- Кратка информация за изследователя: име, степен, звание, месторабота
Гергана Христозова, докторант, младши научен сътрудник в Обединен институт за ядрени изследвания (ОИЯИ) в Дубна, Русия и асистент към Физико-технологичен факултет на Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ (ФТФ-ПУ).
- С какво се занимавате на работното си място? (Ежедневието на един учен) – проекти, изследвания, …
А кое от всички работни места? Има дни, в които работата е полева и събирам проби (растения, почви) на конкретни разстояния от населените места в България. В тези дни се пързалям по стръмни склонове с шума, вадя кърлежи от краката си, губя пореден чифт слънчеви очила и внимавам да не изчезна в изкопани от животни дупки.
Ако денят е посветен на подготовка на проби за анализ, то съм в химична лаборатория и спазвам конкретна методология според избрания аналитичен метод.
В ОИЯИ съм командирована по проекти за международно сътрудничество с ФТФ-ПУ. Работя в сектор „Неутронно-активационен анализ и приложни изследвания“ към Лаборатория по неутронна физика „И. М. Франк“ (ЛНФ). При подходящо подбрани параметри за облъчване с неутрони и за измерване на HPGe детектори е възможно едновременно определяне на концентрацията на до 50 химични елемента в пробите. Колегите с достъп до радиоаналитичната лаборатория РЕГАТА към експерименталния реактор ИБР-2 извършват тази част от работата, а аз работя на компютър в сектора в ЛНФ и обработвам набраните гама спектри със специализиран софтуер.
Ангажиментите включват и неочаквано много писане. Писане на заявки за грантове, писане на отчети за получени грантове, оформяне и подаване на всякаква документация, подготвяне на научни статии с международен колектив, редакции и отговори на рецензенти по научните статии. За съжаление, крайните срокове често са безумни и „вкъщи“ отдавна е работно място. Някъде там се вмества и писане на дисертация.
В Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ водя лабораторни и семинарни упражнения в учебни лаборатории, което също налага писане за случаите на онлайн преподаване – благодарение на пандемията, а и не само. Съставям материали за студентите, проверявам задания и курсови работи, и съответно пиша отзиви към оценките и въпросите им.
- Какви са научните ви постижения (приноси) и каква е тяхната полза за обществото и икономиката?
Не работя по иновационни или фундаментални задачи, но изследванията, които правя, са свързани с мониторинга на околната среда и по своя характер остават актуални. Качеството на въздуха има отношение към здравето на населението и добива на земеделска продукция. Надявам се, че на обществено ниво интересът и загрижеността ще нарастват и ще се изискват съответните политически мерки и реален контрол, за да се подобрява средата на живот.
- Какво ви мотивира да изберете професията на изследовател?
Ако трябва да съм съвсем честна – просто така се получи. Последователно приемах предлагани възможности от преподаватели, без да преследвам конкретна цел, но може би с визията да правя нещо в чужбина, без да се откъсвам от България. Може да се каже и че от дете съм възпитана в дух на любознателност и критичност, което виждам и в повечето колеги. Със сигурност ми допада, че изследователската работа включва проследяване на новости в специализирана литература, справки с официални данни, „разбъркване на колби“ в лаборатории, международни командировки, конференции и общуване с колеги от различни държави. Заниманията със студенти в университета също намирам за приятни.
- В момента работя върху ……., което ще …….
Международният проект, в който участвам сега, е свързан с неутронно-активационен анализ на проби от индикаторни видове мъх, събрани на територията на България. Ще проучим атмосферните отлагания на метали и металоиди, ще ги сравним с текущи данни от съседни държави-участници, както и с данни от предходни кампании на проекта в България. Ще установим регионите, в които има високи нива на атмосферни отлагания на метали, причинени от местни и външни за територията на страната източници. Работата е обвързана с участието на страната в Международната кооперативна програма по ефектите от атмосферни замърсявания върху естествената растителност и култури – ICP Vegetation (the International Cooperative Programme on Effects of Air Pollution on Natural Vegetation and Crops) към Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации. Данните са ценни за изследвания на динамиката на замърсяването на въздуха на далечни разстояния: те предоставят допълнителна информация, използвана за проверка на моделираното движение на атмосферните замърсители над Европа и тяхното отлагане. Моделирането се извършва от Европейската програма за мониторинг и оценяване EMEP (the European Monitoring and Evaluation Programme). Данните се публикуват в тематични доклади на сайта на ICP Vegetation, достъпни до широката общественост, както и в научни журнали.
- Какви проблеми срещат учените във вашата област (за професионалното си развитие и в работата си)?
Според мен „голямото писане“ и административна обремененост, и мудност, добавят лъжица катран в кацата с мед. Краткият ми опит в два университета в България показа, че набавянето на експериментално оборудване и материали е излишно затормозено. При подаване на заявки за апаратура, стъклария или реактиви с конкретни характеристики, заложени в проекти с финансиране, след обществени поръчки пристига нещо друго, обикновено с незадоволителни параметри и с много голямо закъснение – когато вече трябва да се подава отчет за свършена работа и готови резултати.
Спрямо опита ми в ОИЯИ, в България усещам и нежелание за откритост, приемственост и колаборации. Областта, в която се занимавам, изисква сформиране на мултидисциплинарен екип, т. е. групи от взаимодействащи специалисти от различни направления и институции, което към момента се оказва по-лесно извън родината.
- Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?
Вероятно самото отношение към науката. Тя се прави с публични средства, които се получават след кандидатстване и оценка от комисия в рамките на конкурс. Публиката, осигуряваща чрез данъците си тези средства, не може да следи случващото се – въобще не е ясно как и защо се прави наука, съответно тук се проявяват: лошата комуникация на науката, лошата подготовка и третиране на учителите за среден курс (те самите не разполагат с подходящ учебен план и база, не демонстрират приложението на математическия апарат и виждаме резултатите от PISA), остарялата образователна програма и материална база във ВУЗ-овете, и т.н.
На политическо ниво и за контрол на качеството в комисиите се наблюдават проблеми, характерни за всяка една институция в България: личните взаимоотношения взимат превес пред неемоционалното и професионално оценяване. Липсват прозрачност, равна информираност и безпристрастност. При липса на целенасочени действия за преодоляване на тези недостатъци (а изглежда дълго време е била възможна само имитация), България е обречена да остане в режим на догонване. Дали това е резултат от манталитета ни или произтича от създадения вакуум при прехода в социално-политически аспект, предстои да разберем.
- Знаете ли че: (малко известен и интересен факт за специалността)
Съвсем не е безизвестно, но нека повторим:
Медицинските растения нерядко притежават способността да извличат и натрупват (акумулират) тежки метали и металоиди в различни свои морфологични части и органи. Често се случва те да виреят при неподходящи почвени условия – в близост до източници на замърсяване или върху почви с естествено високо съдържание на потенциално токсични елементи. От тази гледна точка е важно да се изследва съдържанието и усвояемостта на тези химични елементи, както от медицинските растения (в качеството им на суров материал), така и от направените с тях подправки, билкови чайове, тинктури, хранителни добавки и други препарати. Нагласата, че „натуралните продукти са напълно безвредни“, е неправилна.
И още:
Пушенето на тютюневи изделия е прекрасен начин да вкарваме в белите си дробове източници на алфа лъчение (полоний-210, олово-210). Те се намират в тютюневите листа, защото растението акумулира метали от почвата.
И още:
Добивът и горенето на въглища за битови и индустриални нужди (производство на ток) е свързано с атмосферни емисии с високи концентрации на потенциално токсични метали, включително техни радиоактивни изотопи.
- В свободното си време обичам да: (хоби, спорт)
В текущия период свободното ми време е сведено до минимум. Предпочитам да го прекарвам в разходки, а в случаи на локдаун или лоши климатични условия се радвам на VR Beat Saber. Случва се да ходя по концерти и изложби, но за всичко останало, което обичам да правя, избирам да се ограничавам. Най-често в края на работния ден ме чака още работа, защото тя рядко се вписва в официалните 8 ч., а също и една дисертация за дописване.
