Интервю с доц. Стоян Недков от Национален институт по геофизика, геодезия и география

Кратка информация за изследователя: име, степен, звание, месторабота

Стоян Недков, доцент д-р, департамент География, Национален институт по геофизика, геодезия и география

С какво се занимавате на работното си място? (Ежедневието на един учен) – проекти, изследвания, …

Когато говорим за работно място, в моята изследователска дейност то не се асоциира с едно конкретно място, защото времето прекарано в работа може да бъде почти навсякъде. Освен в кабинета си в института, работя в къщи, в самолет или влак по време на пътувания, на терен при полева работа, в аудитория като преподавател. Ако трябва да опиша един средностатистически ден, започвам сутрин рано с писане на научни публикации или други подобни дейности. Времето до към 10ч ми е най-продуктивното, затова се стремя да го запазвам за творческата част от работата си. Това обикновено го правя в кабинета си в къщи, една привилегия която се оказа особено полезна в началото на годината по време на извънредното положение. След това пътувам до института, обикновено с велосипед, времето около обяд обикновено ми е ангажирано с административни дейности, работни срещи, организационна работа по проектите, които ръководя. След обяд е времето за по-рутинната, но в някои отношения най-интересна работа, която е свързана обработка на данни в ГИС, експерименти с различни методи за анализ на данни, разработване на карти и др.

Какви са научните ви постижения (приноси) и каква е тяхната полза за обществото и икономиката?


РЕКЛАМА:

***

Най-съществената част от научните ми приноси са свързани с приложението на концепцията за екосистемните услуги. Тази концепция в най-общ смисъл има за цел да разкрие ползите, които хората получават от природата, които могат да бъдат като материални така и културни и регулационни. Една от основните й цели е ползите от природата да се представят в парично изражение като по този начин от една страна ще се постигне интегриране на пренебрегваните досега от икономиката регулационни и културни услуги, което от своя страна ще допринесе за осъзнаването от хората на разностранните ползи от природата и потенциалния икономически ефект от тях. Например, ако един собственик на гора с водноохранна функция получава средства за поддържането й той ще бъде заинтересован да се грижи по-добре за нея, като ограничава дърводобива и прилага мерки за поддържането й в добро състояние.
Първото ми по-значимо научно постижение е свързано с оценката на риска от наводнения в планински водосбори и по-точно влиянието на ландшафтите при формирането на това опасно явление. Когато се говори за риск от наводнения обикновено фокусът се поставя върху средствата за защита около реките или в така наречената заливна речна тераса. Но водата за едно наводнение се събира от целия водосборен басейн и ако искаме да намалим риска то усилията трябва да бъдат насочени повече към превенция. А такава може да се направи чрез мерки за увеличаване на задържащата функция на екосистемите в рамките на басейна, респективно на регулационната екосистемнa услуга. В нашата работа, с помощта на ГИС базирани средства за хидроложко моделиране оценяваме регулационната роля на екосистемите в басейна и идентифицираме териториите с най-голям потенциал да осъществяват такава функция. По този начин показваме къде да бъдат насочени мерките за превенция посредством дейности за възстановяване на растителността, зашита от ерозия и др.
Друга важна особеност на приложението на тази концепция е възможността за оценка на въздействието на дадена дейност върху околната среда като се вземат предвид ефекта върху всички ползи. По този начин може много ясно да се покаже какво печелим и какво губим от дадена дейност и какъв е нетния ефект. Това е така наречения trade-off анализ. Ако се върнем на примера с дърводобива, цената на получената дървесина е материалната полза, но ако се вземат предвид потенциалните загуби вследствие на щети от наводнения, ерозия, загуба на биоразнообразие и т.н. нетния резултат може да се окаже отрицателен. Същността на нашата работа е да посочим териториите, където такава дейност е наистина рентабилна и къде не. В тази връзка в момента работим по един международен проект за включване на екосистемните ползи в статистическите разчети на национално и Европейско ниво. Това е една голяма международна инициатива целяща по-пълното интегриране на екологичните аспекти в икономиката като по този начин ще се намалят конфликтните ситуации свързани с дейности създаващи екологични проблеми.

Какво ви мотивира да изберете професията на изследовател?

На първо място бих посочил любовта ми към географията, която се зароди още в ранна детска възраст. Откривателския дух, който има в тази наука неминуемо води човека избрал да се посвети на нея към изследователската дейност. С течение на времето натрупаните знания и опит ме стимулираха допълнително да продължа да се развивам и изследователската дейност беше естественото място където да се реализира това желание. Възможността за пътуване и опознаване на света също изигра важна роля. И не на последно място чрез тази професия считам, че съм най-полезен за обществото.

Какво допринесе за развитието ви като изследовател? (обучение, ръководител, работа в индустрията, стипендия в чужбина, екип, …)

За развитието ми като изследовател в хронологичен ред може да се посочат няколко елемента. Обучението ми като студент в Геолого-географски факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, където се формираха първоначалните ми научни интереси в областта на ландшафната екология, която е интердисциплинарно направление развиващо се на границата между географията и биологията. Работата ми като докторант в Географски институт на БАН, където се формирах като учен и към разностранните знания от университета добавих фокуса върху задълбочени научни изследвания и използването на геоинформациони технологии, в моя случай географски информационни системи (ГИС). Третият и може би най-важен етап в оформянето ми като изследовател е участието ми в международни научни проекти. Още първия изигра ключова роля за по-нататъшното ми развитие, защото в него имах възможност да участвам в съвместна работа с един от създателите на ГИС базирания продукт за ландшафтни и хидроложки анализи AGWA. Това беше първия ми досег с голямата наука. Чрез този проект се включих и в една научна мрежа промотираща прохождащата по това време концепция за екосистемните услуги.

Какви проблеми срещат учените във вашата област (за професионалното си развитие и в работата си)?

Проблемите не са малко и без да ги степенувам бих посочил липсата на мотивация за развитие и работа с нови и актуални методи сред голяма част от колегията, недобрата материална база, изоставането в организационно отношение и липсата на мениджърски умения, липсата на добре подготвени кадри.

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Когато се задава такъв въпрос най-често отговорът е свързан с отношението на политиците към науката. Аз, обаче бих поставил на първо място отношението на широката общественост. Промяната в разбирането, че учените не са хора, които се занимават с някакви абстрактни въпроси отнасящи се само до тесен кръг от „избрани“, а хора решаващи проблеми, които са от полза за всички е ключово към промяната на нагласите на широката общественост. Ако повече хора осъзнаят, че развита наука означава и по-добро благосъстояние то натиска за промяна в политиката към науката ще бъде не от една малка група с пренебрежимо малък електорален потенциал, а от една съществена част от електората. Това е начина политиците „да осъзнаят“ че науката трябва реално да бъде приоритет.

Трябва ли да се говори за наука и защо?

Отговора мина предходния въпрос е напълно валиден и тук. Това е ключово за промяната на отношението на хората към науката, оттам за промяна в политиката към науката и в крайна сметка за повишаване на качеството на научните продукти.


Европейска нощ на учените 2022 г.: