Интервю с доц. д-р Боян Торосов от ИФТТ – БАН

1. Кратка информация за изследователя: име, степен, звание, месторабота

Боян Тонев Торосов, доц. д-р, ИФТТ-БАН.

2. С какво се занимавате на работното си място? (Ежедневието на един учен) – проекти, изследвания, …

Моите научни интереси са в областта на квантовия контрол. Целта ми е да разработвам нови техники за контрол на квантови системи, които да свеждат до минимум грешките, породени от най-различни физични причини. Самият квантов контрол намира разнообразни приложения в практиката, но за мен лично най-интересни са приложенията, свързани с квантовите компютри, които се очертават като една от технологиите на бъдещето.


РЕКЛАМА:

***

3. Какви са научните ви постижения (приноси) и каква е тяхната полза за обществото и икономиката?

Моите приноси са свързани с разработването на нови техники за квантов контрол, които елиминират различни типове грешки. Тези техники се използват в квантовите технологии, които тепърва се очаква да се развиват и да навлизат в живота ни. Става въпрос за по-бързи компютри, свръхчувствителни сензори, по-добри фармацевтични методи и т.н.

4. Какво ви мотивира да изберете професията на изследовател?

Трудно ми е да си представя по-хубава професия. Занимавам се с неща, които са ми интересни и считам, че са от значение. Освен това притежавам голяма свобода на избора върху какво точно да работя.

5. В момента работя върху ……., което ще …….

В момента работя върху много интересна задача. Става въпрос за метод, който да елиминира голяма част от грешките, които възникват при операции върху свръхпроводящи кюбити. Тези кюбити са най-разпространените носители на информация при комерсиалните квантови компютри.
Това са квантовите компютри, които се използват от IBM, Google, Microsoft и т. н. Резултатите до момента са доста обещаващи и смятам, че ще намерят добър отзвук, когато бъдат публикувани.

6. Какви проблеми срещат учените във вашата област (за професионалното си развитие и в работата си)?

Проблемите са основно два. Първият, разбира се, е обидно ниското заплащане. Проектното финансиране в България все още не е достатъчно добре развито, а основната заплата обикновено е пренебрежима. Повечето учени са принудени да работят допълнително, за да преживяват. Вследствие на това спада и нивото на научната продукция.
Другият проблем е липсата на среда. Голяма част от добрите ни учени се реализират в чужбина и повечето никога не се връщат.

7. Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Необходимо е лека-полека да разберем, че ако искаме да сме част от развития свят, трябва да обърнем внимание на образованието и науката. Става въпрос не само за чудесна дългосрочна инвестиция, но и за цивилизационен избор.
За съжаление, моите наблюдения не са много позитивни. Струва ми се, че както сред населението, така и сред политиците отношението към науката е пренебрежително, а често дори враждебно.
COVID кризата задълбочи още повече това недоверие, за което вина отчасти имат и самите учени. Сред всичката тази дезинформация, псевдонаука и вяра в абсурдни конспирации, които масово се ширят повече от година, ми е трудно да съм оптимист за българската наука. Това, разбира се, са субективни наблюдения и се надявам да съм лош пророк.

8. Знаете ли че: (малко известен и интересен факт за специалността)

В квантовия свят е пълно с интересни факти, ето няколко:
– Телепортацията е възможна и реализирана експериментално (макар и не точно както си я представяме).
– Възможно е да копираме класическа информация, но не и квантова.
– Светлината може да бъде не само забавена, но и спряна.
– С достатъчно голям квантов компютър можем да разбием класическото криптиране.

9. В свободното си време обичам да: (хоби, спорт)

Тренирам водна топка, всяка вечер съм на басейна, където се разтоварвам и се зареждам с положителни емоции.


Европейска нощ на учените 2022 г.: