Интервю с доц. д-р Ива Досева, Институт за изследване на изкуствата към БАН

  1. Кратка информация за изследователя: име, степен, звание, месторабота

Ива Досева, доц. д-р; Институт за изследване на изкуствата към БАН, сектор “Изобразителни изкуства”.

  1. С какво се занимавате на работното си място? (Ежедневието на един учен) – проекти, изследвания.

Работното време и място мястото зависят от работата и от нейния етап: работим в Института, в дома си, в библиотеки, и – много важно – на терен. Пандемичната обстановка наложи друг ред, ограничи работата ни в библиотеките и по обектите. От друга страна, необходимата ни литература стана по-достъпна в интернет.

  1. Какви са научните ви постижения (приноси) и каква е тяхната полза за обществото и икономиката?

Занимавам се с ранновизантийски изкуство. Някои паметници съм издирила и публикувала за първи път, на други, вече известни, съм предложила ново тълкуване; систематизирала съм ги, очертала съм културния им контекст. Надявам се, че в определена степен, цитиранията на публикациите ми са признание за приносите. Относно обществено-икономическите ползи от хуманитаристиката, едва ли вече има съмнение, че следва да се търсят в широк и дългосрочен план. А като историк на изкуството, убедена съм, изучаването на културното наследство е базисен етап в неговото опазване, а опазването трябва да осигурява, да гарантира възможността за последващи проучвания. Наш дълг е да предадем това наследство на следващите поколения в цялото богатство на автентичността му – позовавам се на Венецианската харта, документ, ратифициран и от българската държава. Затова съм член на БНК на ИКОМОС (Българския национален комитет на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места), както и на ГИОКИН (Гражданска инициатива за опазване на културно-историческото наследство).


РЕКЛАМА:

***

  1. Какво ви мотивира да изберете професията на изследовател?

Възхищението ми към старините. Обръщайки се към времето, когато направих своя избор, не мога да не отдам почитта и благодарността си към преподавателите в Националната художествена академия, специалност „Изкуствознание“, които ме насърчаваха. Не мога да не спомена проф. д-р Атанас Божков и чл. кор. проф. д. изк. Елка Бакалова, която впоследствие стана моя научна ръководителка.

  1. В момента работя върху ……., което ще …….

В момента работя върху архитектурната скулптура на Епископската базилика на Филипопол (Пловдив). Имам шанса да получавам съдействие от колегите, на които дължим археологическото проучване и реставрацията, г-жа Жени Танкова, доц. Елена Кантарева–Дечева и д-р Станислав Станев. Тази година базиликата бе открита за посещения, а те са изключително интензивни. Надявам се изследванията ми да подпомогнат цялостното изследване на базиликата, както и създаването на адекватни информационни материали, предназначени за нейните посетители.

     6. Какви проблеми срещат учените във вашата област (за професионалното си развитие и в работата си)?

Не мисля, че проблемите ни са по-различни от обичайните в нашето общество. Все по-често изникват поводи да повтарям, че ако хората се занимаваха с това, за което са учили, щяхме да живеем в по-добър свят.

  1. Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Със сигурност, не малко! Но ако кажа какво, би трябвало да кажа и как. Ще акцентирам върху един проблем, който не се отнася точно към науката и административното й организиране, а към необходимостта от нея в сфера, в която тя, науката, години наред не е добре дошла. Това е опазването на културното наследство, и по-точно, онези безбройни случаи на т.нар. социализиране на паметниците, превръщането им в „атракциони” в името на неясни икономически ползи и поверяването им на некомпетентни организации за управление. При този устойчив процес се игнорира факта, че културното наследство самò по себе си е ценност, опазването му изисква професионална етика и обединените усилия на специалисти в различни дисцилини, на силен държавен контрол. Как да се промени тази практика? С решителни промени в ЗКН (Закона за културното наследство) и наложителното спазване на нормативите. С образованието както на специалистите, така и широката публика. На обществото трябва да бъдат разкрити скъпоценността, очарованието на автентичната старина, т.е. обратното на внушенията за необходимост от реновиране на старините и от „възстановяване“ на миналото. Образователният процес би трябвало да бъде наша, на научните работници, задача.

  1. Знаете ли че: (малко известен и интересен факт за специалността)

Ако се вгледате внимателно в стари сгради, особено в църкви, може да видите вложени в градежа им разнообразни по-стари детайли. Понякога те са били взети от руините на предходната сграда на това място, понякога са донасяни отдалече. Тези преизползвани детайли, включени в нов архитектурен контекст, който се отличава от първоначалния във функционално и естетическо отношение, се наричат сполии. Те биха могли да бъдат само строителен материал, но и реликви, изразяващи идеологическа приемственост. „Скрити картинки“, те често са носители на информация от първостепенно за изследователя значение.

  1. В свободното си време обичам да: (хоби, спорт)

Обичам да плувам. Обичам морето. Щастлива съм, че любимите ми занимания не са в опозиция на професионалните, и затова ще отбележа, че благодарение на морето, на морския трафик, в древността се е осъществявал активен културен обмен, включително и на произведения на изкуството. Резултатите на този обмен са обект на работата ми. Всъщност, по-голямата част от изследванията ми са посветени на паметници, намиращи се по Черноморското крайбрежие. Именно там открих за себе си и сполиите.


Европейска нощ на учените 2022 г.: