Интервю с доцент Владислав Миланов от СУ „Свети Климент Охридски“


Безплатна доставка за Канчета с Научни картинки:

***

 

Бихте ли се представили на нашите читатели?

Казвам се Владислав Миланов и съм доцент по езикова култура и по история на новобългарския книжовен език в Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Роден съм през 1977 година в град Кърджали. Завършил съм българска филология през 1999 година във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ и право в СУ „Свети Климент Охридски“ през 2016 година. От 2018 година ръководя Центъра за анализ на политическата и журналистическата реч, който се занимава с наблюдение и анализ на публичната реч в България. Главен редактор съм на списание „Съвременна лингвистика“.

 


Разбери повече за БГ Наука:

***

Как бихте описали работата си в университета?

Не мога да го определя като работа в класическия смисъл на думата, защото да обучаваш млади хора и да им помагаш да намерят своя професионален път е повече от мисия. То е едновременно наука, в която с годините си изградил свой концептуален модел въз основа на натрупания опит, които трябва да предадеш; в същото време е дарба да можеш да поднесеш разбираемо знанията и те да станат част от професионализма на бъдещите филолози; да им покажеш историята на езика, да ги научиш да мислят върху правописа и върху пунктуацията, а не автоматизирано да възпроизвеждат правила. Нещо, което средното училище често допуска като грешка при преподаването на родния ни език и на родната ни литература. Затова Университетът стои толкова високо. Той създава бъдещето, а ние сме част от пътя на младите хора и трябва да ги научим да мислят и да могат във всеки един момент да отстояват филологическите си знания и умения.

 

Какви качества трябва да притежава един уважаван преподавател особено като преподава на вече възрастни?

На първо място трябва да е изградил своя път в науката – с лекота да представя разнообразието от концепции за езика, но да може да очертае и собствения си научен профил. На второ място да може да отстоява научните си звания и степени с непрекъснато научно израстване, изразено чрез публикации, монографии, книги, учебници и помагала за студентите. Да бъде новатор в областта си. От 15 години аз организирам научна експедиция „По следите на българските възрожденци“ и „Богатството на българските диалекти“. След задълбочени наблюдения всяка година отличаваме български журналисти за коректно отношение към нормите на българския книжовен език. Всеки петък със студентите посещаваме пленарните заседания и анализираме политическия дискурс, след което представяме публично своите обобщения. Да има смелостта и достойнството да очертава път на младите хора, за да даде своя принос в развитието на науката и преподаването. И едно мое дълбоко убеждение – да не се занимава с политика. Преподавателят гради своя авторитет въз основа на знанията и на умението си да общува със студентите. Аз много се гордея, че мои студенти, които вече работят като учители по български език, използват модели, които сме практикували в университета. Така например всеки първокурсник разработва авторска езикова бележка, която представя и защитава пред колегите си в края на семестъра. Знам от няколко мои студенти, че това работи добре и в часовете им в средното училище.

 

Кое ви зарежда докато работите със студенти?

Това, че преподавам български език, е голямо предимство в работата със студентите. Винаги съм казвал, че няма значение дали обучавам журналисти, историци, юристи, преводачи или студенти от природо-математическите факултети. Силата на езика ни обединява. Младите хора знаят, че каквото и да работят трябва да го обяснят през силата на ума и през силата на думите. Тази обич на студентите към българския език винаги ме зарежда.
През последните години се сблъсквам с по-голям процент студенти, които не са мотивирани да учат специалността, по която са приети. Тогава още по-амбициозно подхождам към тях и намирам път чрез редица аудиторни и извънаудиторни занимания да ги убедя да останат в тази специалност.
И за да отговоря съвсем точно на въпроса Ви – ще използвам няколко клиширани фрази, но те са верни: Мотивират ме жаждата за знания на младите хора; желанието им да се развият като професионалисти и да намерят своето призвание като писатели, учители, журналисти, специалисти в администрацията и в научните институции; непрекъснатият задълбочен диалог, чрез който с лекота анализираме сложните светове на езика.

 

Занимавали ли сте се с нещо извън научната работа?

Не.

 

Какви според вас за причините масово студентите да остават неграмотни?

Причините са много сложни. Обществото ни лесно предаде високата езикова култура. Процесите, свързани с езиковата неграмотност, започват от семейството, минават през училището и през обществото и социалното обкръжение; средата, в която расте един млад човек, е определяща. Тази неграмотност, разбира се, е тревожна. За мене обаче притеснително е неумението на младите хора да общуват помежду си; да изразяват богата мисъл с образна и въздействаща реч. Не всички млади хора ще станат филолози, но на всички ще им се наложи да представят себе си пред работодател; да намерят своята половинка в живота. Всеки ден животът изисква от нас да се доказваме през силата на ума и през силата на думите си. Речта изразява ценностната система на човека.
Отдавна не правя статистика на така наречените правописни бисери, защото има примери, които някога моите уважавани професори по български език – проф. Петър Пашов, проф. Василка Радева, проф. Венче Попова, проф. Русин Русинов – определяха като грешки, допускани от идеално слаб ученик. Основен принос за високата грамотност има училището и учителите по български език. По мое мнение те са прекрасни специалисти, които с обич са завършили университетската специалност „Българска филология“ и са пренесли тази обич към езика и литературата и в средното училище. Отговорност обаче имаме всички ние. Всеки политик и всеки журналист, когато говори, трябва да си дава сметка, че задава модел на речево поведение. Когато от екрана и от Пленарната зала ни заливат обидни думи и сковани клишета, няма как да очакваме проекциите на това поведение да не се откриват и в обществото.

 

Има ли млади хора, които искат да се занимава с изучаването на българския език със съответните норми в езика и да се развиват в тази посока?

Да. Аз съм главен редактор на списание „Съвременна лингвистика“, в което публикуваме текстовете само на студенти и докторанти. Всеки брой е изпълнен с научни приноси на филолози, които сега прохождат в лингвистиката. Някои от текстовете по нищо не отстъпват на текстовете на вече утвърдени авторитети в научната област. Има също голям интерес от страна на младите изследователи към докторските програми по български език. Гордея се много, че вече имам защитила докторантка с много сериозен и приносен труд в българската лингвистика. Още две мои докторантки са в края на своите дисертации и очаквам в началото на следващата година да защитят своите научни концепции.

 

Какво според вас трябва коренно да се промени в България по отношение на българския език?

Може би отношението към езика ни в цялото общество – гражданите и публично говорещите хора. Трябва да се увеличат часовете по български език и литература в средното училище; да се въведе като задължителна дисциплината „Езикова култура“ за всички университетски специалности; учебниците по български език за средното училище трябва да бъдат написани от учители и освен знания за езика, да предвиждат много занимания по комуникативни умения , така че да развиват речевата култура на младите хора. Трябва да се спре с речевата агресия в публичното говорене и изобщо. И всичко това зависи от самите нас. Лошото е, че малцина са тези, които разбират силата на речта и я използват в общуването си. Добра идея е, когато се назначават специалисти в администрацията или в медиите, задължително да се проверява равнището на езиковата им култура.
Ако постигнем тези неща, със сигурност ще бъдем по-силно общество. И затова има предпоставки – езикът винаги ни обединява като нация, а българинът е готов във всеки момент ревностно да брани своята реч, защото я осъзнава като белег на идентичността и като национално богатство, върху което никой не може да посяга.

 

Автор на интервюто: Виктория Чипова


Включи се в списъка ни с имейли – получаваш броеве, статии, видеа и всичко, което правим за популяризирането на науката в България.