Направи дарение на училище!

1. Кратка информация за изследователя: име, степен, звание, месторабота

Теодора Николаева Болярова, доктор по медицина, доцент, Медицински Университет – София, Факултет по дентална медицина, Катедра Пародонтология

     2. С какво се занимавате на работното си място? (Ежедневието на един учен) – проекти, изследвания, 

Работя във Факултета по дентална медицина, в катедра Пародонтология от нейното създаване през 1999 г. Тъй като работата ми е по клинична специалност, лечението на пациенти и обучението на студенти и специализанти е съществена част от нея. Основните ми научни интереси в последните години са насочени към откриване на нови маркери за диагностика както на орални заболявания, така и на общи заболявания, с цел обективизиране на диагностиката и откриването на заболяването на ранен етап. Заедно с това участвам и в изследвания, които имат за цел да докажат връзка между пародонтита и общи заболявания. Теоретичен принос има потвърдената връзка между пародонтит и ревматоиден артрит на основата на установени по-високи клинични показатели на пародонтита и по-често присъствие на пародонталния патоген T. denticola в субгингивална плака при пациентите с пародонтит и ревматоиден артрит в сравнение с пациентите с пародонтит, без ревматоиден артрит.

Разбери повече за БГ Наука:

***

В нашите изследвания използваме слюнка като биологична среда с потенциално високи диагностични възможности. Анализът на слюнка има своите преимущества, тъй като събирането на слюнка е лесно, неинвазивно и бързо в сравнение с другите биологични течности. Пациентите с пародонтит имат значимо по-високи нива на Анти-цитрулинирани протеинови антитела (ACPA), показател на ревматоиден артрит в слюнка спрямо здравите лица; показват значима корелация между слюнчената концентрацията на АСРА и възпалена пародонтална повърхност; дълбочина на джоба; кървене при сондиране. Считаме, че клинично и лабораторно потвърдената връзка между пародонтит и ревматоиден артрит обуславя лечението на пародонтита като допринасящо за контрол и на ревматоиден артрит.

     3. Какви са научните ви постижения (приноси) и каква е тяхната полза за обществото и икономиката?

Като преподавател във Факултета по дентална медицина водя лекции и упражнения на студенти от IV и V курс по пародонтология, което позволява приобщаване на млади хора в изследвания и включването им в научни проекти. Един от последните проекти с участието на студенти целеше да изследва промяната в концентрациите на високо-чувствителен С-реактивен протеин (hs CRP), креатин киназа – миокарден банд (СК-МВ-mass), тропонин I (TnI) в серум и в слюнка при пациенти с остър миокарден инфаркт (ОМИ) и пародонтит във връзка с определянето им като биомаркери за ОМИ в слюнка. В изследването участваха пациенти с остър миокарден инфаркт (ОМИ) и лица без коронарна болест на сърцето (КБС). Резултатите показаха тенденция при пациентите с ОМИ, изследваните биохимични показатели, които се откриват увеличени в серум да са завишени и в слюнка. Тъй като концентрациите на hs CRP, СК-МВ mass и hs TnI в слюнка не се влияят от факторите възраст, пол, тютюнопушене и от параметрите на пародонтита при пациенти с и без ОМИ, считаме, че те са високо специфични за ОМИ. При пациентите от тестовата група (с ОМИ) установихме значима корелация между дълбочината на пародонталния джоб при сондиране и нивото на триглицериди в кръвта; между кървенето при сондиране и high-density lipoprotein (HDL). Това потвърждава зависимостта на компоненти на дислипидемията от тежестта на пародонтита и корелацията между тези две заболявания. Резултатите дават основание да продължат изследванията на слюнка за ползването й като биологична среда за по-бърза диагностика на ОМИ в амбулаторната практика.

Мисля, че такива интердисциплинарни изследвания допринасят за по-добра комуникация между специалистите от различни области на медицината, за разглеждане на човешкия организъм в цялост и за отчитане на влиянието между заболявания и състояния, засягащи различни органи и системи. За изпълнените изследвания сме благодарни на Медицински университет – София, който финансира проектите ни.

В стремежа за ранна и точна диагностика на пародонтита се търсят алтернативни методи, които да оценят пародонталното състояние преди да са настъпили деструктивни клинични промени. Наш проект, финансиран от МУ-София по Грант изследва значимостта на показателите IL-1β и ММР-8 от човешка слюнка и от гингивална кревикуларна течност (ГКТ) като биомаркери за пародонтални заболявания. Участваха лица, посетили ФДМ във връзка с лечение и профилактика на пародонтални заболявания. Те са диагностицирани като здрави лица, пациенти с гингивит, пациенти с пародонтит. От всички пациенти са взети гингивална кревикуларна течност (ГКТ) и слюнка и в тях са определяни концентрациите на IL-1β и ММР-8 чрез ELISA. Резултатите показват значимо по-високи концентрации на IL-1β в ГКТ и в слюнка не само при пациенти с изразен пародонтит, но и при пациенти с плак-индуциран гингивит, в сравнение с концентрациите им при здрави лица. Установихме значимо по-високи средни стойности на концентрациите на ММР-8 в слюнка при пациентите с гингивит в сравнение със здравите лица. Установените изключващи стойности между нивата на тези показатели при различни пародонтални състояния ни дава основание да потвърдим становището, че показателите IL-1β в ГКТ и в слюнка и ММР-8 в слюнка са сензитивни маркери за диференциране на пародонтално здраве от пародонтално заболяване. MMP-8 е биомаркер, който свързваме с активност на заболяването, тъй като откриваме значима линейна корелация между кървенето при сондиране при пациентите с пародонтит и нивата на MMP-8 в слюнка. Продължаването на тези изследвания в посока към разработване на диагностични тестове, на основата на верифицирани биомаркери е в полза на клиницисти и пациенти за ранно и точно поставяне на диагноза, което ще рефлектира в съставяне на адекватен индивидуален план за лечение и мониториране на пародонталните заболявания.

     4. Какво ви мотивира да изберете професията на изследовател?

Изследователската работа ме привлича с възможността не само да следя новите постижения в областта, в която работя, а и да провокирам мисленето си с поставяне и изпълнение на цели, които могат да дадат някои отговори за сложните връзки в биологичната система човешки организъм. Постигнатите нови знания можем да използваме за да подобрим качеството на живот на съвременния човек като по-успешно и по-рано лекуваме заболявания.

     5. В момента работя върху ……., което ще …….

В момента съм част от изследователски проект, който цели да определи значимостта на количеството на цитокини и други имуно-реактивни и регулаторни молекули в слюнка като алтернативен диагностичен подход при орални пренеоплазии и орален рак. Това е проект, който също е финансиран от Медицински университет – София. Принос на това изследване биха били резултати, показващи че изследваните показатели или някои от тях увеличават концентрациите си в слюнка при пренеоплазии и при орален карцином в сравнение със здраве и това вероятно е резултат от увеличаване на концентрациите им в тъканите, което ще разкрие детайли в механизмите на протичане на заболяването. Ако се установи, че слюнката е информативна телесна течност по отношение на изследваните аналити, то концентрациите им в слюнка могат да бъдат използвани като биомаркери с клинично приложение за изследваните заболявания, а слюнката може да се определи като надеждна диагностична среда, което значително би улеснило диагностичния процес. Ако се установят разлики в изследваните показатели при премалигнени състояния и различни стадии на орален карцином, то това ще бъде в полза на ранното откриване на процеса на малигнизация, за ранна диагностика на първично заболяване, за проследяване на ефекта от лечението и ранно откриване на евентуален рецидив. Тези резултати биха подобрили ефекта от лечението на оралния карцином.

     6. Какви проблеми срещат учените във вашата област (за професионалното си развитие и в работата си)?

Проблем на клиничната работа по едногодишен проект (каквито са изпълняваните от нас финансирани проекти) е изпълнението на задачите за определен период, който често е недостатъчен за събиране на голям обем материал (в нашия случай това обикновено са стандартизирани пациенти), необходим за провеждане на сериозно проучване.

     7. Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Според мене в България има прекрасни учени – знаещи, ентусиазирани и можещи. За да се използва пълноценно техния потенциал обаче, трябва да се оценяват обективно и да се стимулират материално. Учените трябва да са ценени в обществото, така че да се чувстват удовлетворени от работата си в България.

     8. Знаете ли че: (малко известен и интересен факт за специалността)

В рубриката „знаете ли че”: впечатляващо е, че повърхността на инфектираната и възпалена тъкан при пародонтит по площ се сравнява с повърхността на дланта на ръката. Когато си представим това разбираме потенциала за въздействие на пародонтита върху целия организъм и възможността да повлияе други общи заболявания и състояния.

    9. В свободното си време обичам да: (хоби, спорт)

Свободното си време прекарвам със семейството си. Обичам българската природа и разходките в нея.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!