Интервю с гл. ас. д-р Александра Миланова, Институт за балканистика с Център по тракология при БАН

Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Share on email

 

Бихте ли се представили на нашите читатели?

Казвам се Александра Миланова, доктор по история, главен асистент и научен координатор в Института за балканистика с Център по тракология при Българската академия на науките.

 


РЕКЛАМА:

***

Коя научна институция представлявате и с какво се занимава тя?

Институтът за балканистика при Българската академия на науките (БАН) е учреден през 1964 г. под егидата на ЮНЕСКО. Той е създаден като изследователски и образователен център за езиците, историята, културата и съвременното развитие на Балканите.

Центърът по тракология „Проф. Александър Фол“ е приемник на основания през 1972 г. Институт по тракология при БАН. Той съществува самостоятелно до реформите през 2010 г., когато се обединява с Института за балканистика в Институт за балканистика с Център по тракология „Проф. Александър Фол“. Това сливане на двете звена се оказва изключително успешно, тъй като обединената мултидисциплинарна изследователска институция притежава и предоставя експертиза за историята и културата на Югоизточна Европа в период от близо шест хилядолетия.

 

Кое Ви запали да се занимавате с науката и кога се случи това?

Не мога да посоча конкретен момент, в който „съм се запалила“. Определящи за моето решение бяха вродената ми любознателност, стремежът към непрекъснато развитие и интелектуално обогатяване и желанието да бъда полезна на обществото и родината си.

 

Може ли да разкажете повече за научната инфраструктура, която е финансирана от МОН?

Проект „Европейски влияния в модерната градска музикална култура на Балканите. Библиографско изследване“, беше единственият в областта на хуманитарните науки, определен за финансиране въз основа на проведения през 2019 г. конкурс на Фонд „Научни изследвания“ за фундаментални научни изследвания на млади учени и постдокторанти. 

В резултат от изпълнението на този интердисциплинарен проект беше осъществено библиографско изследване на европейските влияния в модерната градска музикална култура на Балканите. Посредством събиране, систематизиране, класифициране и анотиране на документи е създаден библиографски корпус, който обхваща различни по вид и съдържание материали по темата. Той е публикуван със свободен достъп на специално създаден уебсайт (https://euromusicbalk.com/). В библиографския корпус са включени общо 615 заглавия: индивидуални и колективни монографии, енциклопедии, биографии, мемоари, сборници с доклади от научни форуми, глави от книги, студии, статии, доклади от конференции и семинари, виртуална изложба. Издирените и описани материали са на 13 езика (английски, български, гръцки, испански, италиански, немски, португалски, румънски, руски, словенски, сръбски, турски, френски). 

На интернет страницата на проекта е създадена специална дигитална библиотека, която включва 150 заглавия по темата за европейските влияния в модерната градска музикална култура на Балканите, предоставени за ползване със свободен достъп във формат pdf. Материалите могат да бъдат преглеждани в реално време или сваляни за бъдещо ползване.

Окончателният вариант на библиографския корпус заедно с част от издирените документи и материали по проекта са предоставени за включване в Националната интердисциплинарна изследователска електронна инфраструктура за ресурси и технологии за българския език и Културно наследство (КЛаДА-БГ), като част от тях ще бъдат представени за първи път на широката публика.

В допълнение към тези дейности екипът на проекта реализира седем участия в научни форуми в България и Сърбия, както и девет публикации по темата на проекта (на английски, български и сръбски език) в рецензирани списания, сборници и колективни монографии.

 

Защо е важна тя за науката и обществото?

Оригиналното библиографско изследване на европейските влияния в модерната градска музикална култура на Балканите запълни една голяма празнина в българската и европейската научна книжнина. Подобно специализирано изследване липсва от години и появата му има сериозен принос в академичната литература.

Библиографското изследване ще послужи като основа за бъдещи научни изследвания както в историческата наука (в областта на социалната и културна история, история на музиката, за изследване на процесите на модернизация в балканските общества и т.н.), така и в музикознанието. Всичко това ще допринесе за увеличаване на количеството на видимата научна продукция, за подпомагане на научните изследвания, за стимулиране и разширяване на международното академично сътрудничество.

 

Колко учени работят или използват „научната инфраструктура“?

В ръководения от мен екип участваха четирима учени – един докторант и трима постдокторанти, представители на Института за балканистика с Център по тракология при БАН, Националното музикално училище „Любомир Пипков” и Института по музикознание при Сръбската академия на науките и изкуствата.

Надяваме се все повече колеги, които работят в различни научни области, да използват резултатите, постигнати от успешното изпълнение на проекта. Въпреки че изпълнението на дейностите приключи преди броени дни, нашият екип ще продължи своята работа. Планувано е също подготвянето и издаването на монография за европейските влияния в модерната градска музикална култура на Балканите въз основа на събраните материали.

 

 

Как оценявате работата на екипа си?

Изключително съм благодарна на членовете на научния колектив, без чиято усърдна работа успешното изпълнение на проекта би било, ако не невъзможно, то със сигурност доста трудно. 

Дейностите по проекта стартираха в началото на 2020 г., което съвпадна с пандемията от коронавирус. Именно с нея бяха свързани основните трудности пред нашия екип. За съжаление, предизвикателствата, породени от COVID-19, бяха налице през целия период на изпълнение на проекта и продължават досега. Въпреки това успяхме не само да осъществим предварително заложените цели, но и сме преизпълнили повечето предварително заложени дейности.

 

Има ли млади хора, които искат да се занимават с наука във Вашата област?

Моите наблюдения са, че все повече млади хора искат да се занимават с наука. Тази тенденция е изключително обнадеждаваща и се надявам да се запази. В нашия институт тя до голяма степен е следствие от целенасочените усилия на директора, проф. д-р Румяна Прешленова, да привлича мотивирани млади хора, които имат желание да се занимават с научна дейност.

 

Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да се занимават с наука в България?

Направете го! Колкото по-рано, толкова по-добре и за вас, и за науката.

 

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Отношението към учените, заплащането на техния труд, условията за работа.

 

Занимавали ли сте се с нещо извън научната работа? Какви други интереси имате и как обичате да прекарвате свободното си време?

Аз определено се различавам от образа на учения, който повечето хора вероятно си представят. Моят професионален опит започна най-напред в частния сектор, където в продължение на години се занимавах с управление на международни проекти и организиране на събития в България и чужбина. Преходът към научна дейност беше предизвикателство (особено като се има предвид огромната разлика в заплащането на труда), но не съжалявам за решението, което взех преди три години. Вярвам, че натрупаният опит и познания в други области ми помагат и в научната работа.

Интересите ми са многостранни. (Уча се да) Свиря на пиано при изключителната Мария Каракушева, спортувам и често пътувам.