Направи дарение на училище!

Кратка информация за изследователя: име, степен, звание, месторабота

Марияна Цибранска-Костова, дфн, професор в Секцията за история на българския език, Институт за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ на Българската академия на науките.

С какво се занимавате на работното си място? (Ежедневието на един учен) – проекти, изследвания …

Моите основни занимания са свързани с изданието и изследването на стари текстове, основно на кирилица, от ръкописи с широк хронологичен обхват: най-ранният ръкопис, с който съм работила, е глаголическият Синайски евхологий от XI в., а най-късният – един разложки номоканон от средата на XIX в. Проучвам основно старобългарската лексика в юридически по тип паметници, но се интересувам от етнолингвистика, културология и история в по-широк смисъл. Историкът на езика трябва да има познания в широк спектър допълнителни сфери на знанието, които се овладяват в практиката. Да извличаш информация от старите текстове, е като да си археолог на терен: събираш факти, датираш, локализираш писмени свидетелства, правиш изводи за историко-културното значение на даден ръкопис или текст. Езикът е културният посредник между миналото и бъдещето и основа на нашата културна идентичност.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Какви са научните ви постижения (приноси) и каква е тяхната полза за обществото и икономиката?

Постижението не бива да е въпрос единствено на самооценка, а и на преценката на научната общност. Затова ще кажа, че според модерните научни платформи за научно споделяне имам две открояващи се монографии от общо десетте, написани досега, които се ползват с висок рейтинг, ерго, би следвало да окачествя като най-големите си постижения. Това е големият ми докторат Покайната книжнина на Българското средновековие IX – XVIII в. (езиково-текстологични и културологични аспекти). София: “Валентин Траянов”, 2011. ISBN: 978-954-9928-52-5, 556 стр., и Сборникът “Различни потреби” на Яков Крайков между Венеция и Балканите през XVI век. София: „Валентин Траянов“, 2013. ISBN: 978-954-9928-65-5, 189 стр. Първата разкрива важни страни от духовната култура на българина през вековете и влиянието на християнството върху формирането на понятията за вина, грях, покаяние, опрощение и др., както и пряката връзка между църковното право и традиционната народна култура, следи от която откриваме днес във фолклора. Духовната култура на една нация е не по-малко важна от материалните свидетелства за нейния исторически живот и формиране. С втората книга, осъществена благодарение на щедри спонсорства под формата на специализации в Италия и Холандия, се докоснах до един енигматичен сборник на първия български печатар Яков Крайков, рядък артефакт, известен само с три екземпляра в света. Днес неговото дело е много по-оценено, отколкото преди години, а Съюзът на издателите го провъзгласи за свой патрон. Не подозирах, че ще бъда цитирана в романа „Печатарят“ на Силвия Томова или че ще чуя извадки от своята книга в предаването на БНТ „Последният печели“. Участвала съм в големи речникови проекти на нашата секция, какъвто бе реализираният през 2012 г. “Речник на книжовния език на народна основа (по материал на Тихoнравовския дамаскин от XVII в.)“.

Какво ви мотивира да изберете професията на изследовател?

Търсенето, общуването с миналото, любовта ми към историята, част от която е езиковата история, съзнанието, че всяка следваща статия е различна и че възобновявам по различен начин едно пътуване в света на миналото на книжовната култура. Нашата професия е динамична, тя е провокация към интелекта и знанието. Днес споделям своите търсения с колеги от поне три континента, участвам в няколко европейски проекта с различни страни, имам усещането, че съм част от една световна общност на знанието. Това е неоценима привилегия. Оказа се, че моята професия бе и моето духовно убежище от коронавируса.

В момента работя върху… , което ще…

В началото на 2021 г. излезе от печат моята книга Прохирон/Закон градски. Юридическото наследство на православното славянство, София: Валентин Траянов, 2021, 345 стр., ISBN 978-954-9928-84-6. В нея подложих на изследване и за пръв път преведох на новобългарски език средновековния славянски текст на един византийски сборник със закони от IX в., наречен Прохирон, или Наръчник по право, на старобългарски Закон градски. В момента работя върху три проекта: с Румъния за всекидневния живот през Средновековието по лексикалните данни на старите ръкописи и в едни българо-словашки проект „Духовни ценности и традиционна култура“, който разработва перспективното направление на аксиологията. През 2021 г. онлайн бе организирана международна конференция върху кризите в социокултурната памет на славянските народи през Средновековието и Новото време. Накрая, проектът на УНСС „Преводи на правни текстове и изграждане на модерния български правен език“, в който съм включена като старобългарист, не само ме свърза със специалисти юристи, но ме убеди за пореден път колко важно е да се актуализира непрекъснато делото на големите имена в развитието на академичния български език след Възраждането. Чета старите издания на Българското книжовно дружество, за щастие някои дигитализирани, и изпитвам огромно уважение към пионерите в българската правна наука, като Стефан Бобчев, Петър Оджаков и др. Те са съвместявали любовта към старобългарското наследство и модерността на своята епоха.

Какви проблеми срещат учените във вашата област (за професионалното си развитие и в работата си)?

Аз не познавам „нормални“ години на работа в науката, ако под това се разбира добро заплащане, оценка на труда, социален престиж. Постъпих на работа в БАН през 1992 г., след демократичните промени. Последва време на кризи и неясни послания за реформи. Днес научната парадигма е променена и с оптимистични перспективи в рамките на Европейския съюз, но бих искала да има по-голяма стабилност в отношенията между учените от БАН и изпълнителната власт, която и партия да я упражнява. Минаха много години от началото на демокрацията и би следвало да сме се научили да се уважаваме и взаимно да се ценим.

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Трябва да се спре с изразите – ще дадем, няма да дадем за наука при всеки нов бюджет. В наука и в хора на науката се инвестира, така е във всички високо развити цивилизовани страни по света. Впрочем, всеки учен трябва да прави същото и никога да не спира да инвестира сили и енергия в знание и все по-висок професионализъм.

Знаете ли че: (малко известен и интересен факт за специалността).

Книгата на Яков Крайков „Различни потреби“, издадена в „града на книгите“ Венеция през 1572 г., е на челно място в една американска класация за най-миниатюрните печатни книги от „Гутенберговата революция“ със своите размери 10,5/7,5 см. Както казва П. Славейков, невинаги хубавото е в многото.

В свободното си време обичам да: (хоби, спорт)

Свободното време споделям със семейството си. Заедно се наслаждаваме на природата, колоезденето и туризма (живеем в Княжево и Витоша ни е като втори дом); занимавам се с каланетика, почитател съм на историческите и криминалните романи и хубавото европейско кино. Обичам много кучетата.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!