Направи дарение на училище!

1. Бихте ли се представили на нашите читатели?

Казвам се Илина Начева и съм социален психолог. Почти от самото начало на пътя ми в психологията се насочих към темите, които касаят социални отношения, комуникация, конфликти и помагане. Може би по някакъв начин това са областите, в които виждам най-много смисъл. Интересувам се едновременно от теорията и от практическото приложение на познанието. Харесвам и двете, с годините се отказах да избирам между тях и да се профилирам тясно. Установих, че съм най-ефективна, ако работя и в двете области. 

      2. Коя научна институция представлявате и с какво се занимава тя?

Главен асистент съм в ИИНЧ-БАН, Департамент „Психология“. Нашето звено обединява изследователи от областта на демографията и психологията и – макар и малко по обем – бих казала, че има привилегията да проучва едни от най-интересните и чувствителни теми от гледна точка на обществото. 

Разбери повече за БГ Наука:

***

Част съм от секция „Социална, трудова и консултативна психология“, в която се разработват проекти, свързани със социални политики и процеси, миграция, междуетнически нагласи, гражданска включеност. Други аспекти на научноизследователската дейност са и проблемите в сферата на агресивността, лидерството, междугруповите отношения, а също и на психичното благополучие, стреса и удовлетвореността. Разработват се програми и инструменти, свързани с диагностика и повишаване на ефективността на индивидуално и организационно ниво. 

3. Кое Ви запали да се занимавате с науката и кога се случи това?

Това беше решение, което взех още докато следвах магистратура „Социална и юридическа психология“ в СУ. Беше ми интересно да сравнявам автори и теории, установих, че има някакво очарование да прекарвам време в библиотеки, читални и архиви. После открих емоцията от работа на терен. Разбрах, че това дава възможност да достигна до различни хора и групи, да се озова на нови места. Например работата през последните години ме срещна с емигранти и имигранти, с доброволци, с лица, излежаващи ефективни присъди, с пробационни служители, с различни експерти. Доста хора, с които иначе вероятно не бих имала контакт. Човек се развива много от такъв тип житейски и социален опит. Ясно си давам сметка, че това ме прави и по-полезна чисто професионално, като психолог. 

4. Може ли да разкажете повече за своя проект към ФНИ?

Проект „Социалнопсихологични ефекти на кризата, породена от COVID-19: възприет стрес и динамика на преживяванията” се осъществява в рамките на „Конкурс за финансиране на фундаментални научни изследвания по обществени предизвикателства, свързани с пандемията от COVID-19 – 2020 г.” на Фонд „Научни изследвания”, МОН. Базова организация по проекта е ИИНЧ-БАН, а продължителността на предвидените дейности е две години. Проектът има за цел проучване на социалнопсихологичните ефекти от кризата и свързаните с нея мерки, като се фокусира върху групи с високи нива на възприет стрес и върху експерти, работещи в областта на здравеопазването и психосоциалната подкрепа. Насочили сме усилията си върху представители на три уязвими от психосоциална гледна точка групи.  Това са лица с хронични физически заболявания от спектъра на онкологичните, ендокринните, автоимунните, заболявания и др.; лица, изгубили работата си по време на кризата, породена от COVID-19; родители с деца в ранна възраст или в начален курс на обучение, които по време на кризата, работят при променен режим на работа.

5. С какво заглавие беше последната Ви публикация? Разкажете ни повече за нея.

Последната ми приета за печат публикация е със заглавие „Pandemic Diaries from Bulgaria: Dynamics of Emotions and Changes in Everyday Life During the Early Stages of the Covid-19 Crisis“. Посветена е на преживяванията на субективно ниво в ранните етапи на кризата, породена от пандемията – разглежда доминиращите емоции, както и промените в ежедневието от този период. Самото изследване е базирано на така наречените „смесени методи“, към които имам пристрастие. 

6. С какво проекта ще допринесе във вашата организация и научна област?

В рамките на проект „Социалнопсихологични ефекти на кризата, породена от COVID-19: възприет стрес и динамика на преживяванията” разработваме електронно приложение за интервюиране с календари, което е ново като инструмент и ще може да послужи за бъдещи изследвания на ИИНЧ-БАН.

По отношение на очакваните научни приноси изследването е насочено към натрупване на ново научно познание за ролята на определени личностови характеристики и общностни механизми за справяне с кризисни ситуации. В разработеният от екипа изследователски модел е заложена от една страна социалната подкрепа – с нейните структурни и функционални измерения – като фактор, обуславящ оценката и управлението на стреса в ситуация на криза. От друга страна моделът предполага проверка и на ефекти, свързани с конкретни характеристики на ниво индивид. Това са чертите тревожност и устойчивост, като и оптимизмът, разбиран като генерализирана нагласа.

7. Как оценявате работата на екипа си?

Екипът обединява мрежа от девет изследователи, като прилага интердисциплинарен подход към темата. Участници в него са психолози от ИИНЧ-БАН, работещи в сферата на социалната, организационната и консултативната психология, както и учени с изследователски опит в областта на антропология на бедствията от ИЕФЕМ-БАН.

С удоволствие трябва да отбележа, че в работата са активно включени докторант и млад учен то базовата организация. Техният принос е много ценен за екипа.

8. Има ли млади хора, които искат да се занимават с наука във Вашата област?

Психологията е много интересна –  не е изненадващо, че тя е сред най-желаните специалности в университетите. След това обаче огромната част от младите хора се насочват към работа в бизнес организации, в училища, в центрове за психично здраве или към частна практика като консултанти, терапевти и др. Към наука се ориентира малка част от младите психолози. А конкретно към социална психология не забелязвам засилен интерес, което ми е трудно да си обясня.

9. Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да се занимават с наука в България?

Това трябва да е личен избор, свързано е с индивидуалните ценности, нагласи и очаквания. Ако имат колебания, тези хора си струва да анализират внимателно плюсовете и минусите на това да се занимават с наука и да преценят кое е по-важно лично за тях – в конкретните им житейски ситуации, с конкретните им планове, амбиции и емоции. В тази сфера, ако не разполагаш със силна вътрешна мотивация, бързо се изчерпваш.

Другото, което бих им казала, е да се оглеждат за екип –  за хора, с които ще работят с желание, от които ще учат и с които биха постигнали добри резултати.

10. Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Тя да бъде разглеждана като опозиция на практиката, като нещо, което не е свързано с ежедневието на хората. Не харесвам стереотипа за интровертния учен-теоретик, който стои в кабинета си, затрупан от книги и живее само света на „сложните неща“, обут в два различни чорапа. Поне социалните психолози ми се струва, че е добре да си позволят по-различен образ и поведение.

11. Занимавали ли сте се с нещо извън научната работа? Какви други интереси имате и как обичате да прекарвате свободното си време?

Водя групи за развитие на социални умения, работя в проекти за консултиране на организации, преподавам на студенти. Разработвам също съдържание за електронни обучителни модули по теми, свързани с психология. Всички тези дейности ми харесват и ме зареждат по различен начин. 

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!