Интервю с доц. д-р Габор Живанович, Институт по консервиране и качество на храните – Пловдив


Сп. Българска Наука, брой 161:

***

 

  • Бихте ли се представили на нашите читатели?

Аз съм доц. д-р Габор Живанович, Унгарец съм, завършил съм магистърска степен инженер агроном в ПАННОН университет по селско стопанство в Мошонмагьаровар, Унгария през 1996 година. Втората ми квалификация е Инженер по контрол на качеството на храни, получена през 1999 г. от Университета по градинарство и хранителни технологии в Будапеща. През това време вече работих в същия университет като научен изследовател в катедрата по хранителна физика и автоматизация на хранителни процеси. Докторантурата си започнах през 2000-ната година, задочно и защитих като Доктор по хранителни технологии в Корвинус Университет, Факултет по хранителни наука и технологии (сега Hungarian University of Agriculture and Life Sciences) в Будапеща, през 2007 година. От 2008 година работя в Института по консервиране и качество на храните, първо като главен асистент, а от 2014 като доцент към отдел хранителни технологии.

  • Коя научна институция представлявате и с какво се занимава тя?

От 2008 година до момента работя в Институт по консервиране и качество на храните, Пловдив, Селскостопанска Академия. Институтът се занимава с разработване на нови хранителни продукти и технологии и с контрол на качеството на храните. По-конкретно аз се занимавам с физични изследователски методи (текстура, цвят), сензорен анализ за контрол на качество на хранителни продукти, полуфабрикати и суровини и с приложение на ядивни опаковки с цел удължаване на срока на годността на плодове.

  • Кое Ви запали да се занимавате с науката и кога се случи това?

Първата ми среща с науката беше по време на подготовка на дипломната ми работа. Тогава за първи път проведох пълно научно изследване – от подбор на литературни източници и подготовка на литературната справка, до анализ на получените резултати. Темата на дипломната работа разглеждаше текстурни показатели на пшеница. След университета работих в научна-изследователска среда и колегите ме включиха в проектни екипи с цел усвояване на физичните методи за контрол на качеството на храните. През 2001-2002 г. работих за една година в Институт по хранителна изследвания в Норич, Великобритания където се занимавах с физични показатели на пектинови филми. Тази тема стана темата на дисертацията ми също


Разбери повече за БГ Наука:

***

  • Може ли да разкажете повече за своя проект към ФНИ?

Проектът се занимава с разработване на иновативни ядивни опаковки за пресни плодове с цел удължаване на срока на годност като период за консумация на свежи и здравословни храни (КП-06-Н37/29). Проектът стартира в края на 2019 година и в момента току-що завършва първия етап след 8 месечно удължение. Причината за удължението беше трудности при закупуването на консумативи и оборудване, а също така в организацията на изследователската работа с хранителни продукти. През времето на пандемията със сериозни мерки не можахме да организираме екипната работа и дегустациите за по-дълго време. Но въпреки това в рамките на две години успяхме са направим 4-5 изследователски серии със сезонни плодове и различни многокомпонентни моделни ядивни филми . В проекта участват около 10 човека от Института, както и двама изследователи и двама студенти от катедра физика от ПУ, като партньорска организация. Те имат по-голям капацитет за изследване на моделни полимерни филми, а ние за приложение на опаковки върху плодове и тяхното изследване през времето на съхраняване. Темата на проекта е актуална, тъй като се занимава с приложение на биополимерни материали с произход от хранителни отпадъци, използвани за намаляване на загубите от свежи здравословни плодове като. По такъв начин може да се намали използването на полиолефинови опаковки в хранителната индустрия и в кетъринга на хранителните продукти. Биополимерните опаковки имат антиоксидантен и антимикробиален ефект. Подобряват здравословните свойства на плодовете с намаляване на нивото на холестерол в кръвта и усвояването на макро и микроелементи в организма.

 

 

  • С какво заглавие беше последната Ви публикация? Разкажете ни повече за нея.

„Влияние на емулсионни ядивни опаковки за качество и срок на годност на череши“. В рамките на тази изследователска серия опаковахме череши чрез потапвяне в хитозан и емулсия на масло от гроздови семки. Емулсията е богата на антиоксиданти и има антимикробиална активност. Може да запази свежи хранителните стойности на череши до 3 седмица в хладилник на 4 °С. В изследванията са включени два метода за анализиране на антиоксидантна активност и анализ на полифенолите и също така консуматорски тестове с цел да анализираме приемането на опакованите плодове. От физичните показатели обърнах много внимание за изследване на промените в цвят на плодово месо през времето на съхраняване.

  • С какво проекта ще допринесе във вашата организация и научна област?

В проекта е планирано използването на биополимерни материали, с нови рецептури, нови методи и инструменти в базовата организация, които са по-малко познати. От получените изследователски данни е планирано е да създават систематизирани база данни и обучение на персонала. В екипа на проекта са включени млади учени, които ще могат да получат нови знания и опит, служещи по времето на кариерното им развитие. На базата на систематизираните база данни може да се разработват нови технологии за индустриално внедряване.

  • Как оценявате работата на екипа си?

Екипът ми е талантлив и работлив. Работата по проекта е сезонна и манипулацията на плодовете трябва да се извършва бързо и промените в тях да се отчитат често, тъй като не можем да съхраняваме плодовете за дълго време извън хладилник без промяна на качеството и безопасната им консумация. Екипът на проекта вече има опит и се справя отговорно с тази работа.

  • Има ли млади хора, които искат да се занимават с наука във Вашата област?

Според мен много малко. Младите повече искат да работят в сферата на услугите, банковото дело, информационни консултантски фирми, където има инвестирани пари, не както в науката. За съжаление, нито заплатата, нито средствата за наука са атрактивни в България.

  • Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да се занимават с наука в България? 

Ако имате желание, издръжливост, ангажираност и сте достатъчно упорите, може да имате резултати и да започнете научна кариера. Но без тези усилия е по-добре, ако не се опитвате.

  • Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Средствата и методите на финансиране.

  • Занимавали ли сте се с нещо извън научната работа? Какви други интереси имате и как обичате да прекарвате свободното си време?

От самото начало работя в научната сфера. Това е удовлетворяващо за мен като работна среда и кариера в живота ми. Хобито ми е пътуването. Много и различни места успях да обиколя вече в Европа, но извън нея за съжаление съм видял много малко. Важното за мен е да пътуваме навсякъде със семейството ми, защото децата също трябва да харесват природата и да приемат чуждата култура без натоварване на организма. В момента пътуването е трудно заради пандемията, но се надявам скоро ситуацията вече да се промени.


Включи се в списъка ни с имейли – получаваш броеве, статии, видеа и всичко, което правим за популяризирането на науката в България.