1. Кратка информация за изследователя: име, степен, звание, месторабота.
Люба Динева Митева, доктор по молекулярна биология, доцент по молекулярна биология, Медицински факултет при Тракийски университет, гр. Стара Загора.
2. С какво се занимавате на работното си място? (Ежедневието на един учен) – проекти, изследвания, …
Ежедневието ми като университетски преподавател включва работа в две основни посоки – научноизследователска и преподавателска дейности, а част от времето ми е ангажирано с административна дейност.
Научните изследвания на екипа от който съм част, съчетават в себе си няколко научни области – молекулярна биология, имунобиология и молекулярна генетика. Основно изследванията ни са фокусирани върху молекулните основи на имуномедиирани заболявания при човек. Проучваме значението на различни функционални генни варианти, фактори повлияващи регулацията на генна експресия, ефекта им върху цитокиновия дисбаланс, асоцииран с редица онкологични, автоимунни, инфекциозни и др. болести при човек. Последните ни изследвания бяха върху имунопатогенезата на множествена склероза и съпровождащите я конгнитивни нарушения, в колаборация с екип от Медицински университет – Пловдив.
Отделно преподавам на студенти от Медицински факултет и Медицински колеж при Тракийски университет по дисциплини именно от тези научни направления, в които работим. Известно е, че в някои държави, научноизследователска и преподавателска дейности в университетите са разделени – има преподаватели, има и изследователи. В Българските университети те се съвместяват и аз лично намирам това за успешна формула. Преподавателската дейност изисква от нас и да представим пред студентите ни, нови знанията в дадена област, на достъпен, разбираем език, а защо не и да ги „спечелим“ за научна дейност в тяхното кариерно развитие. Според мен, това ни прави по-гъвкави, по-лесно адаптиращи се в различни среди. Разбира се, всяка дейност изисква време, а всеки от нас разполага с 24 часа в денонощието.
3. Какви са научните ви постижения (приноси) и каква е тяхната полза за обществото и икономиката?
Не бих казала, че имам големи научни постижения и приноси. Научните резултати от дейността на екипа ни, са описани в десетки научни статии, публикувани в реферирани и индексирани научни издания и намират своя отзвук с световната научна общност. Съавтор съм на над 50 научни статии, цитирани над 500 пъти от други научни колективи. Научните области, в които работим са безспорно значими за общественото здраве, но предимно касаят придобиване на нови знания за явления, процеси в човешкия организъм. Подобни фундаменталните изследвания са с потенциал за редица приложения, напр. за разработването на нови технологии, средства, подходи за диагностика, терапия, с пряко практическо приложения, но това е възможно да се случи години по-късно след натрупване и доказване на фундаменталните ни научни познания. Не съм привърженик на науката за самата наука, но смятам, че приложните изследвания и иновациите са следствие от фундаменталните такива, които нямат „моментална директна консумация“. Това е причина, фундаменталните научни изследвания да не са привлекателни за бизнеса и индустрията.
4. Какво ви мотивира да изберете професията на изследовател?
Биологията винаги е била любима дисциплина за мен още от ученическите години. Имах късмета да изучавам молекулярна биология в СУ „Св. Климент Охридски“. Благодарение на средата в която попаднах, на редица мои преподаватели, искрата към научната работа в областта на молекулярната биология беше запалена. Когато се явих на конкурс за асистент в Медицински факултет при Тракийски университет не знаех точно какво ме очаква. По-скоро търсих научноизследователска работа, но и до днес не съжалявам за избора си. Работата с млади, интелигентни хора, като студентите ни е много зареждаща, въпреки че така времето ми за научноизследователска дейност е по-ограничено. Молекулярната биология е много динамично развиваща се научна област, с допирни точки в редица други. Много тясно е свързана и с медицината. С времето тази връзка става все по-здрава, днес говорим за молекулна медицина, персонализирана медицина и други. Именно динамиката, комплексността, новите хоризонти и приложения за мен са силна и постоянна мотивираща сила.
5. В момента работя върху ……., което ще …….
В момента работя по две основни тематики. Едната касае ролята на няколко различни микроРНК за туморогенезата при рак на млечната жлеза и по-точно върху възпалителните процеси и Тh17/Treg баланс при ранни стадии на туморогенезата. Към момента, микроРНК са обект на много изследвания, тъй като имат потенциал в диагностичен и терапевтичен аспект, а до скоро не знаехме за тяхното съществуване. Другата тематика, по която работя в момента е насочена към цитокиовия дисбанас при първични и вторични мозъчни тумори. По-специално, вниманието ни е насочено към цитокини от IL-12 семейството, което през последното десетилетие е от особен интерес за изследователите, тъй като включва няколко различни хетеродимерни цитокина споделящи общи субединици. Природата на тези цитокини рефлектира и върху техните специфични биологични ефекти върху клетки на вродения и придобит имунитет ангажирани в антитуморния имунен отговор – донякъде допълващи се, донякъде противоположни. Само, преди около 5 години, изследователи описаха и доказаха съществуването на нов представител на това цитокиново семейство – IL-39, за който са известни малко от биологичните му функции. Надяваме се нашето проучване да допринесе за изясняване на ролята на цитокини от IL-12 семейството в имунопатогенезата на първичните и вторичните (метастатични) мозъчни тумори.
6. Какви проблеми срещат учените във вашата област (за професионалното си развитие и в работата си)?
Надали ще изненадам някои като поставя на първо място проблема с недостатъчно и несистемно финансиране на научната дейност. За реализация на експериментални научни изследвания на ниво, разбира се не само в областта на молекулярната биология, е необходима съответната научна инфраструктура, обезпеченост с качествени и надеждни материали, реактиви, много от които са скъпоструващи. Мото на редица тръжни процедури – най-ниската цена печели, според мен лесно може да потвърди друго мото – „евтиното излиза скъпо“. Предизвикателство е да се проведе качествено научно проучване с минимални финансови средства. На второ място, бих поставила кадровия проблем, човешкия ресурс. Липсата на перспектива и трудностите, включително финансовата стабилност, пред младите хора в България, които имат желание и потенциал да се отдадат на научна работа и едновременно с това, отворените врати на света за такива млади и талантливи хора, водят до негативен резултат за научния ни капацитет като цяло. С времето, научния ни капацитет спада, защото утвърдени наши учени предават опита и знанията си на хора, които се реализират извън България. Оценявам като положителен факта, че в последните години има възможности за работа по национални и европейски проекти, в ход са и програми финансирани от държавата насочени именно към млади учени.
7. Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?
Едно от нещата, които трябва да се променят в дългосрочен план е финансирането на научни изследвания. За научни изследвания и технологично развитие средно в Европейския съюз се отделят около 2% от брутния вътрешен продукт, докато за България този процент е под 1%. Фундаменталните и теоретични научни направления да се финансират целево от държавата, предвид че техният продукт не се реализира непосредствено. Съвсем на скоро, Министерството на образованието и науката (МОН) също отчете необходимост от повече средства на за научни изследвания. Комисия към МОН констатира и обяви публично в годишния си доклад за дейността на ФНИ за 2020 г. че няма достатъчно средства, за да се обезпечи и да се развиват научните изследвания в страната. Считам, че проектният принцип за финансиране, приоритизиране на определени научните направления и „използване“ на научния капацитет от бизнес, индустрията, държава са действия в правилната посока на развитие, но остават още редица проблеми.
8. Знаете ли че: (малко известен и интересен факт за специалността)
В молекулярната биология наистина има много интересни и малко известни факти и ми е трудно да фаворизирам някой. Старая се в лекциите си и упражненията си със студентите да им представям такива, точно защото те „грабват“ аудиторията и представят научно знание по атрактивен начин.
9. В свободното си време обичам да: (хоби, спорт)
В свободното си време обичам да бъда със семейство си и с приятели на ново, различно място. Обичам да пътувам, да чета художествена литература, обичам киното и театъра. Така се презареждам и се старая да намирам време и за това.
