- Кратка информация за изследователя: име, степен, звание, месторабота
Доц. Светлана Фоткова Георгиева, д.ф., Ръководител на Катедра „Фармацевтична химия“, Факултет по фармация при Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“ – Варна.
2. С какво се занимавате на работното си място? (Ежедневието на един учен) – проекти, изследвания, …
Работният ми ден стартира с проверка на електронните ми пощи и електронните платформи за комуникация с административните звена на Медицински университет, както и с платформите за комуникация с нашите студенти от специалност „Фармация“, ОКС „Магистър“ и специалност „Помощник фармацевт“, ОКС „Професионален бакалавър“.
Три пъти в седмицата провеждам лекционен курс по дисциплините „Фармацевтична химия“ и „Фармацевтичен анализ“. Лекциите обикновено се провеждат преди обяд и това ми дава възможност да работя активно по научно-изследователски проекти съвместно с моите докторанти, асистенти и студенти. Обикновено в края на деня се запознавам с новоизлезли статии в областта на научните ми интереси и пиша научни статии.
Веднъж в седмицата провеждам срещи с академичния състав на катедрата, която ръководя, като се старая да отговоря на всички възникнали въпроси свързани с учебната и научно-изследователската дейност.
Накрая бих обобщила, че денят на един учен е изпълнен с динамика и предизвикателства. Работата с млади и амбициозни хора е вдъхновение за мен!
3. Какви са научните ви постижения (приноси) и каква е тяхната полза за обществото и икономиката?
Търсенето на нови медикаменти и подходи в терапията на онкологични и инфекциозни заболявания е водеща цел в медицинската и фармацевтичната практика по света. Хибридните молекули са ново поколение лекарствени средства. Предимствата на тези молекули са по-добра бионаличност на прицелното място, по-добър ефект с минимални терапевтични дози, по-ниска токсичност и евтина предклинична оценка. Поради тези причини от 2016 година насам разработихме две приоритетни направления в нашето научно-изследователско звено.
Едната изледователска група, която ръководя се занимава с модифицирането, синтеза, охарактеризирането на производни на лекарствения препарат Бексаротен т. нар. от нас хидразони на Бексаротен. Основание за това ни даде успешното прилагане на препарата за лечение на Т-клетъчен кожен лимфом, тумори на гърдите, на щитовидната жлеза, терапията на болестта на Паркинсон, болестта на Алцхаймер и множествената склероза. Във връзка с това реализирахме два научни проекта: Проект № 17011/2017 г. „Синтез и анализ на ново поколение ретиноиди“ и Проект № 18018/2018 г. „Определяне на биологична активност на новосинтезирани бексаротенови аналози“, които получиха финансиране от Фонд „Наука“ на Медицински университет – Варна.
Другата изследователска група, която ръководя проучва възможностите за модификацията на лекарствения препарат Метронидазол. Метронидазолът се използва успешно за лечение на широк спектър от интраабдоминални анаеробни инфекции, анаеробни инфекции в резултат на операция и травма в женския генитален тракт, анаеробни гръдни инфекции, анаеробни инфекции на главата (абсцес на мозъка), перитонеални инфекции, отит на средното ухо, инфекции на костите и ставите и няколко случая на анаеробна бактериемия и ендокардит и др. Създаването на нови хибридни молекули аналози на Метронидазол, може да реши проблемите свързани с мултирезистентността към досега използваните антимикробни препарати. В тази връзка реализирахме два научни проекта: Проект № 18019/2018 г. „Синтез и охарактеризиране на нови нитроимидазолови производни с потенциален биологичен ефект“ и Проект № 19026/2019 г. „Определяне на антимикробна активност на новосинтезирани нитроимидазолови производни с потенциално приложение в трансплантационната медицина“, финансирани от Фонд „Наука“ при Медицински университет – Варна.
Можем да обобщим, че чрез обединяването на модерното (развитието на хибридната химия) и вече познатите и дългогодишно използвани гайдлайни за лечение на инфекциозни и онкологични заболявания предначертават път към синтез на нови хибридни молекули. Целта е те да се отличават със своята биологична активност и да имат принос за медицината и фармацията.
4. Какво ви мотивира да изберете професията на изследовател?
По този въпрос ще си позволя да цитирам, част от резюмето на книгата „Научното любопитство“ на единият от Научните ми ръководители – акад. Евгени Викторов Головински, д.б.н. от БАН: „Задоволяването на „свещеното любопитство“ на човека, води до нови знания и открития. Ако се разполага с необходимите методи за изследване, всяка наука би спряла своето развитие. Усъвършенстването на познатите и разработването на нови методи на изследване е друг израз на задоволяване на „научното любопитство“ на търсещия човек“!
- В момента работя върху ……., което ще …….
В момента работим по първоначалното изследване за остра и пролонгирана токсичност на хидразоновите производни на Бексаротен. В експерименталната токсикология се използват различни подходи за количествената оценка на токсичността – чрез in vitro или in vivo модели. За изследване общотоксичния ефект на веществата се предпочитат изследвания с експериментални животни, които освен средната летална доза, могат да дадат насоки за проява на конкретен тип токсичност в макроорганизма. Така също тези изследвания са отправна точка в последващите проучвания на биологичните ефекти на съединенията, вкл. и в определянето на началната ефективна доза. Във връзка с тази идея получихме финансиране отново от Фонд „Наука“ на Медицински университет Варна чрез спечелването на нов Проект № №20008 /2021 г. „Изследване на токсичността на хидразони на бексаротен чрез прилагане на in vitro и in vivo модели. Считаме, че изследването на активността и определянето на потенциалните терапевтични и токсични ефекти на сходни с бексаротена структури стои в основата на разработването на нови подходи за терапия на редица заболявания, за които все още няма лечение.
- Какви проблеми срещат учените във вашата област (за професионалното си развитие и в работата си)?
Трудностите са като при всички изследователи: недостатъчно финансиране от страна на държавата, липса на средства за командировки, книги и др..
- Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?
Считам, че политиката на страната по отношение на финансирането на научно-изследователската дейност, трябва да се промени коренно, а именно в безвъзмездното финансиране на идейните проекти на младите, образовани и мотивирани хора, които желаят да се занимават с наука и се стремят към самоосъвършенстване.
- Знаете ли че: (малко известен и интересен факт за специалността)
Фармацията е специалност, която само с името си създава усещане за стабилност и известна трудност. Фармацията съчетава в себе си познания по медицина, химия и биология, фармацевтична химия и анализ, технология на лекарствата, фармакология като неин основен предмет на изучаване е взаимодействието между лекарствените средства и човешкия организъм.
Фармацевтът е медицински специалист, който познава състава, свойствата, взаимодействията и правилната употреба на лекарства. В същото време фармацевтът предоставя фармацевтична информация и съвети на обществеността, както и услуги за първична здравна помощ.
Използвайки познания за механизма на действие на лекарствата, фармацевтът разбира как те трябва да се използват за постигане на максимална полза, минимални странични ефекти и за избягване на лекарствени взаимодействия.
- В свободното си време обичам да: (хоби, спорт)
Като морски човек морето е моята страст. В свободното си време обичам да плувам в морето и да плавам с яхта. Разбира се, това е възможно само в малка част от годината, когато метеорологичната обстановка позволява.
Щастлива съм, че имам възможност да работя в Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“ – Варна, тъй като ръководството ни се стреми да осигури възможности за практикуване на морски спортове, както от студентите, така и от всички желаещи служители. Благодарение на това преди две години имах възможност да се включа в програма за обучение на студенти и преподаватели по управление на килови яхти и лодки „Ял-6“. Участвах в две регати, като в едната спечелихме челно място.
