- Кратка информация за изследователя: име, степен, звание, месторабота
Казвам се Андриана Спасова и съм главен асистент в секция „Литература на Българското възраждане“ към Институт за литература при Българската академия на науките. През последните три години (2019–2021) съм и постдокторант към Националната програма „Млади учени и постдокторанти“ в областта „Социални и хуманитарни науки“.
- С какво се занимавате на работното си място? (Ежедневието на един учен) – проекти, изследвания, …
Работното ми място е уютно и „се мести“, не е застопорено в обичайната офис среда с фиксирано време и всекидневна отчетност. Това, разбира се, крие и своите рискове, в които при една недобра организация и пропускливи граници работното време се слива с личната сфера. Така например едно от местата, на които чета и пиша освен библиотеката, някое приятно кафе или пейка в парка, е масата вкъщи. Бюрото за работа „се разширява“ и постепенно иззема семейната трапеза, листата и лаптопът се губят и сливат с вкусната вечеря; виното или кафето са опасни повече за здравето на техниката.
Интересно е как голяма част от обкръжението ми и изобщо повечето хора от последната година поради адаптирането към новата епидемиологична обстановка приеха модела на home office, преоткривайки не малкото му предимства. Заниманията ми с проучване на българската литература и история именно в БАН позволява отдавна да приложа този модел, който особено за научно-изследователска работа е изключително ефективен и удобен. В този смисъл може да мислим Академията като напълно съвременна и дори изпреварваща времето си атмосфера за професионално развитие, т.е. да мислим за нея извън нашумелите обществено-политическите клишета, така пасващи на съвсем реалистичната и реализуема антиутопия за масова неграмотност и ценностно преобръщане.
Точно изброените предимства наклониха избора ми преди седем години да направя своята докторантура именно в Института за литература. С времето се затвърди представата ми, че това е мястото, където има идеални възможности за един филолог поетапно да задълбочава и разгръща своите научни интереси.
Настоящите ми литературноисторически и извороведски занимания са свързани главно с постдокторантурата ми. Темата на проекта, който разработвам, е „Рецепция и дигитализация на непроученото ръкописно наследство на Найден Геров“. Осъществената програма с фокус върху т. нар. млади учени се осъществява с финансовата подкрепа на Министерството на образованието и науката. Замисълът на тази програма е подобно на утвърдените навън програми на постдок, които са замислени като следващо ниво на израстване и професионална реализация. Още по време на доктората ми в първа читалня на Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, известна като БИА (Български исторически архив), попаднах на една неизвестна българска история в ръкопис на един от най-изявените възрожденски просветители и общественици Найден Геров (1823–1900). Тя се намира в трудно проследимия му архив (Ф. 22, надхвърлящ 15 000 документа), който включва стотици листа от учебници, тетрадки, тефтери, писма, рапорти, публицистични материали и художествени творби. Сега програмата ми дава възможността да осъществя едно свое дългогодишно намерение – да разработвам темата за рецепцията на непроученото ръкописното наследство. Една от дългосрочните ми цели е да оповестя за един неизвестен учебник по българска история (Ф. 22, оп. 1, а.е. 603, л. 1–95) от 50-те години на XIX век, като го изследвам и предоставя на българската общественост чрез дигитализация и чрез първото му фототипно издание с разчитане и научен коментар.
- Какви са научните ви постижения (приноси) и каква е тяхната полза за обществото и икономиката?
Пред подобна „задача“, какъвто е този въпрос, е изправен всеки докторант, изготвяйки своя автореферат към дисертационния труд; а също и често задължително условие при кандидатстването към даден проект е формулиран по сходен начин. Съответно научната скромност и автономност се сблъскват с възможността човек да съумее сам да се оцени и сам да заяви в какво е „добър“ и какво „печели“ обществото от неговите интереси. Няма да скрия, че се затруднявам да отговоря не само защото личните ми занимания обхващат една малка сфера – история и литература на българския XIX век, но и защото са недостатъчно много публичните ми изяви (лекции, презентации, семинари) и текстове (научно-популярни статии, речникови материали, интервюта), както и защото не съм известен учен, а все още в графата „млад учен“.
Една предишна програма за подпомагане на младите учени в БАН (2016–2017) още като докторант ми даде допълнителен стимул и увереност да задълбоча и разгърна наблюденията си за рецепцията на Античността в първите новобългарски учебници и да насоча тези изследвания към приложната сфера. Като например, преподавах на ученици от Класическата гимназия, изнесох две презентация на чуждестранни студенти в Славистичния семинар в Кьолн, публикувах статии на български и английски език, с помощта на Erasmus+ посетих Гърция, където издирвах материали в библиотека на Солунския университет „Аристотел“ и осъществих контакти с колеги от други хуманитарни области (балканисти, историци).
В настоящата програма за млади учени и постдокторанти през 2020 г., година, в която не малко конференции и семинари бяха отменени или отложени, съумях да осъществя три неща, които са по-ясно обърнати към реалните ползи за обществото. Проведох 2 семинара – 1) дискусионен семинар с лекция на тема „Ролята на Найден Геров за развитието на новобългарското светско образование“ пред дванадесетокласници от 9 Френска езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин“ и 2) образователен семинар с презентация на тема „Фигурата Найден Геров през Българското възраждане“ пред ученици от 100 ОУ „Найден Геров“ от 6 клас. Също така изнесох една лекция в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в курса „Увод в литературната теория“ по магистърска програма „Литературознание“ на тема „Найден Геров и въвеждането на силаботоническото стихосложение“. Освен публикациите, насочени повече към по-тясна и профилирана аудитория, написах две научно-популярни статии („Найден Геров и първият проект за демократично образование“ и „Найден Геров Хаджидобревич“) за сайта „Българска история“ и научно-приложното издание на Института за литература „Южните и източните славяни. Разнообразие и взаимодействие на писмените култури на XI-XX век. Виртуален музей“ с ръководител проф. А. Милтенова (https://sesdiva.eu/).
Извън постдоктората участвам в седем научни проекта, което не е никак малък брой и освен, че понякога натовареността ми е почти на предела на възможностите ми, говори за големият брой одобрени и функциониращи научно-изследователски проекти на Института. За годините, в които работя тук, има непрекъснато нови, приключващи проекти и такива, които предварително се подготвят, главно към Фонд „Научни изследвания“, но и по други национални и международни програми като „Културноисторическо наследство, национална памет и обществено развитие“, ERA.Net RUS Plus и др. За мен това е много ценен опит, защото голяма част от тези програми всъщност не са само в моята тясна сфера на научни занимания, но и в други сфери – старобългарска литература, нова и съвременна българска литература, теория на литературата и др. Нашият институт има добрата практика различните направления да „придърпват“ и обменят кадрите си, а също и понякога се формират работни екипи между различните институти и университети понякога се формират работни екипи. От години членувам в две подобни национални дружества, чиято основна цел е организиране на конференции и издаване на сборници – Академичен кръг по сравнително литературознание; Българско общество за проучване на XVIII век.
По един от тези проекти „Българската литература след Освобождението (1878) – личности и процеси, документи и артефакти (дигитален речник)“ се създаде един доста полезен и насочен и към масовия потребител сайт „Речник на българската литература след Освобождението“ (http://dictionarylit-bg.eu), в който присъстват стотици имена на автори, както класически и христоматийни, така и съвременни дебютанти в поезията и прозата. Едно от нещата, които си взех от този проект, е екипната работа и урока, който получих, как да си организирам времето. Написах статии за любими свои автори като Биньо Иванов, Крум Ацев, Аксиния Михайлова, Боряна Кацарска, Мария Калинова, Васил Видински, Яница Радева, Ясен Василев, както и за едни от значимите български критици Иван Шишманов, Петър Динеков и др. Същевременно по друг един институтски проект се изгради огромен корпус от дигитални копия на цели книги и отделни статии, някои от които трудно биха се намерили по библиотеките, а в момента са напълно свободно достъпни за четене в интернет. Това е Дигитална библиотека „Българска литературна критика“ (https://bglitcritics.org/).
Понеже сме хуманитарен институт, а не технически или природо-математически, високото ниво на общия ни сайт (http://www.ilit.bas.bg/) и на почти всичките ни проекти се дължи на едно-единствено лице, Михаил Новак, който успява търпеливо да канализира разнопосочните и понякога хаотични наши желания в един структуриран вид с една не по-малко важна модерна и интерактивна визия. Предимство, с което за съжаление малко институти на БАН, но и на редица научни и образователни институции могат да се похвалят. А именно това е начинът, по който научната ни продукция да има общ език с масовия потребител без това да засегне нейните качества и без да бъде пречка наистина интересни и смислени неща да бъдат популяризирани. Най-малкото подобни инициативи напоследък все повече гледат да имат така търсения приложен характер. Макар че не винаги се намират достатъчно средства, непрекъснато се намират личности, които независимо от това продължават да развиват първоначалните идеи на даден проект.
Какво имам предвид конкретно – в изброените сайтове един ученик може да намери бързо и лесно така нужната му информация на момента, за да напише домашното си, да се справи с контролното, да мине даден тест; един студент да се запознае с даден автор през конкретни издания, стоейки си пред лаптопа или сърфирайки през телефона си, дори хора с увреждания могат да чуят запис на творба от самия ѝ автор. И макар че в интернет има много информация, голяма част от нея е непроверена, грешна, неточна и непълна. Спирам се малко повече на тази тема, защото съм сигурна, че в подобна известна и достъпна платформа, каквато е „Българска наука“, може да достигне до малко повече читатели актуалното състояние на дейностите на Института за литература.
Това е начинът, с който да се откъснем от едно обществено предубеждение за нефункционалността на научните изследвания, и по-важното, в което има взаимно удовлетворение, чрез медийното популяризиране подобни научно-приложими сайтове да бъдат от полза на по-голяма част от нас. Така, когато напише обичания от много писател Георги Господинов и новия му роман „Времеубежище“, да не „преписва“ масовия ученик от съмнителни сайтове като „pomagalo.bg“, а поне като преписва, да знае откъде е най-адекватно. Веднага се сещам за сайта „Удоволствието от текста“ (http://textpleasure.com/), идея на проф. А. Панов, в който сайт са качени цели учебни помагала, задачи и тестове за проверка – инициатива, която напълно отговаря на потребностите и на учителите, и на учениците.
Не на последно място се надявам да намери приложение монографията ми „Антични реминисценции във възрожденската книжнина“ (2020). Книгата поставя следните въпроси пред читателя. Какви са културните маршрути на пренос на идеи, мотиви и образи от Античността в културния контекст на Българското възраждане? Как и в каква степен възрожденската парадигма видоизменя и преобразува античната? Дали наличието на антични модели и сюжети не е по-скоро епизодично или те имат своето обществено и културно значение за собствената ни национална митология? Ясно е, че паметта никога не е случаен и невинен архив, тя е плод на съзнателно усилие и отстоявани избори, на критически преоценки и мисъл за бъдещето.
- Какво ви мотивира да изберете професията на изследовател?
Като част от научния екип на Институт за литература при БАН се чувствам напълно подкрепена да изявя своите проекти. Важна предпоставка за личната ми мотивация е откритата среда сред колегите. Подобна среда винаги способства за обмен на идеи не само в традиционната мрежа от национални и международни научни конференции, но и в неформалната сфера от срещи и разговори, понякога довеждащи до нова инициатива. Последната подобна е на едно празнично събиране по повод годишнина на наш колега, на което в разговора се оформи идеята за тема за ежегодишния Колегиум по възрожденска литература – „Любовта през Българското възраждане“ с подтеми любовта към отечеството, любовници, любовни писма, съвети за женените – изключително интересни и забавни материали „изкачат“ с подобна тема. Разбира се, занимавайки се с творчеството на Найден Геров, веднага се замислих за любовно-еротичните аспекти на първата българска поема „Стоян и Рада“ (1845) и съвместяването или не с национално-идеологическите такива.
Благодарна съм за шанса, който ми се даде, да продължа да работя в Института и да се включвам в организираните от него интердисциплинарни и международни форуми. На тях се проблематизира мястото на съвременната хуманитаристика и често въпросите, които се поставят, са актуални и отварят нагорещени теми навън – на само за филолога специалист, но и за масовия читател и изобщо за всеки човек.
Ако трябва с една дума да кажа защо реших да работя в Института за литература, то е любовта към Словото, вдъхването на смисъл и заряд чрез думите. Според мен всеки един от нас се нуждае от непрекъснато възраждане на неговата духовност и това е моят начин. Институтът ни е едно наистина желано място за реализация на един млад човек – за изследването на българската литература, на балканските и европейските културни процеси и влияния.
Има два пътя да се гледа на ситуацията с науката и БАН: модусът на самосъжалението, че няма достатъчно пари, и модусът на желанието да работиш и изследваш. Аз приех втория път и виждам пред себе си много възможности и перспективи. Ако поемеш инициативата, се отварят специални врати, които дават възможност за пътуване в международни форуми по света, участието в проекти и най-вече изграждане на бавните стъпки, свързани със знанието. Тези стъпки не носят бързи резултати, но вярвам, че те са, които променят трайно живота ни. Моят опит показва, че добрите идеи, ускорени от истинска мотивация, усилие и търпение, винаги намират свои механизми за осъществяване си.
- В момента работя върху ……., което ще …….
Темата, която в последно време разработвам, е свързана с проучването на ръкописното наследство на Найден Геров по програма на МОН. Фигурата на Н. Геров като учител, директор, политик, дипломат, меценат изиграва от особено значение за обучението на много българи и издаването на редица оригинални и преводни книги. Една от практическите задачи, които съм си поставила, е реализацията на интернет сайт с новите средства на цифровизация и експониране на илюстрован материал за образователни и научни цели. Вече е изработен такъв сайт с дигитално хранилище „Културно-историческо наследство на Найден Геров“ (ngerov.ilit.bas.bg) и се обогатява концептуалното му съдържание. Във връзка с дигитализирането на някои ръкописи поетапно въвеждам и техните метаданни за улеснение на потребителя. Главно работя в Български исторически архив на Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ – поръчвам по описите документи, чета, водя си записки, попадам на непознати фрагменти и маргинални автори, някои напълно неизвестни като авторката на писма Мария Иванова Скътнева (Ф. 22, оп. 1, а.е. 608, л. 17–22б), но и на кратки стихчета като следното:
Прочетох я песните младий певец.
И чюх я нерадосний, тъжен ти глас.
Узнах тя по слогът, по бистро перо.
Яви ся пред мене твое мрачно чело.
Знаем колко малко са писателките и активните образовани жени през българския XIX век; спори се за първата българска поетеса; все повече се засилва изследователският интерес (Н. Александрова, Кр. Даскалова и др.) към тази тема именно защото твърде малко се знае и твърде малко има информация за „женский пол“. Ето защо подобна находка лично за мен е радостна, но и отварящи не малко въпроси, някои от които съществени за самата личност, но и на този етап оставащи без задоволителен отговор. Много от жените през Възраждането стават известни през фамилията на съпруга си, а онези, които се подписват с моминското си име, с инициали или остават съвсем анонимно, трудно бихме могли да възстановим биографията им. Това е една от причините да ми е толкова интересно да се занимавам с нашите възрожденци и на места причудливи и дори провокативни текстове.
Досегашните ми проучвания са свързани предимно с образованието, учебната дейност, просвещенските практики през Българското възраждане. С оглед на възловата роля на Найден Геров като основател и пръв директор на Хуманитарната гимназия „Св. Св. Китил и Методий“ в Пловдив бих искала малко повече да популяризирам и актуализирам темата за неиздадените учебници на Найден Геров, по които се е преподавало не само в гимназията, но и в страната. Бих искала да измисля по-широка платформа (изложба с постери, конференция и дискусия с някои преподаватели и специалисти по творчеството на Найден Геров) в предстоящите културни събития в страната. По този начин ще съумея да запозная по-голяма част от публиката с още един поглед към неизвестните ръкописи на видния пловдивски просветител. По време на проведените ни семинари пред учениците започвам презентацията си не с факти и дълго обстоятелствено изложение, а им давам обемистите томове „Речник на блъгарский язик с тълкувание речити на блъгарский и на руски“ (1895–1908), като ги моля да си изберат дума и да прочетат нейното значение и често придружените към нея етимологични, фразеологични и тълкувателни значения. Затрудняването дори с четенето, неразбирането на отделни изрази и любопитни откъси от фолклорни песни и поговорки най-лесно ги потапя във възрожденската атмосфера и култура с нейните политически полемики и идеологии. Ето как Н. Геров въвежда лексема „грък“ в своя речник – „Грък като влък“; „Дето стъпу грък, трева не никне“; „Грък циганина надлъква“ или пък обяснението на „буга“ през народната песен „Страшиле, страшна войводо, / Страшиле, свиня денела, / Страшиле, буга биволска“.
- Какви проблеми срещат учените във вашата област (за професионалното си развитие и в работата си)?
Не е така обнадеждена ситуацията в хуманитарните институции в България откъм финансова подкрепа за реализиране на различни инициативи. Проблемите, пред които се срещам, са общовалидни и с тях се сблъскват и други колеги в моята област. Макар че е постоянно дискутирана в общественото полезрение тема, резултатите в повечето случаи са видими само за една част от учените в БАН. Така например постдокторантската програма, която отвори различни възможности пред мен за развитие, има подобен на всеки един конкурс оценъчен и пропускателен критерий. Не смятам, че моята тема за ръкописите на Н. Геров е по-малко или повече значима от някои литературоведски теми, засягащи европейската хуманитаристика или от някой езиковедски въпрос относно диалектните особености в някой край на страната. От друга страна, ако всички учени биват стимулирани независимо от заслугите си, това ще бъде символично и отново няма да бъде възможно да бъдат реализирани заложените цели. Много често голяма част от одобрените проекти задават толкова много неща за реализиране, че това излиза извън рамките на бюджета и необходимото време. Освен проблеми от материален аспект, за мен друг не по-малко важен въпрос е това, че няма достатъчно образователни и научни форуми и младежки организации, в които да има обмен на опит и споделяне на идеи не само в рамките на една институция. Едно разрешение на това е самоинициативността, намирането и включването в различни конференции и научни срещи, в които могат да се създадат по-здрави контакти.
- Какво според Вас трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?
Необходимо е нов тип политическа стратегия за отношението към хората, които се занимават в сферата на науката и образованието. Подобна стратегия би означавало изначална промяна на нагласата на обществото към учители, преподаватели, учени. Но ми се струва твърде идеалистична подобна картина за българската ситуация и противно на стереотипното разбиране за наивния учен, откъснат от собственото си ежедневие и от въпросите на деня. Не смятам, че подобна промяна в степента, която е нужна, е осъществима в близкото бъдеще. Не ми се иска да звуча скептично, но определено имам много съпротиви към това да си представя, че е възможно да се възстанови онова възрожденско отношение към фигурата на интелектуалеца. Все пак политиците заемат хибридни и хамелеонски позиции, а по-трудно незабележимите научни продукции остават извън конкретните актуални и модерни политики на деня. Важно е да има медийното отразяване чрез телевизия, радио, публицистични и новинарски сайтове за науката в България; да се говори повече за книги, автори, културни събития, истории, научни изследвания и инициативи.
- Знаете ли, че: (малко известен и интересен факт за специалността)
Има един витаещ конфликт между точните и хуманитарните науки особено когато става дума за номенклатурни списъци, събиране на точки, цитати, публикации в индексирани издания, патенти. Конкурентният критерий при несъпоставими специалности и сфери не е най-добрата мотивация за много от моите колеги, а напротив, поражда дискусии и дори напрежение. И макар напоследък все повече да набират скорост нанонауките, информационни, комуникационни науки и технологии, екология и биоразнобразие, може да си припомним, че основателите на днешната Българска академия на науките всъщност е от възрожденски филолози и общественици като Марин Дринов, Васил Друмев и Васил Стоянов. Тези личности са обръщали внимание както на проблемите на новобългарския език, история, литература, фолклор и етнография, така и по актуалните тогава политически и социални въпроси.
- В свободното си време обичам да: (хоби, спорт)
Пиша стихотворения, като вече имам издадена една стихосбирка „Сферата на света“ (2016). Напоследък пиша кратки прозаични текстове, като в кръга на шегата отдавна съм замислила да напиша автобиографичен роман със съблазнителното заглавие „Как (не) се пише диплома“ и смятам, че би събрало много повече мои читатели от вече издадената ми дисертация „Антични реминисценции във възрожденската книжнина“ (2020). Две неща ме зареждат – плуването и ходенето на планина и ми се иска повече да отделям внимание на тях, защото няма смисъл да се спори с древните (Mens sana in corpore sano).
