния професионализъм, благодарение на който запали в мен искрата на интереса към инфекциозната птича патология и по-специално към Инфлуенцата по птиците. След като искрата беше налице огъня дойде осъзнавайки, че мога сам да правя определени неща и ставам все по добър в това. На всякъде по света се говори и работи за концепцията One Health или единно здраве. Заболяванията при хората и животните в голямата си част са общи, около 70 % от инфекциозните заболявания се срещат едновременно при хора и животни. Именно поради тази причина ветеринарните и хуманни власти и научни работници трябва да работят заедно с едничката цел One Health. Което всъщност ме мотивира да работя и да поддържам огъня, тъй като това което правя е значимо за животинската и човешката популация.


РЕКЛАМА:

***

С какво заглавие беше последната Ви публикация? Разкажете ни повече за нея.

Заглавието и е: Pathological Changes in Natural Infection of Pheasants with Highly Pathogenic Avian Influenza A (H5N8) in Bulgaria. Както вече споделих, един от научните ми интереси е свързан с инфлуенцата по птиците, която всъщност е сериозен проблем за България. Птицевъдството е един от традиционните животновъдни отрасли за България. В почти всички области на страната има изградени индустриални птицевъдни обекти. В същото време се наблюдават и множество ферми тип “заден двор”, в които нивото на биосигурност е ниско. Освен това делът на България от пазара на угоен патешки дроб в Европа е над 20%, а е известно, че сред патиците мюлари циркулират голям брой ниско патогенни инфлуенца А вируси, което съпоставимо с начина на отглеждане на тези птици и мерките за биосигурност във фермите в които се отглеждат крие сериозна опасност от интродуцирането на вируси от диви птици и развитието на епизоотия. Та както и да е от 2017 до 2020 в България са обявени множество огнища на високопатогенна инфлуенца по птиците, проучванията свързани с патобиологията при различните видове птици, какъвто е случаят с последната ни статия, биха допринесли за по доброто разбиране на епидемиологията на заболяването. Публикуването на една такава статия изисква квалификация, време, средства и много усилия.

Има ли бъдеще науката в България и как го виждате Вие?

Вижте, бъдеще винаги има, ако спрем да вярваме сме изгубени. Просто трябва да се намери начин да се вкарат повече пари в науката. Колкото и грубо да звучи в този комерсиален свят всяко нещо изисква средства и то не малко. За качествена наука се изискват много пари. Така че как го виждам аз, виждам го като сплав между по възрастни ерудирани специалисти признати в България и по света, млади амбициозни и интелигентни хора черпещи опит от тях и от световно признатите научни центрове плюс увеличение на средствата за наука. На този етап в България се работи с налични средства и от нищо се прави нещо, а учените работят за чест и слава, вместо за пари, това просто не може да продължава така. Трябва тотална промяна в мисленето на българското общество и начина им на възприемане на учените, но по начина по който се представя нашата работа пред обществото, както от медиите, така и от политиците, няма как да очакваме такава.

Как оценявате работата на екипа с който работите в научната институция която представлявате?

Както вече споменах нашата работа е в две направления преподавателска и научна, в следствие на което с времето се оформиха два екипа на работа. Научният екип, в който имам удоволствието да работя, е малък и сплотен колектив, изграден от качествени и отговорни професионалисти. Ръководител на екипа е доц. д-р Габриела Гужгулова, чиято научна дейност е в областта на вирусните инфекции при птиците. Доц. Гужгулова е изключителен професионалист, с богат научен опит и специализации във множество европейски и световни референтни лаборатории за диагностика на инфекциозните заболявания по животните. Разработките на екипа ни имат висока научна стойност и практическо приложение в сектора здравеопазване на животните. Колективът е изграден предимно от млади учени, които имат желанието и амбицията да се развиват в научната сфера, което е силно мотивиращ фактор. Във факултета по ветеринарна медицина и по специално в групата дисциплини Инфекциозни болести, екипа ни за сега е малък и сплотен, ръководен от един безспорен специалист в лицето на доц. д-р Чавдар Филипов.

Има ли млади хора, които искат да се занимават с наука във Вашата област?

Ами аз смятам себе си за млад учен, тъй като се занимавам с наука от 2014 г., когато постъпих на работа в Лесотехническия университет. Мога да кажа как видях аз пътя, който изминах до тук. Сблъсках се с много млади хора в институти и лаборатории в България и по света, специално младите в България навлизат в науката на висока скорост, с голям ентусиазъм и амбиция за развитие до момента, в който осъзнаят къде са попаднали и се сблъскат с всички съпътстващи пътя им трудности. Осъзнават, че в сферата която работят има поле за изява, има много какво да се работи, но липсват средства, консумативи, специфично лабораторно оборудване, ако пък такива се намерят липсват средства за такси за публикации в реномирани списания с impact factor (работата на един учен не е завършена, докато не излезе публикацията му). Всичко това съчетано с ниското заплащане в повечето случаи демотивира. Въпреки това в някой млади хора остава желанието да направят нещо, да научат нещо, да докажат себе си, както в научните среди, така и пред самите себе си. Все още има млади хора желаещи да развиват себе си и българската наука, но зачестяват и случаите на такива, които се научават в България и излизат в чужбина, поради всичко изброено по горе.

Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да се занимават с наука в България?

Няма нищо по-силно в този свят от знанието. Науката е вдъхновяваща, красива и необятна във всяка една област, така че ако това е нещото, с което искате да се занимавате не го мислете, България има нужда от вас млади, будни и амбицирани хора.

Какво бихте ги посъветвали?

Да не се предават. Когато се изкачваш по стълбичката ако нещо е твърде лесно значи има нещо гнило. Въпреки трудностите, които изброих най-добрата инвестиция е в личностното развитие, в науката несъмнено ще се развиете и като личности и като специалисти.

Занимавали ли сте се с нещо извън преподавателската и научната работа? Какви други интереси имате и как обичате да прекарвате свободното си време?

Преди да започна работа в Лесотехническия университет, работех като ветеринарен лекар в клиника за дребни животни, предимно кучета и котки. Сега с развитието на факултета по ветеринарна медицина към Лесотехническия университет и предстоящото изграждане на нова модерна университетска клиника се надявам да продължа да практикувам. Иначе в детските и юношеските си години се занимавах със футбол. Първо в Беласица Петрич, след това в Литекс Ловеч. И до днес футболът си остана страст, не пропускам възможността прибирайки се в най-хубавия край (югозападния) да поиграя за Калабак Самуилово, който се подвизава в най-ниските нива на българския футбол. През цялото останало време обичам да съм с моята голяма Вяра, дъщеричката ми, да правим по цял ден щуротии и да опознаваме света.

Автор: Атанас Милев


Европейска нощ на учените 2022 г.: