Интервю с доц. д-р Цветелина Бацалова от катедра Биология на развитието към ПУ „П. Хилендарски“

Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Share on email

 

  1. Бихте ли се представили на нашите читатели?

Казвам се Цветелина Бацалова и съм част от екипа на катедра Биология на развитието към Пловдивски университет „П. Хилендарски“. Преподавателската ми дейност е свързана с извеждане на занятия по Клетъчна биология и други дисциплини в това биологично направление. Научните ми интереси и разработки са в областта на клетъчната имунология, бионанотехнологиите, in vitro цитотоксикологията и доказване на биологична активност.

 

  1. Коя научна институция представлявате и с какво се занимава тя?

Пловдивски университет „П. Хилендарски“, който вече има статут на изследователско висше училище. В частност, представлявам Биологически факултет на ПУ, в който активно се работи по редица актуални научни направления – идентифициране на биомаркери и биологично активни вещества с потенциално приложение в персонализираната медицина, разработване на биосензори и системи за целенасочено лекарствено въздействие, таксономични и екотоксикологични проучвания, биомониторинг и други.


РЕКЛАМА:

***

 

  1. Кое Ви запали да се занимавате с науката и кога се случи това?

От дете имам интерес към природните науки, за което важна роля имат родителите ми. Израснах в семейство на биолози. Интересът ми към клетъчната и молекулярната биология надделя в хода на гимназиалното ми обучение.

 

  1. Може ли да разкажете повече за своя проект към ФНИ?

Ръководя проект, финансиран по програмата за двустранно сътрудничество с Русия. Целта му е да допринесе за решаване на приоритетна задача в направленията бионанотехнологии и здраве – създаване на нови по-ефективни агенти за терапия на ракови заболявания, базирани на съдържащи наночастици материали, които могат да бъдат използвани като системи за целенасочено въздействие. Проектът е интердисциплинарен и се основава на провеждането на широкообхватни изследвания на метални наночастици и техните конюгати, модифицирани с биосъвместими полимери – анализ на структурата, физикохимичните свойства и биологичната aктивност; оценка на връзката между състава и структурата на наносистемите и техните електронни и биологични свойства, възможността за изява на синергичен ефект по отношение биологичната активност на наносистемите, благодарение на приложението им под формата на конюгати с лекарства, използвани в клиничната практика.

 

 

  1. С какво проекта ще допринесе във вашата организация и научна област?

Работата по този проект представлява естествено продължение на стартирана преди около 3 години колаборация с екипа на д-р Александър Васильков, който ръководи лабораторията по хибридни метални материали към института по елементоорганични съединения „А. Н. Несмеянов“, Руска академия на науките. Програмата за двустранно сътрудничество ни предоставя възможност да продължим и надградим съвместните си проучвания, които имат потенциала да доведат до повишаване капацитета на партньорските научни организации и квалификацията на членовете на изследователския колектив. Резултатите от изпълнението на проекта ни ще осигурят нови знания за структурата и биологичната активност на синтезираните от руския екип наночастици и наносистеми като по този начин ще допринесат за разработване на по-ефективни агенти за терапия на ракови заболявания. 

Проектът ни търси решение на сериозно обществено предизвикателство и ще предостави база за развитие на бъдещи разработки с приложен характер, свързани с получаване на нови терапевтични агенти. Реализацията му е пряко свързана с развитието на природните науки и иновациите. 

 

  1. Как оценявате работата на екипа си?

Считам, че екипът ми се справя много добре с възложените задачи. Тук е мястото да благодаря на членовете на нашия българо-руски колектив за ефективната съвместна работа. Вярвам, че именно добре координираната екипна дейност на учени с компетенции в различни направления може да доведе до значими резултати и че нашият екип има потенциала за това.

 

  1. С какво заглавие беше последната Ви публикация? Разкажете ни повече за нея.

Последната ми публикация също е резултат от съвместно сътрудничество с колеги от друга научна институция (Медицински университет-Пловдив). Оригиналното й заглавие е: Preparation and preliminary evaluation of silver-modified anodic alumina for biomedical applications. Тази публикация описва метод за получаване на модифицирани със сребро материали от анодиран алуминиев оксид с потенциално биомедицинско приложение. Представените проучвания показват, че изследваните субстрати имат добра биологична съвместимост, която екипът ни анализира, използвайки фибробластни клетъчни линии. 

 

  1. Има ли млади хора, които искат да се занимават с наука във Вашата област?

Да, разбира се. Нещо повече, през последните години броят на младите хора с интерес към научноизследователската дейност в биологични направления нараства. 

 

  1. Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да се занимават с наука в България?

Бих им казала, че има смисъл да поемат това предизвикателство. 

 

  1. Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Трудно е да се отговори еднозначно на този въпрос. Във всяка сфера на работа, включително и научната, възникват необходимост от промени и оптимизация в различни насоки. Често те са с локален характер и засягат определена научна институция. Според мен е важно да бъдат оптимизирани процедурите по възлагане на обществени поръчки, за да няма значително забавяне при закупуването и доставката на основни материали и реактиви, необходими за осъществяване на плануваните изследвания в срок. 

 

  1. Занимавали ли сте се с нещо извън научната работа? Какви други интереси имате и как обичате да прекарвате свободното си време?

Професионално, извън научната и преподавателската дейност – не. В свободното си време обичам да пътувам и чета.