- Бихте ли се представили на нашите читатели?
Казвам се Цветелина Бацалова и съм част от екипа на катедра Биология на развитието към Пловдивски университет „П. Хилендарски“. Преподавателската ми дейност е свързана с извеждане на занятия по Клетъчна биология и други дисциплини в това биологично направление. Научните ми интереси и разработки са в областта на клетъчната имунология, бионанотехнологиите, in vitro цитотоксикологията и доказване на биологична активност.
- Коя научна институция представлявате и с какво се занимава тя?
Пловдивски университет „П. Хилендарски“, който вече има статут на изследователско висше училище. В частност, представлявам Биологически факултет на ПУ, в който активно се работи по редица актуални научни направления – идентифициране на биомаркери и биологично активни вещества с потенциално приложение в персонализираната медицина, разработване на биосензори и системи за целенасочено лекарствено въздействие, таксономични и екотоксикологични проучвания, биомониторинг и други.
РЕКЛАМА:
- Кое Ви запали да се занимавате с науката и кога се случи това?
От дете имам интерес към природните науки, за което важна роля имат родителите ми. Израснах в семейство на биолози. Интересът ми към клетъчната и молекулярната биология надделя в хода на гимназиалното ми обучение.
- Може ли да разкажете повече за своя проект към ФНИ?
Ръководя проект, финансиран по програмата за двустранно сътрудничество с Русия. Целта му е да допринесе за решаване на приоритетна задача в направленията бионанотехнологии и здраве – създаване на нови по-ефективни агенти за терапия на ракови заболявания, базирани на съдържащи наночастици материали, които могат да бъдат използвани като системи за целенасочено въздействие. Проектът е интердисциплинарен и се основава на провеждането на широкообхватни изследвания на метални наночастици и техните конюгати, модифицирани с биосъвместими полимери – анализ на структурата, физикохимичните свойства и биологичната aктивност; оценка на връзката между състава и структурата на наносистемите и техните електронни и биологични свойства, възможността за изява на синергичен ефект по отношение биологичната активност на наносистемите, благодарение на приложението им под формата на конюгати с лекарства, използвани в клиничната практика.
- С какво проекта ще допринесе във вашата организация и научна област?
Работата по този проект представлява естествено продължение на стартирана преди около 3 години колаборация с екипа на д-р Александър Васильков, който ръководи лабораторията по хибридни метални материали към института по елементоорганични съединения „А. Н. Несмеянов“, Руска академия на науките. Програмата за двустранно сътрудничество ни предоставя възможност да продължим и надградим съвместните си проучвания, които имат потенциала да доведат до повишаване капацитета на партньорските научни организации и квалификацията на членовете на изследователския колектив. Резултатите от изпълнението на проекта ни ще осигурят нови знания за структурата и биологичната активност на синтезираните от руския екип наночастици и наносистеми като по този начин ще допринесат за разработване на по-ефективни агенти за терапия на ракови заболявания.
Проектът ни търси решение на сериозно обществено предизвикателство и ще предостави база за развитие на бъдещи разработки с приложен характер, свързани с получаване на нови терапевтични агенти. Реализацията му е пряко свързана с развитието на природните науки и иновациите.
- Как оценявате работата на екипа си?
Считам, че екипът ми се справя много добре с възложените задачи. Тук е мястото да благодаря на членовете на нашия българо-руски колектив за ефективната съвместна работа. Вярвам, че именно добре координираната екипна дейност на учени с компетенции в различни направления може да доведе до значими резултати и че нашият екип има потенциала за това.
- С какво заглавие беше последната Ви публикация? Разкажете ни повече за нея.
Последната ми публикация също е резултат от съвместно сътрудничество с колеги от друга научна институция (Медицински университет-Пловдив). Оригиналното й заглавие е: Preparation and preliminary evaluation of silver-modified anodic alumina for biomedical applications. Тази публикация описва метод за получаване на модифицирани със сребро материали от анодиран алуминиев оксид с потенциално биомедицинско приложение. Представените проучвания показват, че изследваните субстрати имат добра биологична съвместимост, която екипът ни анализира, използвайки фибробластни клетъчни линии.
- Има ли млади хора, които искат да се занимават с наука във Вашата област?
Да, разбира се. Нещо повече, през последните години броят на младите хора с интерес към научноизследователската дейност в биологични направления нараства.
- Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да се занимават с наука в България?
Бих им казала, че има смисъл да поемат това предизвикателство.
- Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?
Трудно е да се отговори еднозначно на този въпрос. Във всяка сфера на работа, включително и научната, възникват необходимост от промени и оптимизация в различни насоки. Често те са с локален характер и засягат определена научна институция. Според мен е важно да бъдат оптимизирани процедурите по възлагане на обществени поръчки, за да няма значително забавяне при закупуването и доставката на основни материали и реактиви, необходими за осъществяване на плануваните изследвания в срок.
- Занимавали ли сте се с нещо извън научната работа? Какви други интереси имате и как обичате да прекарвате свободното си време?
Професионално, извън научната и преподавателската дейност – не. В свободното си време обичам да пътувам и чета.
