Търсене
Close this search box.

Интервю с доц. д-р Цветелина Валентинова, катедра „Обща медицина, съдебна медицина и деонтология“ на МУ-Плевен

Интервю с доц. д-р Цветелина Валентинова, катедра „Обща медицина, съдебна медицина и деонтология“ на МУ-Плевен

Интервю с доц. д-р Цветелина Валентинова, катедра „Обща медицина, съдебна медицина и деонтология“ на МУ-Плевен

Интервю с доц. д-р Цветелина Валентинова, катедра „Обща медицина, съдебна медицина и деонтология“ на МУ-Плевен


Направи дарение на училище!



***

Кратка информация за изследователя: име, степен, звание, месторабота:

Цветелина Валентинова, доктор по медицина. Доцент, ръководител на катедра „Обща медицина, съдебна медицина и деонтология“, заместник-ректор по качеството на обучение и акредитация на Медицински Университет-Плевен.

С какво се занимавате на работното си място? (Ежедневието на един учен) – проекти, изследвания, …

Ежедневието ми е разпределено между преподаване, научна работа и административна дейност. По отношение на преподаването – водя лекции и упражнения на български и английски език по една основна и няколко свободноизбираеми дисциплини на студенти по медицина и на студенти от останалите факултети на университета: „Фармация“, „Здравни грижи“, Обществено здраве“. Ангажирана съм с обучението под формата на лекции и семинари на лекари, специализиращи обща медицина, както и с организирането и провеждането на изпита за специалността им в ролята на председател на държавна изпитна комисия. Научната дейност е неизменна част от работата на университетския преподавател и в тази връзка аз участвам в провеждането на собствени или екипни проучвания в областта на общата медицинска практика, обработването на резултати и изнасянето им в различни наши и международни научни издания. Академичен наставник съм на студенти по медицина по Проект „Студентски практики“ на МОН, финансиран по ОП НОИР. Дълги години работя и като организатор в комисията по финансиране на научноизследователски проекти на Медицински Университет-Плевен. Натрупаният опит по отношение на оформянето, рецензирането и финансирането на тези проекти много ми помага в работата ми със докторантите като лектор в докторантското училище на университета и при участието ми в Проект „Създаване на център за обучение на докторанти, постдокторанти, специализанти и млади учени към Факултет „Медицина“ на МУ-Плевен“, финансиран от ОП НОИР. Съвсем отскоро съм заместник-ректор по качеството на обучение и акредитация и това добави към ежедневието ми ангажименти, свързани с организацията на тези дейности в университета.


Разбери повече за БГ Наука:

***

Какви са научните ви постижения (приноси) и каква е тяхната полза за обществото и икономиката?

Началото на моята преподавателски и научна кариера започна във времето, когато стартира здравната реформа на страната и общата медицина възникна като съвсем нова и непозната за България специалност. Нашият университет беше първият, който сформира катедра „Обща медицина“ и започна обучение на студенти и специализанти по тази дисциплина. За това и първите ми проучвания бяха насочени към проблемите на организация на работата на лекаря в първичната здравна помощ, както и проблемите на обучението по обща медицина. Голямо удовлетворение бе за мен участието в създаване на учебници и ръководства по преподаваните дисциплини, т.к. такива липсваха на български език в началото на обучението. Няколко години по-късно, с колегите от катедрата, взехме участие в проект на тема: „Обновяване учебното съдържание по обща медицина и въвеждане на нови форми и методи за преподаване и оценяване“, финансиран по програма „Образование“ на фондация „Отворено общество“. В рамките на този проект се запознахме с опита на други университети, провеждащи такова обучение, посещавайки катедрите по Обща медицина и лабораториите по Комуникативни умения в Медицинските университети на Манчестер, Брюксел и Маастрихт. Това позволи интегриране и прилагане в нашата обучителна работа на този опит, учебните програми и методите за преподаване и изпитване на европейски катедри с традиции в обучението по обща медицина. Като част от резултатите от споменатия проект създадохме и нова за страната свободноизбираема дисциплина – „Обучение по комуникативни умения“ за студентите по медицина и за бакалавърските медицински специалности в университета.

Какво ви мотивира да изберете професията на изследовател?

Факторите, които повлияха върху формирането ми като преподавател и изследовател са няколко, може би дори е известно стечение на обстоятелствата. От една страна винаги съм се старала да търся причините и обясненията за събитията и реакциите на хората. Като ученик и студент участвах в различни кръжоци, събирах разнородна информация, но никога не съм мислила, че ще се занимавам с наука. Скоро след дипломирането ми като лекар, започна реформата в здравната система и „Обща медицина“ възникна като специалност и университетска дисциплина с много въпросителни пред осъществяването й. На мен ми допадна философията и идеята на общата медицинска практика и кандидатствах за докторант в новосформираната катедра по Обща медицина на МУ-Плевен. Работя в нея вече повече от 20 години и колкото повече се запознавам и навлизам в научната и преподавателската работа – толкова повече, тя ме увлича.

В момента работя върху …

Настоящите ми проучвания са насочени към разработването и прилагането на нови методи за обучение на студентите по медицина, базирани на добри практики от световния опит с цел създаване на бъдещи лекари и медицински специалисти по здравни грижи, способни да използват новите технологии в медицината и възможностите на междуличностната комуникация, да прилагат аналитично мислене в диагностичния процес и индивидуален подход в лечебния процес. Продължаваме и някои проучвания върху работата на лекарите в общата медицинска практика. С настоящата ми докторантка работим върху работата на общопрактикуващия лекар с пациенти в депресивен епизод и създаване на алгоритъм за поведение на лекаря от Първичната здравна помощ при среща с тези пациенти.

Какви проблеми срещат учените във вашата област (за професионалното си развитие и в работата си)?

Известен факт е, че за сериозни научни проучвания са нужни средства – не само за достойно заплащане на труда на изследователите, но и за финансовото обезпечаване на самите научни изследвания – инвестиции за научна инфраструктура (лаборатории, научни комплекси), за обучение на изследователите, за материали. Не е тайна и това, че в нашата страна процентът от БВП, отделян за наука, е по-нисък от този в повечето европейски страни. В медицината обаче, освен финансовата част, има и друго затруднение. За един клиничен специалист е нужно осъвместяване на клиничната практика, която понякога е много обемна – дежурства, прегледи, изследвания, диагностичен и лечебен процес, с преподавателската работа – обучение на студенти, специализанти, докторанти и с научните изследвания – за които понякога може да не останат време или сили.

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Освен адекватното финансиране, за което споменах, не трябва да се забравя, че за науката е много ценен човешият фактор. Привличането на обучени и мотивирани специалисти за нуждите на българската наука е особено важно за нейното развитие. За това трябва да се работи върху популяризирането й и връщане в общественото съзнание на образованието и науката като значими ценности. Активно трябва да се търсят още през студентското им обучение младите хора със склонност към научна работа и да се поощряват и подпомагат в развитието им като научни работници.

Знаете ли че: (малко известен и интересен факт за специалността)

До 19 век /1816 година/ стетоскопът, без който не можем да си представим днес един лекар, е бил непознат. До този момент „аускултацията“ се провеждала като лекарите поставяли главата си директно върху гръдния кош на пациентите си. Рене Лаенек бил млад френски лекар, на когото се наложило да прегледа една млада дама. Обичайният метод бил неприемлив и затова той навил един лист хартия на цилиндър и го поставил на гърдите на младата жена, а от другата страна поставил ухото си. След това изобретил първия стетоскоп, който представлявал дървен цилиндър и далеч нямал вида на съвременните стетоскопи, но това дало нови хоризонти на физикалното изследване.

В свободното си време обичам да: (хоби, спорт)

В свободното си време обичам да съм сред природата, да чета или да рисувам.


Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!



***

Включи се в списъка ни с имейли – получаваш броеве, статии, видеа и всичко, което правим за популяризирането на науката в България.  

Еднократен (Вечен) абонамент​​

Списание “Българска наука” излиза в PDF и ePub и може да се изтегли и чете от компютър, таблет и телефон. Достъпа до него става чрез абонамент, а възможността да се абонирате еднократно позволява да можете да достъпите всички бъдещи броеве без да се налага никога повече да плащате за списанието.