Интервю с доц. Васил Хаджиилиев


Безплатна доставка за Канчета с Научни картинки:

***

 

Едни от най-интригуващите лица в науката за всички ни може би са тези, които са всестранно развити личности. Доцент Васил Хаджиилиев е родом от град Стара Загора, но днес обикаля целия свят. Описва своите впечатления чрез едно от многото му хобита – творческото писане, като е автор и съавтор на няколко книги. Обиколил е едни от най-интересните и с богата култура кътчета на Земята, но разказва историите си хумористично и достъпно за всички, така че всеки да се почувства все едно е бил участник в приключението. Доцент Васил Хаджиилиев в същото време работи в едно от най-сериозните и трудоемки научни начинания – преподаването. От 2012 година насам е преподавател в катедра „Химия и биохимия“ в Медицинския факултет при Тракийски университет. Притежава множество отличия в научната сфера, автор е на над 120 статии и седем учебни издания, както е и председател на управителния съвет на Съюз на учените в Стара Загора. Част от времето си отделя и на ученици с интерес към химията в различни школи и организации, като предава любовта си към нея. 

 

  • Кога и как се зароди интересът Ви към химията? 

 


Разбери повече за БГ Наука:

***

В книгата си „Купонът“, отпечатана през 2014 година – една романизирана автобиография, написана с много хумор и самоирония, на същия въпрос ще отговоря така: „Първо беше избухващият вулкан, който доктор Стоилова ни показа в началното училище, като и днес показвам този вулкан на моите ученици, и второто бе учудването ми от „свещенодействието“ на дядо ми, който в Куленската кръчма в гр. Казанлък, обикновено в компанията на писателя Чудомир смесваше две безцветни течности (мастика и вода) и се получаваше течност с бял цвят.“ Ако трябва да отговоря сериозно, най-голямо влияние оказа върху мен учителят ми по химия в гимназията Георги Байданов. Произлязъл от стар възрожденски род, той беше нестандартна личност, известен със своите „байданизми“ – невчесани мисли за почти всичко, пътешественик обиколил почти целия свят, и то по времето на социализма, и превъзходен учител по химия. Притежаваше голяма химическа библиотека, която малко преди да почине, ми завеща.

 

  • Как избрахте да следвате медицинска химия и математично моделиране?

 

В университета следвах инженерна химия, след което служих в химически войски и като офицер от запаса достигнах до чин капитан от резерва. Завръщайки се в Стара Загора започнах работа в Окръжна станция на младите техници. Такива станции имаше във всички окръжни и някои по-големи градове. В тях учениците с изявени интереси под формата на школи, кръжоци и прочие можеха да се развиват в любимата си област – химия, биология, математика, аграрни науки и пр. Натрупаният опит от тази ми работа ми помогна при организирането на школата по химия в „Академия Миню Балкански“.

След две години, след успешен конкурс, започнах работа в ВМИ, гр. Стара Загора (днес Медицински факултет на Тракийски университет), където специалността „Медицинска химия“ беше неотменима част от творческото израстване на преподавателите по химия във висшето медицинско училище. Малко след това любопитството ми ме отведе в ВХТИ – София (днес ХТМУ), където завърших и второто си висше образование – „Математично моделиране на химични обекти“.

 

 

  • Част от притежателите на патент сте на тема „Комбинирана терапия на тумори“. Как се зароди идеята и какво представлява той?

 

 В това време в катедрата ни под ръководството на професор Райков, активно се работеше върху синтеза и приложението на някои противотуморни препарати. Знанията ми от това обучение доведоха до разработката на метод за комбинирана терапия с използването на три противотуморни препарата. Разработката представихме с няколко публикации и защитихме с патент. Веднага искам да кажа, че патентът е общо дело, аз съм само първи автор като в него съавтори са проф. Райков, проф. Черноземски, проф. Йончев, проф. Иларионова.

 

  • Защо избрахте да продължите част от професионалния си път в сферата на преподаването и какво Ви носи тя? 

 

По същото време в мен се зароди и интересът към методика на химията. Този ми интерес вероятно е и малко наследствен, защото дядо ми, родителите ми бяха учители. Интересът ми прерасна в докторската ми дисертация. Тук е най-плодотворната част от професионалния ми път. Сам или в съавторство издадох над 100 статии, две монографии, няколко учебни помагала и ръководства, кандидатстудентски сборник и други. До края тази на година предстои да излезе голяма книга, в която обобщавам целия си методичен опит по химия. 

 

  • Участвате активно в различни организации, сред които се откроява членството Ви в управителния съвет на Съюз на учените – Стара Загора в качеството на негов председател. Представяте и българските постижения в много различни държави в чужбина. Разкажете ни повече за вашата дейност.

 

Участвал съм в научни форуми в България, Гърция, Македония, Турция, Полша, Русия, Беларус, Индия. Член съм на научния комитет на DIDSCI – Краков в периода 2012 – 2016 г. От 2016 година съм председател на „Съюза на учените – Стара Загора“. Работата ми тук ми отнема много време и усилия, но удовлетворението от свършеното е наградата ми за това.

 


  • Част от авторите сте на книгата „И Менделеев ща заплаче“, която по същност е формирана от бисери на кандидат-студенти, които сте събирали в продължение на повече от 30 години. Как решихте да издадете такъв тип четиво и каква в действителност е тенденцията, която забелязвате сред обучаемите си?

 

Познаването на кандидатстудентските проблеми доведе до това, че бях в Управителния съвет на Сдружението „Кандидатстудентска борса“ – 1994 – 2004 г., а една случайна среща във фоайето на Софийската опера с моя бивш преподавател проф. Тодор Пеев, доведе до съвместното издаване през 2004 г. на книгата с кандидатстудентски „бисери“ по химия „И Менделеев ще заплаче“. Имам идеята да преиздам книгата, тъй като понасъбрах още свежи доказателства за кандидатстудентска неграмотност.

 

  • Един от водещите Ви интереси е да пътувате, като сте обиколил много точки от земното кълбо, като наскоро издадохте книга, включваща впечатленията Ви от Индия, наречена „Намасте“. Какво за Вас е пътуването и имате ли нови планове? 

 

От известно време любимото ми хоби е да обикалям света – Европа, Азия, Южна Америка и други. Обикновено пътуваме само с моята съпруга, а не с организирани туристически групи. Преди две години излезе книгата ми „Намасте“, която отразява нашите впечатления от Индия. В момента пиша книга за Русия. Надявам се, че ще бъде много актуална. Имам и други творчески планове и ще бъда щастлив да ги осъществя.

 

Автор на интервюто: Александра Умленска

 


Включи се в списъка ни с имейли – получаваш броеве, статии, видеа и всичко, което правим за популяризирането на науката в България.