Интервю с доц. Ренета Райкова от катедра „Метеорология и геофизика“ към СУ „Св. Климент Охридски“

 

  1. Бихте ли се представили на нашите читатели?

Името ми е Ренета Райкова и съм доцент в Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Физически факултет, катедра „Метеорология и геофизика“. Ръководител съм на магистърска програма „Геофизика“. Научните ми интереси са в областта на сеизмологията.

 

  1. Коя научна институция представлявате и с какво се занимава тя?

Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Физически факултет, катедра „Метеорология и геофизика“ – обучение на студенти.

 

  1. Кое Ви запали да се занимавате с науката и кога се случи това?

За това мисля, че няма определен момент: човек носи вътре в себе си любопитството и стремежа да разбере защо се случват нещата. Имах щастието да имам хора около мен, които отговаряха на въпросите ми. Още от малка ми харесваше да откривам как функционират различни неща – разглобявах всяко нещо, което можеше да се разглоби (химикалки, часовници …) и не винаги успявах да ги сглобя.

Освен, че всеки човек има заложби за дадена област, много важно е да има щастието да има добри учители в началното, основното и средното в областта, която му се отдава. Двоумях се между физика и математика и реших физика, защото това е светът около нас. Двоумих се между астрономия и геофизика и избрах геофизиката, защото ние сме на Земята и може по-лесно директно или индиректно да я изучаваме. Двоумях се между океанология и сеизмология, и накрая избрах сеизмологията, следвайки съвета на един от моите учители.

И веднъж влязла в науката, подготвяйки моят дипломна работа в областта на сеизмологията, любопитството ме вкара с двата крака.

Имах щастието и късмета да направя моята докторска дисертация в Геофизичния институт на БАН (сега Национален Институт по Геофизика, Геодезия и География, НИГГГ), след което започнах и да работя там. Отвори се светът на науката: различни курсове и специализации в Геофизичния институт в Потсдам (GFZ, Германия), Университета на Триест (Италия), Международния Институт по Теоретична физика в Триест (ICTP, Италия), Националния Институт по Геофизика и Вулканология (INGV, клон Болоня, Италия), Организацията на Договора за Всеобхватна Забрана на Ядрените Опити във Виена (CTBTO, Австрия) и накрая дойдох там от където съм тръгнала – Софийският университет.

 

 

  1. Може ли да разкажете повече за своя проект към ФНИ?

В ICTP в Триест имах възможността да се запозная с колеги от цял свят. Там се запознах и с проф. Соловьов (за съжаление внезапно почина в края на миналата година) и проф. Горшков от Института по Теория на Прогнозирането на Земетресенията и Математична Геофизика към Руската Академия на Науките. Руските колеги са разработили алгоритъм и от години работят по разпознаването на сеизмогенни възли – области, чиито геолого-геофизични и морфологични характеристики предразполагат за възникване на земетресения в тяхната околност. В част от тези възли вече са станали земетресения, докато в друга част може да се очакват. Изследване на руските колеги показва, че в 85 % от случаите на земетресения в дадена област след публикуване на резултатите за сеизмогенни възли в дадена област попадат именно в индивидуализираните сеизмогенни възли. Появи се възможност за реализиране на подобно изследване в района на България посредством кандидатстване за финансиране по двустранната програма България-Русия към ФНИ на МОН. За наше щастие, проекта беше одобрен за финансиране. Темата на проекта е „Моделиране на сеизмичността и определяне на сеизмоопасни зони в региона на България“.

 

  1. С какво заглавие беше последната Ви публикация? Разкажете ни повече за нея.

Последната публикация е разширено резюме от националната конференция с международно участие „Геонауки 2021“, организирана от Българското Геологическо Дружество. Tя е свързана с анализ на междинни резултати от изпълнението на проекта. Заглавието е „Оценка на сеизмогенните (М6+) възли на територията на България и съседните райони“. С помощта на алгоритъма за разпознаване 56 възли са категоризирани като места за възможно реализиране на земетресения с магнитуд М³6. Голяма част от тях са асоциирани с вече станали земетресения (има данни за земетресения, станали на територията на България от 1ви век до сега, като за последното столетие данните са инструментални). Но друга част се анализират като възможни места на бъдещи земетресения.

 

  1. С какво проекта ще допринесе във вашата организация и научна област?

Проекта е изключително важен не само за научната общност. Той има и широко практическо приложение в оценката на сеизмичния хазарт в България. Тази оценка се използва при проектирането на сгради и съоръжения. Проекта е важен и за Софийски Университет, и по специално за Физически факултет, тъй като показва директно приложението на науката във реалния живот, което е допълнителен стимул за нашите студенти.

 

 

  1. Как оценявате работата на екипа си?

В проекта всеки има своите задачи, в зависимост от областта, в която работи. Разбира се, за да се изпълнят задачите, всеки трябва да се запознае с работата на колегите си. В резултат на това възможностите и знанията на всички се обогатяват. И българските колеги и руските колеги са много стриктни и реагират моментално при всеки възникнал проблем.

 

  1. Има ли млади хора, които искат да се занимават с наука във Вашата област?

Работейки в университет, имам щастието да срещам непрекъснато млади хора. Голяма част от тях имат желание и интерес да се занимават с наука, и по-точно с наука в областта на сеизмологията. За съжаление, финансовите условия са такива, че почти всички млади хора, започнали да работят в областта на науката, скоро напускат, заради по-добре платена работа.

 

  1. Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да се занимават с наука в България?

Използвайки собствения си опит бих казала, че е необходимо човек да поработи в чужбина, за да добие повече опит, а също и самочувствието, че обучението в България е на достатъчно добро ниво и дава възможност за конкурентоспособност и в чужбина. След този период човек може да се върне и да се занимава с наука в България, защото тук има повече свобода в процеса на изследователската дейност. В последните години има и достатъчно програми за допълнително финансиране на научна дейност. Но човек трябва да е доста твърдоглав за да се справи с бюрокрацията покрай всеки проект и да успее да преследва научната си цел, преминавайки през различни финансиращи програми.

 

  1. Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Не мога да дам конкретни препоръки. В някои случаи липсва модерна апаратура, но работата и поддържането на модерна апаратура изисква компетентни хора. За да се задържат компетентни хора, те трябва да имат съответния материален стимул. Бих казала и нещо като пожелание, което се отнася не само до науката в България: голяма част от нашето време се губи в административни и бюрократични процедури, търсене на финансиращи програми, пренасочване на част от нашите научни интереси в „модерни“ за момента научни области, които се финансират, за да може да продължим изследванията в други, не толкова комерсиални области. Пазарната икономика не би трябвало да се прилага в науката.

 

  1. Занимавали ли сте се с нещо извън научната работа? Какви други интереси имате и как обичате да прекарвате свободното си време?

Обичам да правя много неща, но за съжаление наистина „свободно време“ нямам. Обичам да пътувам със семейството си, да работя в градината, да бъда сред природата, да чета, да танцувам.

 

Включи се в списъка ни с имейли – получаваш броеве, статии, видеа и всичко, което правим за популяризирането на науката в България.

Живейте по-добре с наука!

  • Развийте критично мислене и изградете защита срещу дезинформация.

  • Придобийте ключови умения за по-добър живот с нашите курсове във формат текст, видео и аудио.

  • Открийте новостите и иновациите в медицината.

  • Само 3 минути дневно са достатъчни, за да трансформирате живота си!

  • Всеки месец ви очаква нов брой с увлекателни статии по биология, космос, технологии, история, медицина и много други.

Изживейте науката навсякъде и по всяко време, като я четете на най-удобното за вас устройство.

 

Създадохме платформа, която предлага курсове и ръководства, насочени към решаването на житейски предизвикателства чрез научно обосновани методи. Тя не само подпомага личностното развитие, но и предоставя ценни знания за водене на по-здравословен, успешен и пълноценен живот. Благодарение на научния подход, потребителите ще имат възможност да подобрят своето благосъстояние и да постигнат по-високо качество на живот.