Бихте ли се представили на нашите читатели?
Казвам се Петко Недялков, роден съм в Плевен през 1963. Вече четвърт век съм преподавател в катедрата по астрономия на Физическия факултет при Софийския университет.
Кое Ви вдъхнови да започнете да се занимавате точно с астрономия и кога се случи това?
Вдъхнови ме звездното небе над Белите брези в Източните Родопи по време на националната лагер-школа по астрономия през 1979 г. През лятото на тази и следваща година, като ученик в математическата гимназия в Плевен и активен член на кръжока по астрономия, ръководен от учителката Наташа Минкова, имах възможност да участвам в работата на две последователни школи. Наблюдавах метеорни потоци, променливи звезди и петната по слънцето. Там се запознах за първи път с професионални български астрономи и слушах лекции наИна Барзова, Илиян Илиеви Валери Голев.Заедно с моята гимназиална учителка по физика, Венета Бръчкова, и моя научен ръководител и колега проф. Георги Иванов, те имаха вдъхновяващ принос за моето решение да работя на астрономическото поприще. Книгите, примера на мои преподаватели в университета и учени, предимно от Русия и Германия, приятелствата, разговорите около огъня и цялата романтика около астрономията също имаха своетозначение.
Разкажете нещо любипитно от последните си проучвания.
Последните ми проучвания са върху търсенето на квазари зад най-близката спирална галактика до нас – Андромеда. Това не е самоцелно изследване, а задача, която търси отговор на въпроса колко е непрозрачен диска на тази галактика, проблем, който в глобален мащаб може да има дълбоки космологически последици. Може, например, да се окаже, че голяма част от Вселената е невидима в оптичната област заради екранирането от по-далечни спирални галактики, които действат като малки завеси по пътя на светлината. Любопитното в случая е реализацията на този прооект, който започна преди 2 години. Тогава получих изследователска стипендия Фулбрайт за Департамента по астрономия на Универститета в щата Вашингтон в Сиатъл.
Наблюденията, които целят получаването на спектър на избраните предварително кандидати за квазари, се провеждат на 3.5 м телескоп на обсераторията Апачи пойнт в щата Ню Мексико. Пътуването с кола под наем през пустинята от Ел Пасо,щата Тексас, до обсерваторията в планината Сакраменто беше най-вълнуваща част от моето пребиваване в Щатите. Досега е повърдено откритието на 6 нови квазара и наблюденията продължват дистанционно от България, на моя лаптоп.
Интересуват ли се младите хора в България от астрономия?
Най-кратко – да, но имаммалко данни, които да измерят обективно този интерес с днешна дата. Самата астрономия е безспорно едно от най-интересните неща на този свят и няма как да не привлича интереса на млади и стари. Ако съдим по успеха на кръжока по астрономия, който години наред събира във Физическия факултет стотици хора на редовните лекции, пламъкът е жив. Ако забележим успеха на магистърската програма по астрономия и нейната популяризация, също реализирана в катедрата по астрономия – доста са и хората, получили висше образование в други области, които идват преди всичко зада удовлетворят една духовна потребност. Обезпокоителен е обаче друг факт – все по-намаляващ брой студенти, които избират точните науки и в частност физиката, към която астрономията е зачислена, за свое призвание. Едно е сигурно, астрономията е съществен елемент от културата на всеки съвременен човек, който не може да бъде изместен от консумеризма, макар че напоследък се навъдиха доста търговци и в нейния храм.
Какви професионални възможности съществуват в сферата на астрономията в България?
Завършилите бакалавърска и/или магистърски програми във Физическия факултет на СУ специалисти физици или астрофизици могат да работят в научно-изследователските институти и центрове за астрономия и космически изследвания, астрономическите обсерватории и планетариуми в страната и чужбина. Те могат да работят като оператори на телескоп в астрономическитеобсерватории.
Много наши възпитаници се реализат като ИТ специалисти в софтуерни и бизнес компании, финансови институции, държавни учреждения, научно-изследователски центрове.
Напоследък все повече намират работа като професионални комуникатори на науката, които представят поадекватен и разбираем начин научни новини и експерименти пред неспециализирана аудитория. Те са квалифицирани да представят или да спомагат за адекватното представяне на портофолиото на технологична компания, да участват като презентатори или ръководители на специализирани музеи. Освен това могат да изготвят научнирепортажи в качеството на научен журналист. Тези възпитаници се реализират в печатни и електронни медии, музейни и изложбени центрове, високотехнологични компании, НПО, обучителни центрове.
Най-накрая специалистите физици или астрофизици могат да работят като научни експерти, консултанти или мениджъри, които отговарят за реализацията или оценката на определен проект или консултират неговото изпълнение. Могат да участват в експертни съвети и комисии. Те намират работа в държавни структури – министерства, общини и т.н.. Могат да бъдат консултанти в различни НПО, а в бизнеса – да са участници или ръководители на високотехнологични проекти.
Какво според Вас трябва да се промени в България по отношение на науката?
Може би най-важното е да се промени отношението на българите към науката. Има една немалобройна група в нашето общество, включително и сред високите етажи на властта, която смята учените за безделници, които само разпиляват народната пара. За да се изкорени възможността да се бездейства в науката, трябва да се диференцират доходите на учените, като най-способните и активните от тях следва да получават доходи, сравними с доходите на колегите им от развитите демокрации. Трябва да се помисли и за увеличването на средното заплащане на учените, за да могат те да са по-мотивирани и да водят достоен начин на живот. Те трябва да са в състояние да създадат нормално семейство, да си купят нов автомобил и жилище за период от време, който не превишава четвърт отнаучната имкариера.От своя страна, самите учени не трябва да се държат превъзходствено спрямо обикновените хора. Изобщо учените и останалия народ следва да се заобичат и да искат да имат България за свой хабитат.
Колко важна е комуникацията на науката?
Науката не може да се развива нормално без комуникация, защото никой не се ражда професионален учен, това са натрупвания с времето. За да захрани с талантливи млади учени своя резервоар от просветени умове, обществото то трябва да получи и асимилира правилни, разумни и любознателни сигнали.
Какво е отношението Ви към разрастващото се движение от хора, които невярват в науката?
Не смятам, че това са невежи хора. Те просто нямат нужда от наука. Имат проблем с оцеляването или с все по-пълното задоволяване на непрестанно нарастващите им потребности. От друга страна, науката няма нужда от вяра, тя има нужда от съмнение, и в този смисъл е комплементарна на религията. Мога само да съжалявам хората, които не могат да осъзнаятнеоходимостта от полет на мисълта, ако не в собствените си, то поне в чуждите глави.
Значи Земятане е плоска, така ли?
Би било чудесно, ако беше плоска. Това би било пряко научно доказателство за съществуването на Бог!
Има ли български принос към световното развитие на астрономията?
Не, няма съществен български принос и би било чудо, ако имаше. Има приноси на отделни надарени български астрономи, които, като джуджета върху раменете на нациите-гиганти, са успели да внесатнещо съществено в тази наука. Днес астрономията е толкова интернационализирана, демократизирана и отворена, че е трудно да се говори изобщо за национален принос в тази област.
Според Вас близо ли сме до разкриването на някоя космическа загадка?
Напоследък, регистрирането на гравитационните вълни, позволява да се разкрият тайните на черните дупки и неутронните звезди. Няколко научни обсерватории допринасят за това. Лазерният интерферометър на гравитационно-вълновата обсерватория (LIGO) представлява два синхронно работещи приемника, които са построени в САЩ. LIGO започва търсене на гравитационни вълни през 2007 г., но едва през 2015 г. Заработва неговата усъвършенствана версия. От 2015 г. Досега са открити девет сливания на черни дупки и едно – на неутронни звезди. През 2017 г. Се появи лазерния интерферометър VIRGO (Италия). В началото на 2020 г. Бе стартиран проектът KARGA (Япония), както и GEO600, която се намира в Германия.
Много вероятно е за една година да могат да се рагистрират около 100 гравитационно-вълнови събития, от които едва 10 ще са резултат от сливане нa две неутронни звезди, а останалите – резултат от сливането на две черни дупки.
И за финал, кой според Вас е най-вдъхновяващият факт за Вселената?
Най-вдъхновяващият факт за Вселената е нейната изменчивост и неговото следствие, че и тя като насима свое начало и, вероятно, край.
Интервюиращ: Цветомира Бекриева, балакавър по Стопанско управление в СУ и студент от магистратурата по Астрономия и популяризация на астрономията към Физическия факултет на СУ
