Направи дарение на училище!

1. Кратка информация за изследователя: име, степен, звание, месторабота

Доц. д-р Светослав Георгиев Димов, Катедра „Генетика“, Биологически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“

2. С какво се занимавате на работното си място? (Ежедневието на един учен) – проекти, изследвания, …

С преподаване и наука… Или наука и преподаване… Не е много ясно кое е на първо място. Поради пандемията и дистанционното обучение през последната година, като че ли науката взима малък превес. Но по правило обучението на студентите отнема повече време. Всъщност истината е, че едното не може без другото – няма как човек да е добър университетски преподавател, ако не се занимава поне малко с наука. От друга страна ученият също трябва да преподава поне малко според мен – не само за да предаде своя опит, а така също защото обяснението на дадена високо специализирана материя на хора, които не са запознати или са частично запознати с нея, предполага по-задълбоченото ѝ осмисляне. Иначе ежедневието на учения в мен е свързано с експериментална работа в лабораторията (това е любимата ми част!), обработка на резултати, литературни справки и писане на научни публикации, както и писане на проекти, които финансират разходите по научно-изследователската дейност. Преподавателят в мен прави това, което се предполага – преподава. В Биологически факултет на СУ съм титуляр на задължителните курсове по „Генетика“ за биолози, еколози и молекулярни биолози и на „Въведение в генното инженерство“ за студентите-биотехнолози. В магистърските програми по „Генно и клетъчно инженерство“ и „Генетика и геномика“  съм титуляр на един от основните курсове – този по „Генно инженерство“. Също така съм титуляр и на някои избираеми бакалавърски и магистърски курсове, свързани с генетиката и генното инженерство. Понастоящем имам спечелени два национални проекта в областта на метагеномиката. Единият, който въври към завършване, е свързан с метагеномни изследвания на микрофлората на медоносните пчели и на някои пчелни продукти, в които са налице живи бактерии като например събраните поленови гранули и пергата в кошерите. Току-що спечелих и един проект към Националния център за полярни изследвания, целящ характеризиране на микрофлората в различни екологични ниши около Българската антарктическа база на о-в Ливингстън, както точното таксономично определяне на някои безгръбначни животни там с помощта на ДНК-базирани методи. Работата по него се очаква да започне в края на годината.

3. Какви са научните ви постижения (приноси) и каква е тяхната полза за обществото и икономиката?

В последните години те са в областта на метагеномните изследвания. В резултат на вече приключили проекти беше характеризирана микрофлората в някои традиционни сирена и млечни продукти като зеленото сирене от с. Черни Вит и крокмача от Луковит. Това са храни, към които в миналото, независимо от техните вкусови качества, е съществувало (а вероятно съществува и още!) недоверие поради факта, че се приготвят при домашни условия, а зеленото сирене дори и от сурово непастьоризирано мляко. Хората, а и санитарните власти, се притесняват от тяхната консумация заради възможността от наличие на патогенни микроорганизми.

Разбери повече за БГ Наука:

***

В резултат на моите изследвания установих, че те притежават доста комплексен микробиом, където общо взето „всеки си знае мястото“. Разбира се, това е твърде опростено – всъщност в микробиома на храните, които го притежават, всички видове микроорганизми са взаимосвързани, нещо като симбиоза. Голяма част от тях също така притежават потенциала да потискат развитието на патогенни видове. Патогени, разбира се, винаги има и няма как да не ги има, но комплексният микробиом ги държи в граници, в които обикновено те не могат да навредят. По много сходен начин стоят нещата и в „пчеларските“ ми изследвания на микробиомите на пчелите и пчелните продукти, но там като допълнителен акцент са включени и условията на околната среда, особено на антропогенното влияние. И при пчелите, както и при хората, здравето зависи от микрофлората в тях. А се оказва, че антропогенното влияние се отразява върху състава на микробиомите. И при тях има полезни и вредни микроорганизми, поради което и те като нас боледуват, когато патогенните се увеличат над определено ниво. За значението метагеномните изследвания ще дам един пример – в един възрастен човек в добро здраве на една негова клетка се падат 10 бактериални. Да не забравяме, че броят на човешките клетки е изчислен на около 37 трилиона… Това е число с 12 нули след него. А броят на бактериите е 10 пъти по-голям, нищо че биомасата им е едва няколко килограма (основно в храносмилателната система и кожата). Почти всички от тях са полезни или поне не вредят. Но за съжаление в огромната си част това са микроорганизми, които не подлежат на култивиране, поради което единственият начин те да бъдат изследвани, за момента оставят метагеномните изследвания.

4. Какво ви мотивира да изберете професията на изследовател?

Любопитството как функционира света, в който живея. В началото в прогимназията се интересувах от всички природни науки, като към края на прогимназията се насочих към химията и биологията, но с известен превес на биологията. В гимназията, когато се запознах с генетиката за пръв път, това беше любов от пръв поглед. Тази любов продължава вече 35 години, тъй като още тогава реших, че ще се занимавам с генетика и с нищо друго.

5. В момента работя върху ……., което ще …….

Мисля, че този въпрос се повтаря донякъде с третия, но ще използвам случая да кажа, че най-общо ще се опитам да „закарам“, казано образно, молекулярно-генетичните изследвания, в Българската антарктическа база. До момента там са работили основно хидробиолози, зоолози и ботаници. Очаквам при успешен развой на проекта това да затвърди високия статут на България като страна от Антарктическия договор, който ни задължава да провеждаме там научни изследвания на високо ниво. Разбира се, очаквам също така в резултат на „пчеларския“ ми проект резултатите да бъдат интересни не само от теоретичен аспект, но и да има конкретни ползи за пчеларите, които търпят все по-често загуби поради измиране на кошерите. Не трябва да се забравя, че дори и да не сме вегани или вегетарианци, всички зависим от опрашването от пчелите – почти всички селскостопански култури, като изключим житните растения, се опрашват от пчели. Без пчели ще трябва да се лишим и от овощните култури.

6. Какви проблеми срещат учените във вашата област (за професионалното си развитие и в работата си)?

Преди 10-15 години (занимавам се с наука от 25) бих казал, че това е липсата на финансиране и не винаги адекватното разпределение на и без това малкото пари, които се дават за наука у нас. Но напоследък виждам една много по-сериозна заплаха, която настъпва тихомълком. Това е обезграмотяването на обществото, изразяващо се включително и в пълното отсъствие на интерес към природните науки в масата от хората. А човешкият прогрес винаги се основавал на разбирането на това как функционира света, в който живеем. Не може да има културен разцвет без материално благоденствие, а именно то се основава на науката. Няма как индустрията да произвежда продукт с висока добавена стойност, когато не се инвестира в изследователска дейност. А още по-страшното е, че това, ще бъда грубо прям, оглупяване на масите не е само наш феномен. По мои наблюдения то е универсално за Западния свят. Едно време, когато трябваше да обикалям по различните библиотеки за да намеря дадена научна публикация или да пиша писма (писма по пощата, а не имейли) до авторите да ми я пратят, смятах, че една от основните спънки пред научния прогрес, е ограниченият достъп до информацията. Когато се появи Интернет и започна да навлиза масово (уви, и това си спомням!), си мислех, че ни чака бърз интелектуален прогрес. Днес в ерата на 5G и наличието на Интернет дори и във външната тоалетна на село, този на практика неограничен достъп до информацията се оказва проклятие заради това, че се разпространява повече непроверена или откровено фалшива информация, а хората нямат необходимите познания да я отсяват… Или пък желание – научният подход да се проверява всичко се избягва, а хората избират да вярват на това, което им харесва конкретно на тях, а не на това, което е подкрепено с неоспорими доказателства. Да давам ли пример с всичките, позволете ми да кажа, откровени простотии, които се разпространяват за ваксините срещи Covid-19?

7. Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Много колеги биха казали, че това е финансирането. Но аз съм на малко по-различно мнение. В огромната си част хората, които избират да се занимават с наука, не го правят заради парите – те го правят заради онова трудно да се опише усещане да си първият човек видял нещо ново, било то и съвсем незначително. Тоест те го правят заради професионалното си удовлетворение, че са допринесли с нещо за прогреса на човечеството.  Това, което липсва у нас, е разбирането на значимостта за обществото в общ план на това, което правим аз и колегите. И произтичащото от това уважение към труда ни. Скоро гледах филм, от който разбрах, че заплатата на астронавтите, кацали на Луната, била 20000 долара на година – това са били относително не много пари, дори и за края на 60-те. Но американското общество, което тогава, освен всичко друго, води и скъпо струваща война във Виетнам, ги е подкрепяло, поради което и правителството е финансирало програмата „Аполо“. Тя спира, когато обществото спира да се интересува от полетите до Луната… И така се връщаме 50-60 години (да се надяваме, че са само толкова) назад.

8. Знаете ли че: (малко известен и интересен факт за специалността)

Знам много, които са интересни за мен, но поради тяхната научна специализилраност, вероятно не биха били толкова интересни за неспециалистите… Но май вече споменах някой друг – например за съотношението на броя на човешките клетки спрямо този на бактериалните във възрастен човек…

9. В свободното си време обичам да: (хоби, спорт)

Много са, като често зависят от моментната кондиция и настроение. Но едно от основните, като изключим домашните като четене на интересни книги или майсторене на нещо, е да си проветрявам главата карайки мотора ми. Това май може да мине и за спорт, макар и да не съм от тези, които карат по Цариградско шосе с 200 км/час на задна гума… Обичам също така природата, което донякъде е свързано с карането на мотор, тъй като той ти позволява не само да я виждаш, но и да я помирисваш и вкусваш. Все още обаче не определям точно таксономично видовете насекоми по вкуса им… Като хоби мога да спомена и готвенето – дори имам собствен кулинарен блог, който се радва на прилична популярност – към момента имам към 900 000 посещения. Всъщност откривам доста общи неща между кухнята и лабораторията – както казва една моя много близка приятелка, която притежава далеч по-добър и популярен кулинарен блог от моя и която мина откъм тъмната страна да печели пари в индустрията, зарязвайки експерименталната наука, въпреки че притежава докторско степен, заниманията и експериментите в кухнята я лекували от носталгията по лабораторната работа…

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!