Направи дарение на училище!

1. Кратка информация за изследователя: име, степен, звание, месторабота

Казвам се доц. д-р Милен Петров и съм преподавател в катедра „Софтуерни технологии“ на Факултета по математика и информатика, към Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Ръководител съм и на магистърска програма „Защита на информацията в компютърните системи и мрежи“ (ЗИКСМ), като понастоящем заемам и длъжност заместник декан по учебната дейност в образователно-квалификационна степен „Магистър“. Според националните рейтингови класации в страната – това е мястото с най-висок рейтинг в научните направление „4.6. Информатика“.

       2. С какво се занимавате на работното си място? (Ежедневието на един учен) – проекти, изследвания, …

Ежедневието на по-голямата част от учените в университета е свързване с преподаване, по една или друга причина. Няма как да има качествено образование и преподаване без сериозна научно-изследователска работа. Развитието на живота и технологиите е много бурно, и въпреки, че основните фундаменти рядко се променят, специализирането става все по-важно. Немалка част от колегите участват в научноизследователски проекти – вътрешни, национални и международни, както и в новосформиращите се институти, центрове за върхови технологии и центрове за компетентност.

Работата е свързана с работа с най-талантливите млади хора на България. Работата включва от създаване на разработки и курсови проекти в бакалавърските програми, мине се през изследователска работа във вътрешни за университета научни проекти със по-скромно финансиране и продължителност под година, и се стигне до работа и разработки с докторанти и млади учени в национални и международни проекти. Самият аз имам един успешно защитил докторант и двама, на които им предстои защита в близко бъдеще.

Освен изследователска и преподавателска работа се развива и дейност по разпространяване на постиженията и резултатите, а именно посредством публикуване на научни статии в специализирани издания – сборници от научни конференция и научни списания, както и участието в престижни научни форуми – конференции, работни срещи и семинари. Участието в научно-изследователска дейност позволява и пътуване както в страната, така и в чужбина.

Разбери повече за БГ Наука:

***

     3. Какви са научните ви постижения (приноси) и каква е тяхната полза за обществото и икономиката?

Понастоящем съм ръководител на национален научен проект наречен APTITUDE – „

Иновативна софтуерна платформа за анализи на големи масиви от учебни и игрови данни за ориентирана към потребителя адаптация на технологично подпомогнато обучение“ (КП-06-ОПР03/1 от 13.12.2018), включващ както утвърдени учени, така и млади колеги – докторанти. Проектът е финансиран по програма за финансиране на фундаментални научни изследвания по обществени предизвикателства на Фонд научни изследвания (ФНИ) на МОН.

Целта на проекта е да се разработи съвременна софтуерна архитектура за работа с големи данни – както от платформи и инструменти за обучение, така и от платформи за т.нар. „сериозни игри“. Това са игри, които се стремят да постигнат дадена цел в обучението на обучаващия, като го въвличат в света на дадена игра. В днешният дигитален свят данните, получени от тези среди и инструменти са разнородни и нарастват както като обем с големи темпове, така и като скорост на предаване. Тяхното събиране, обработване и анализиране се явява едно от съвременните предизвикателства на научната и изследователска работа. Затова проектът се стреми да предостави услуги, които да позволяват събиране на данни за тези действия, с цел да се препоръчва учебно съдържание, игри и/или учебни дейности от една страна, а от друга да се адаптират спрямо данните, събрани за даден потребител. Това са както данни, събрани по време на игра, така и данни, събрани по време на учене. 

Подобна услуги могат да се използват във всяка сфера от образованието, като започнем от детската градина, училищата, университети или други учебни центрове. Чрез предоставяне на учебно съдържание, игра или дейност, която да е свързана с предпочитанията и интересите на обучаемия, ще се подпомогне задържането на тяхното внимание, мотивация за учене и повишаване на интереса им към различните обучителни дейности и инициативи. Това е особено полезно в днешно време, когато и обучението се провежда в електронна среда. 

Само чрез високо качество при образование на човека и особено на младото поколение, ще е възможно да се подпомогне и развие икономиката, както и обществото като цяло.

4. Какво ви мотивира да изберете професията на изследовател?

Донякъде стана случайно. От една страна почнах за няколко месеца работа във ФМИ, в края по международен проект от преди 20 години (с името MALL2000), за да видя какво е и да помогна за неговото успешно завършване. В последствие продължих с поредица от научно-изследователски проекти, един от които беше една от първите платформи за електронно обучение в България – Аркейд, и като постепенно част от работата премина и в докторантура. След това кандидатствах за асистент и така нататък по реда си. Иначе мотивацията след това е била – работата с млади и надъхани хора, споделяне на придобитото знание, както и придобиване и прилагане на нови знания в различни области на информатиката, компютърните науки и софтуерното инженерство.

5. В момента работя върху ……., което ще ……. 

Както вече споменах, една от дейностите е по проекта APTITUDE – софтуерна платформа по програма „Обществени предизвикателства“ на ФНИ към МОН. Повече информация може да получите на адрес: за повече информация може да посетите сайта на проекта на интернет адрес http://aptitude.w3c.fmi.uni-sofia.bg/ . В рамките на проекта създадохме и публикувахме ръководство за „Добри практики за провеждане на виртуално обучение“, което предоставихме за свободен достъп по време на най-новата криза в човешката история – COVID 19. 

Друга част от изследователската ми дейност е свързана с анализи, проектиране и разработване на инструменти с приложение в обучението. Работя и с двамата ми докторанти, които са в областта съответно на оптимизация на трафика, посредством анализ на големи данни и втория – защита на информацията и киберсигурност в мобилни Андроид устройства. Освен работа с докторанти работя и усилено със студентите от ОКС „Магистър“ и „Бакалавър“. С магистрите правим сериозна научно-изследователската работа, най-вече с магистърски тези и курсови проекти. В момента имам магистри – дипломанти, които работим в областта на облачните технологии, предимно с технологиите на AWS, както с мрежови софтуерни инструменти и уеб-базиран софтуер, както и в областта на защита на информацията на компютърните системи и мрежи.

Участвам и в националната научна програма „ИНФОРМАЦИОННИ И КОМУНИКАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ ЗА ЕДИНЕН ЦИФРОВ ПАЗАР В НАУКАТА, ОБРАЗОВАНИЕТО И СИГУРНОСТТА (ИКТвНОС)”, където се занимавам с изследване и разработване на политики за сигурност.

6. Какви проблеми срещат учените във вашата област (за професионалното си развитие и в работата си)? 

Основните проблеми на преподаватели и изследователи са свързани с възможността за индивидуалното развитие на изследователя. Освен ако не участва в научен проект, то той/тя трудно може да намери финансиране за да получи специализирано обучение, да участва в публикуването научни статии или други дейности. Университетът прави опит за финансиране на подобни дейности, но поради минималния бюджет за научни изследвания, това финансиране не е голямо и не е достатъчно.  

     7. Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката? 

Според мен трябва да се инвестира повече в човешки ресурси (не само за заплати, но и възможности за участие в специализации и обучения), и чак след това в сгради и техника. Сградите и техниката са важни и атрактивни, но ако няма мотивирани изследователи, които да провеждат научно-изследователска дейност в/с тях – те не са от голяма полза. Да се инвестира повече в развитието на учителите и преподавателите в средното и висшето образование.

8. Знаете ли че: (малко известен и интересен факт за специалността) 

Коя е най-гледаната песен, която “превърта“ брояча за гледанията на YouTube? Да, това е „Gangnam Style“ на Psy. Интересното тук е, че тя ‚чупи‘ брояча на гледанията, който към това време е 32 битов целочислен тип със знак (signed integer) и “събира” числа в диапазона [-2 147 483 648, +2 147 483 647], което е да кажем „малко“ над 2 милиарда. Никой, от създателите на платформата, не е смятал, че това число може да бъде достигнато някога, по времето на разработването на платформата. В момента максималният брой гледания е променен на 9 223 372 036 854 775 808, което е над 9 квинтилиона (~9 x 1018). Пълното произношение на английски е „Nine quintillion, two hundred and twenty-three quadrillion, three hundred and seventy-two trillion, thirty-six billion, eight hundred and fifty-four million, seven hundred and seventy-five thousand, eight hundred and eight.“.

9. В свободното си време обичам да: (хоби, спорт)

Да чета, да правя снимки и да пътувам, да се срещам с приятели и различни хора. 

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!